Nov 30, 2007

Endless Cycle Of Violence

От осем години съм на свободна практика и никога досега не съм си правила реклама и маркетинг. Преди години си поръчах визитки само защото един... познат искаше да се упражнява в предпечат. Още си пазя файла и се чудя дали да не си направя нови визитки със същия дизайн - само ще сменя мейла и ще добавя осмица на телефонния си номер. Фамилията ми остана фамилията на екс-а, уж по професионални причини, но всъщност исках да имам същата фамилия като децата.

Спомних си за липсата на визитки днес, по време на сравнително успешния ми опит за networking, украсен с панталон с ръб, сако, червило и вдигната коса. Резултатът беше, че ме нарекоха "момиченце". То бива, то може, но това е прекалено. Как да си правиш маркетинг като след положени усилия да изглеждаш сериозно ти казват "момиченце"... Срещите с хора ме уморяват, наслушах се на приказки за "visibility", или както го превеждат колегите "видимост" (иначе ще е мъгла) и дрънканици как ако искаш да успееш, трябва да си навираш имиджа в очите на всички. Ако само за малко спреш, ще те забравят. Кретени.

При цялата конкуренция в моя бранш и при високите тарифи, които се старая да поддържам, почти винаги съм имала работа и то в повечето случаи ми е била интересна. Когато ме попитаха защо превеждам блога на Нийл, отговорих, че когато човек обича работата си, той е готов да я върши и без пари. Като се замисля, без пари е по-добре, отколкото срещу малко пари. Или, както е казал мъдрецът, "no sex is better than lousy sex".

Nov 28, 2007

In My Time of Need

and I should step out of the rain
turn away

Вече втори месец водя сутрин Миш на градина пеша, после се връщам пеша, това прави общо близо половин час ходене. В повечето случаи отивам да го взема пеша, още половин час. С автобуса е една спирка, но повечето пъти ни мързи да го чакаме, освен ако не вали и духа прекалено силно. Чувствам се в добра форма физически, колко хора вървят пеша по час на ден? На всичко отгоре мисля много добре, докато ходя. Жив перипатетик:Р

Иначе докато Рада плува 2 пъти седмично по 1 час, бих могла да ходя на фитнес, чисто теоретично така. И без това не съм по дългите натоварвания. Всъщност, не съм по никакви натоварвания, ужасно много ме мързи. Не отричам, че действа добре на фигурата, но същия ефект при мен се постига с ежедневни упражнения по 10 минути у дома. Имам си цели две книги с упражнения, които Рада ми чете изразително и ме кара да правя. Аз не ги правя, да не си мислите:)

Колите в моя квартал са в пъти повече отпреди; сутрин и следобед се образува дълга колона на улицата пред нас. Един ден валеше много силно и отидох за Миш с колата, при което чаках поне десет минути на светофара. Ако се добави светофар за наляво, нещата може да се подобрят, защото сега завиващите изчакват насрещните коли за направо, плюс пешеходците на пътеката. Едва ли минават повече от 3-4 коли на едно зелено.

In other news, в неделя изразходих месечния си лимит от адреналин като карах по тъмно в гъста мъгла по околовръстното, чийто ремонт кипи с пълна сила. Движението беше предимно в обратната посока, та виждах само фарове. Еми страшно си беше. Хайде някой да вземе да оправи градския транспорт, а? Да е редовен, отоплен, да се открият нови линии... И ако може да не се налага, ходейки пеш, да изпълняваме куест с повишена трудност - да избегнем лошите коли-мобове, които искат да ни залеят с кална вода.

Пък финландчето чака снегът в двора му да стане малко по-дебел, за да може да скача в него на излизане от сауната. Мани ти тоя здрав дух в здраво тяло... сауна и Нокиа не ползвам:)

Това не стана особено физкултурен пост, както го мислех, затуй да кажа, че Йорн Ланде е любимият ми вокал в момента. Има страшен дрезгав глас и невероятен регистър, влага чувство леко в стил Ковърдейл. Ще взема да пробвам и соловите му албуми.

Две яки неща с други групи - Ark и Beyond Twilight.

Important Edit - ето тук открих този чудесен линк към упражнения у дома. Забележителното е, че у нас упражненията се правят на подобен "мекичък пъзел". Eicte;)


Nov 26, 2007

Piano Practice 101

Миналия петък тръгнах да взема Миш от градина и инструктирах Рада през това време да свири и да се готви за коледния концерт. Току-що намерих този видеоматериал, вдъхновен от изпълнения в YouTube. Фотоапаратът бил сложен върху две възглавници...



video

Има какво да се желае още от свиренето, но като продуцент няма грешка:)

Nov 25, 2007

My Children, You Are My Army

your children are not your children
they are sons and daughters of Life's longing for itself


Не помня къде бях намерила горния цитат от Халил Джубран като малка, но си го носех в едно тефтерче с мисълта, че ако някой ден имам свои деца, на стената ще има плакат с тези думи. Още тогава съм била наясно с необходимостта на човек да му се напомня това, което знае и вярва, защото иначе забравя, но не съм знаела за принципа "if you don't look, it's not there" (който за съжаление няма такова catchy съкращение като eicte).

Какво ще е отношението ти към децата зависи от това, какво ти е отношението към хората по принцип. Ако си смачкан мизантроп и циник, едва ли ще раздаваш слънчеви усмивки на децата си, но пък ти тогава трудно би намерил и партньор, с когото да си ги направиш, така че проблемът се решава по еволюционен път:Р Майтапа настрана, децата са просто хора, които присъстват осезаемо в живота ти - както родителите и роднините, най-близките ти приятели, любимите ти писатели и музиканти, хората, в които си бил влюбен, семейния партньор. Отношенията ти с тези групи хора до голяма степен наподобяват отношението ти към децата и това е свързано с последователността и интегритета на личността ти. Да, човек се променя в хода на живота и е различен, следователно различен тип родител на 20 и 30 години (или 60, виж Пол Макартни), но не ЧАК толкова различен. В смисъл, ако чакаш да ти дойде акълът в главата на 40 и тогава да станеш баща, имам лоша новина за теб.

Онзи ден, докато отивахме с Рада да вземем Миш от градина, си говорихме за положителните и отрицателните качества на членовете на нашето семейство. (За протокола, тя ми измисли само три положителни - че съм работлива, имам чувство за хумор и третото го забравих:D Затова пък отрицателни имах колкото искаш.) А едно от положителните качества на Рада е, че има много вярна преценка за хората. Ужасявам се от мисълта как ще гледа през тях, като порасне... Аз се опитах да й обясня, че положителните и отрицателните качества са свързани - например желанието да си изпълнителен и да правиш всичко, което госпожата ти каже, може да е както хубаво, така и лошо, в зависимост от контекста. А това, че мислиш много бързо и говориш още по-бързо в повечето случаи е отрицателно качество, но има ситуации в живота, когато проблемите трябва да се решат светкавично и тогава това качество е много полезно. Мисля, че не ме разбра, ама има време.

От откъслечни неща, които чета напоследък из нета, оставам с впечатление, че като цяло жените не искат да имат деца, защото са досадни, от тях погрозняваш, отнемат ти много време, искат грижи, затъпява се, уморително е. Вчера си говорих с френдка, която ми обясни как децата са огромна отговорност и по-добре да абортираш, отколкото да родиш и да си оставиш детето, което било непростимо. Хем това е човек, който е тотален морален релативист и смята, че няма неща като "трябва", че всичко е относително и изобщо смисълът на живота е да си гледаш кефа. Обаче да родиш дете и да го оставиш е нещо много лошо според нея. Явно всички си имаме sacred cows...

Може би неслучайно идеализираме родителството, преди да имаме деца. Най-общо идеализирането се изразява в "аз няма да правя Х като моите родители";) Моите деца са много различни от мен (освен на външен вид) и не ми е трудно да си припомням, че не са моя собственост. Прекарвам с тях повече време, отколкото средния родител, но въпреки това имам усещането, че ми се изплъзват, че прекараното с мен време не е качествено, че не им давам това, от което имат нужда (а кой решава от какво имат нужда? пак аз?), че искам да избягам от отговорностите и задълженията си. Но си припомням колко много исках Рада след двата неуспешни опита преди нея. Припомням си как Михаил можеше да го няма, ако бях си гледала кефа малко по-последователно. Припомням си и други неща, които няма да споделя. Затова не съжалявам, че ги има и знам, че всеки ден с тях е важен, дори никой от нас да не го усеща.

Довечера ще си направим пак заедно сладкиш, ще редим пъзел и ще се опитам да ги прегръщам по-често, защото Рада прочете това в блога на Зи.

Nov 23, 2007

01011001 And Counting

Искам да купувам най-любимата си музика без да се налага да си продавам децата на трафикантите на хора.

Вчера с финландчето, с което говоря от една седмица (познаваме се от lastfm) сравнихме цената на специалното издание на Ghost Reveries на Оpeth тук и там. Тук е 36 лв (в Wizard), или 18 евро, там е 21 евро. При положение, че брутният национален доход (GNI) на глава от населението във Финландия е точно 10 пъти по-висок от нашия, а купуването на музика се смята за скъпо удоволствие и там, усещането ми за несправедливост се засилва десетократно:D

Това не беше най-стандартното въведение към новината за предстоящия албум на Ayreon, but hey, that's me. В края на януари излиза новият проект на Arjen A. Lucassen, наречен 01011001. Ще се състои от две CD-та и DVD (ето съдържание) и вече e на разположение за предварителна поръчка. *sigh* В официалния сайт на албума могат да се чуят едноминутни клипове на обичайните заподозрени - тайнствените певци. Ами искам го пък!

Спомних си как при раздялата с екс-а "бойлерът е мой" прие формата на "Ayreon e мой" и той взе всички cd-та на групата. Мисля да емигрирам.

Edit: teaser.


Nov 22, 2007

В края на ноември

"Хемулът бавно се събуди, осъзна, че това е самият той,
и му се прииска да бе някой, когото не познава."


"Невидимото дете" не беше книга, която обичах да препрочитам като малка. Имаше непроизносими имена като Снусмумрик и Филифьонката, а главните герои семейство Мумин не бяха лесни за харесване. Усещането ми на читател-дете беше за студ, външна и вътрешна отдалеченост, особняшки хумор и като цяло "книга за възрастни". Сега прочетох "В края на ноември", последната книга за мумините и усещането ми е подобно, но още по-завладяващо. Съвсем определено не е за осемгодишни деца.

Най-тъжният месец в годината. Неколцина самотни, странни герои се устремяват спонтанно към Муминската долина, за да намерят топлина и покой в кухнята на мама Муминка. Помежду си те не се харесват (напълно разбираемо), а и сами себе си не харесват (също), но таят обич и възхищение към мумините. Къщата обаче е празна и един по един те се опитват да възкресят уюта и добротата на муминския дом - трудна, ако не и невъзможна задача. Мумините са отплавали неизвестно накъде и на Хемула, Хомсчето, Филифьонката, Старчето, Мюмлата и Снусмумрик остава да запълнят зеещите празнини, кой както умее. Или не умее. Зависи от гледната точка.

Докато четях си мислех за раждането на митологичните герои. Достатъчно е няколко души да те обичат, а после да изчезнеш и ето ти го митът. Есенният дъжд вали, хоризонтът е забулен в мъгла, а синята топка в двора показва неясни образи, които всеки може да тълкува както пожелае. Всяко действие, дори най-обикновеното подреждане, може да бъде ритуал, всяка дума може да стане ключова реплика в историята. Всеки те е виждал по различен начин и има своя версия за теб, постъпките и мислите ти. Заминал си надалеч, но те са убедени, че ще се върнеш, защото всички герои се завръщат у дома.

"Спокойният преход от есента към зимата не е лош период. Навред това е време, когато човек се запасява, подсигурява и натрупва колкото може повече зимнина. Хубаво е да събереш всичко, което имаш, колкото е възможно по-близо до себе си, да събереш своята топлина и своите мисли и да си изровиш сигурна хралупа най-вътре, безопасно гнездо, където да охраняваш всичко, което е важно и ценно и лично твое. След това студът и бурите и тъмнината могат да дойдат, когато си поискат. Те се прокрадват по стените и търсят пролука, но така и не намират: всичко е залостено и вътре седи този, който е бил предвидлив, и се смее в своята топлина и самота.

Има такива, които остават и други, които тръгват на път - така е, откакто свят светува. Всеки решава сам, но трябва да направи своя избор докато е време и никога да не се отказва."

И после книгата разказва как никой избор не е окончателен и всеки може да се промени.

Авторката Туве Янсон е финландка, но от шведското малцинство и оригиналът е на шведски.

По-весела версия при Джоунс.

Nov 20, 2007

Like Sunrise

It's joyful like a trip
in a time machine

А концертът на Gamma Ray и Helloween беше хубав. Ето истинско ревю, аз такива не мога да пиша:)

Боби ми помогна да поставя вратата на гардероба, за което ще му бъда благодарна цял живот и ще го водя на всички концерти, които поиска. За този искаше да идем още в 7, за да влезем рано и да сме отпред. Аз обаче дълго не можех да си намеря очилата за шофиране, а вън валеше дъжд, беше тъмно и точно ми беше изтекла застраховката "Каско". Освен това Коруин също се замота безметежно из София и закъсня. (Впрочем той живее във Финикс, Аризона и потвърди казаното от Тоби Замет на предишния концерт;) В крайна сметка бяхме пред залата в 8 без пет, което намали с около час зъзненето на студа. В един момент се оказа, че трябва да крия в чантата си фотоапарат, увит в шапка. Нали съм adrenaline junkie, скрих го и никой не го намери. :D И успяхме да се класираме по средата на първата песен на Гама Рей!

Продължавам да се удивлявам колко много млади хора слушат тези стари групи. До мен имаше добре изглеждащи момиченца, които пищяха, освен че куфяха. На следващия концерт (който и да е той) вече мисля да седя... Един път казах на френд как си мечтая ултимативният мъж (който и да е той) да ме покани на концерт с класическа музика, а той каза, че е малко вероятно:) А пък Рада се готви за коледния концерт в читалището и свири откъс от симфония от Хайдн.

И за да стане още по-разхвърляно, да кажа колко много ми харесват Ziltoid the Omniscient на Devin Townsend, Hope на Swallow the Sun и A Gentleman's Hurricane на Mind's Eye. Последните особено ме отнесоха, определено the most underrated band on last.fm.

Taxman

Should five per cent appear too small,
Be thankful I don't take it all.

Преди 2-3 седмици получих писмо от НАП, с което любезно ме уведомяваха, че дължа 20 лева и 40 стотинки за някакъв социалноосигурителен фонд от 2002. Аз че дължа много повече - дължа, но мислех, че е след 2006, когато Миш стана на 3 години и настъпи охладняване във взаимоотношенията ми с осигуряването.

През май тази година си извадих удостоверение за дължими данъци и осигуровки, в което пишеше, че дължа 2.95 данък общ доход за 2005. При положение че от 7-8 години сама си изчислявам и попълвам данъчната декларация, мисля, че заслужавам аплодисменти за тази минимална грешка в изчисленията;)

Също така пишеше сумата, която дължа за здравни осигуровки (не е голяма). Така, аз съм по-здрава от 90% от хората, които познавам, но все пак е кофти да си загубил здравноосигурителни права и днес се посурнах да си платя данъците и здравните осигуровки. Вчера платих последните си задължения към "Топлофикация" и реших да се възползвам от инерцията. Явно съм от хората, които не могат да живеят с дългове. Не е като да не съм имала, имала съм, но съм ги плащала максимално бързо. С изключение на задълженията си към държавата.

Отидох в НАП в упомената в писмото стая и служителката ми посочи през прозореца къде да ида да платя. Оказа се, че в данъчното вече няма банков клон. Онези велики 2.95 също трябва да се платят по банков път, не може на каса... Отидох до банката, но нямах нерви да попълвам всички онези платежни нареждания към бюджета, а и разбира се не знаех новия код за здравно осигуряване на моята група (самоосигуряващо се лице). Направих справка със закона - здравните осигуровки трябва да се плащат едновременно с ДОО, но сега, никой не е съвършен, нито дори аз. Ще платя някой ден като имам пари и време.

Току-що направих опит да се регистрирам в сайта на НАП, за да плащам онлайн, но ми казаха към десет пъти, че съм въвела грешен анти-спам код. Теглих една майна и отивам пак в банката. Днес е хубав слънчев ден и е приятно да се разхождаш.

Ако всичко мине добре, ще отпразнуваме отмятането на данъчната тегоба и парното с пържоли с картофено пюре.

Nov 17, 2007

Number 23 In Action

23-те двойки хромозоми. Ние и останалите, ние и прародителите, ние и децата.

Компанията 23andme.com предлага на обикновения човек да анализира генома му - нужна е само малко слюнка и 999 долара. Анализът покрива предразположения към по-разпространени заболявания, предпочитания и вкусове, дори вездесъщия интелект - всичко, което сте искали да знаете, но не сте смеели да питате.

Подобни бази данни тип "открийте вашето родословно дърво" се създават и другаде. Тук едни исландци, печално известни с честотата на генетичните си заболявания, също предлагат да декодират генома ни. Авторката на статия по темата в "Ню Йорк Таймс" се тюхка дали генът или възпитанието влияят повече на дъщеря й и споменава, че естествено хранените бебета са по-умни. Че как иначе:)

Разбира се, винаги съществува опцията да се оттеглиш в манастир - хем здравословен начин на живот, водещ до дълголетие, хем параноята, че Google ти чете ДНК-то кротува, хем няма да го предадеш на поколенията (ДНК-то, не гугъл).

Видяно при Ffox.

Nov 16, 2007

Long Time No Lyrics

Queensryche - Someone Else?

When I fell from grace
I never realized
how deep the flood was around me.
A man* whose life was toil was like a kettle left to boil,
and the water left these scars on me.

I know now who I am
If only for a while,
I recognize the changes.
I feel like I did
before the magic wore thin
and "baptism of stains" began.

They used to say I was
nowhere man,
heading down
was my destiny.
But yesterday, I swear,
that was someone else not me.

Here I stand at the crossroads edge,
afraid to reach out for eternity.
One step, when I look down,
I see someone else not me.

Looking back and I see
someone else.

All my life they said I
was going down,
but I'm still standing,
strong and proud.
And today I know there's
so much more I can be,
I think I finally understand.

From where I stand at the crossroads edge
there's a path leading out to sea.
And from somewhere
deep in my mind,
sirens sing out loud
songs of doubt
as only they know how.
But one glance back reminds, and I see,
someone else not me.

I keep looking back
at someone else ... me

*not necessarily male

Nov 15, 2007

I Think You Ought to Know...

Here's something to occupy you and keep your mind off things.
It won't work... I have an exceptionally large mind.

Записах Рада на плуване.

На моето интелектуалче с книгите и пианото му трябваше отдушник за физическата енергия и дълго време мислех това да са бойни изкуства. В квартала има много добра школа по айкидо, на моя приятелка синът е записан - скъпо е, но е доволна. Парите обаче понякога са фактор - в училището, където ще ходи, плуването е безплатно, освен 20 лв дарение за цялата година и скромна инвестиция в шапка, очила и джапанки. Времето винаги е фактор - с кола стигаме за 5 минути, при хубаво време пеша за 15-20. Плуването е чудесен спорт, а треньорката изглежда мила и компетентна.

Рада е страшно доволна, на мен ми се струпа още една логистична задача, но такъв е животът.

Nov 12, 2007

Finnish Еducation and Stuff

Всъщност това бе един расистки пост като се замисля, но почувствах облекчение от факта, че дори и образователна система като финската, доста различна от нашата впрочем, среща трудности с интеграцията на ромите. Явно повредата не е само в нашия телевизор.

Четох някъде за инфлацията на образователните степени - по-високата диплома означава все по-малко. Примерно касиерите в банка някога са били със средно образование, сега съм сигурна, че са с висше; за позициите, изискващи бакалавърска степен преди, сега се иска магистърска и така нататък. Но връзката между успех и образование не винаги е пряка - много велики умове на човечеството не са били образовани в класическия смисъл на думата. Образованието е било прерогатив на богатите, благородните и много умните, които, както и сега, са били малцинство. Който не е учил, е работил - тежка, мръсна, амортизираща физическа работа - и в този смисъл се е казвало "учи, за да не работиш". От 20 век насам обаче образованието е масово - включително за цветнокожи и жени;), а също така задължително. Днес четох за реформите в българското образование и се сетих за педагогическата теория на Френе, която залага на творческото у децата, екипната работа, експериментирането и изработването на краен продукт - например вестник - все добре звучащи работи. Във Финландия тази теория е възприета като образователна политика на национално ниво и Virtual Finland смело заявява в раздела си за образование и научни изследвания, че финската система вероятно е най-добрата в света.

Няколко впечатляващи момента от тази статия.

1. Първи клас е от 7 години като при нас. Предучилищна има, но не е задължителна. За субсидираните общински детски градини, дългите майчинства, поделени между майката и бащата, социалниите придобивки при раждане на дете и прочие социалистически отживелици няма да говоря.
2. Началното образование продължава до 6 клас - с един основен учител по повечето предмети, следващите три години предметите се преподават от различни учители. Край на задължителното образование - в 9 клас, на 16.
3. Оттук почва профилирането - или в тригодишна гимназия, където курсът на обучение завършва с матура, повтарям, матура, която е един от факторите за приемане във ВУЗ; ИЛИ в професионално-занаятчийско училище - по нашенски, техникум.
4. ВУЗ-овете също са два вида - университети и политехники. Вторите обикновено са местни институции, чиято роля е да осигуряват кадри за различни местни производства. Ето графика за любителите на графики.
5. Образованието е безплатно и субсидирано. Бюджетът на Министерството на образованието е 6,6 млрд. евро, за следващата година - 6.8. Нека им е зле.
6. На всички ученици до завършване на средно образование се осигурява безплатен обяд. Ахаха.
7. Здравеопазването на децата в училищна възраст е задължение на училищния лекар, който е джипи, но има и public health nurse, зъболекар (безплатен) и специалист по зъбна хигиена (каквото и да е това, но едва ли е учил колкото зъболекаря). А, и психолог - те имат същите проблеми със здравето на децата като цял свят - затлъстяване, високо кръвно, гръбначни изкривявания, но имат и повишена склонност към самоубийства. Фински метъл, какво да се прави...
8. От тази таблица се вижда, че съотношението на учениците, явили се на матура, и тези, завършили професионално училище е горе-долу същото през 1990 г. и през 2005 г. Броят на останалите с основно образование е по-малък от общо завършилите средно, но по-голям от завършилите гимназия и техникум поотделно. Броят на завършилите университет се е удвоил, а броят на завършилите политехника е нараснал с 50%. С две думи - висшето образование е важно, но не ЧАК толкова важно в страната на Нокия, с един от най-високите стандарти в Европа. Измислени са варианти за професионална реализация и без университетска диплома обаче.
9. Обучение през целия живот - има много опции за преквалификация, продължаване на образованието в зряла възраст и прочие. Да не забравя - Финландия е двуезична държава и всеки образован човек задължително знае фински и шведски. Шведите между другото са едва 6% от петмилионното население, ама друго си е да си... присъствал там няколко века:D
10. Накрая - статия за обикновено начално училище в Хелзинки, което следва принципите на Френе - децата са активни участници в учебния процес, занимават се с разнообразни извънкласни дейности, включително помагат в кухнята. Наистина, там изобщо не биха разбрали съвета "учи, за да не работиш".


Finnish School and Roma

Romanies have inhabited Finland since the sixteenth century. Their exact number is not known because Finnish citizens are not registered according to their ethnic origin. According to the latest estimates, there are at least 10,000 Romanies in Finland. In addition, approx. 3,000 Finnish Romanies live in Sweden.

Finnish Romanies are also subject to compulsory school attendance. However, the schooling of Romany children does involve certain difficulties, which have only now started to be taken seriously. Cultural differences, the teachers’ limited knowledge of Romany culture and inadequate co-operation between the home and school mean that Romany children discontinue comprehensive education more often than children from the majority population. Romany children have also been observed to suffer from what is termed "semilingualism", which means that they lack strong skills in their mother tongue when they start school. Their motor and mechanical skills are often poorer than those of other children. For these reasons, the children’s schooling is hampered from the very outset. Schools have not been able to pay enough attention to these causes, but Romany children have all too readily been placed in remedial classes.

Some projects to support Romany children and their parents in matters relating to schooling have been launched in Finland. These include Romano Missio’s Aina ammattiin asti (Right through to a job) project, which is designed to help young Romanies complete comprehensive school and take up further education, and to determine the difficulties which arise in the schooling of Romany children. A study conducted during the project indicates that, depending on the locality, as many as 10-20 per cent discontinue school. This is a disturbingly high figure.


Taken from the site of the Finnish National Board of Education. More on Finnish education system later.

Nov 11, 2007

Anyone Can Cook...Nuts

Posted by Picasa


Миналата седмица купих сурови орехи и лешници от пазара, лешниците ги опекох със сол и станаха фантастични. Мисля, че никога повече няма да си купя готови печени, да не говорим пакетирани. Следва разказ за приложението на орехите.

Рада ми избра една от най-трудните рецепти за сладки с орехи от готварската книга, с което свърши половината работа, а именно - вземането на решение какво да се прави. В рецептата, освен зададените орехи, имаше и мая. За последно съм ползвала мая преди 2-3 години, ако не и повече, но нямаше мърдане - пратих я да купи прясно мляко и мая. Маята при всички случаи е по-добре да е прясна, а не суха.

Значи, маята се разтваря в половин чаена чаша мляко, в него се слага и сол. 125 г масло се разтопява и се смесва с 2 лъжици пудра захар, прибавя се млякото и в цялото нещо се слагат 360 г брашно. Да пукна, ако знам колко са 360 г. брашно, а не можах да намеря в коя от книгите ми има нормални мерки, затова сипвах, докато стана тесто. Тестото престоява половин час и тук имахме малък семеен скандал. Питам Рада колко е часът.

Тя: 3:15.
Аз: В колко трябва да разточим тестото, щом втасва половин час?
Тя: В три без петнайсет.
Аз: Три без петнайсет е по-рано от три и петнайсет, Рада!

Последваха няколко безумни налучквания, нито едно от които не беше вярното и аз й се ядосах. Рада всъщност познава часовника от 2 месеца, но понякога ме застрелва с отговори от типа на "два без петдесет и пет" и "четири и единайсет". Не претендирам да бях много търпелива, аз ставам за учител на гениални люде - обяснявам страхотно, но по веднъж... Впрочем в учебника по математика часът се учи някъде края на първия срок на втори клас. Може би трябваше да изчакам, но пък Рада толкова моли баба си за онзи чудесен розов часовник в подлеза на "Младост" в Бургас...

Така, тестото втаса, а междувременно се намеси Мъжът в семейството (тм) с миксера. Миксерът ми е от 1994 г., български и все още ми върши работа, но е може би време да си купя нов. Сместа за сладките е два белтъка, 160 г. пудра захар (около половин-една чаша, моля ви) и 200 грама смлени орехи. Аз нямам и мелачка за орехи, та ги нарязах. Имаше и кратък eicte момент, в който Рада възкликна, четейки "Дневникът на Пластелинко": "А, и тук се отделят белтъци от жълтъци!" Принципно разбиването на белтъци е трудоемко и съответно не спада в графата "любими занимания", но беше забавно да видиш изумлението на децата от превръщането на лигавата пихтия в пухкав сняг.

Тестото се разделя на две части и се разточва. Намазва се със сместа, която сигурно трябва да е по-гъста, отколкото беше нашата, но Мишо го заболяха ръцете да държи миксера. Навиват се на руло и се нарязват на парчета дебели около сантиметър. При нас тук стана мазало, сместа се разтече, сладките изобщо нямаха охлювоподобен вид (споменах ли, че се казват "охлювчета"?). Пекат се на умерена фурна до светлокафяво и накрая стават приятни на вкус, особено ако се поръсят с пудра захар, смесена с ванилия.

Всичко това го правих, за да свикнат децата с работата в кухнята (Рада вече знае, че миенето на чинии е част от готвенето, не само от яденето) и да им осигуря закуска без Е-та. В домашно приготвения сладкиш знаеш какво слагаш. Да, губиш си времето, но хайде да не почвам пак за какви безброй други неща човек си губи времето. Ето още една снимка - все още нямам осветление в кухнята, но пък липсват боклуците, използвани в кулинарната фотография. Според мен резултатът е сладки, които приличат на извънземни охлюви:)


Nov 9, 2007

The Inner Life of the Cell - Reprise

Преди време бях линкнала видеото в този пост.

Сега линквам същото филмче с обяснения какво точно става. Обясненията съдържат много термини, но на мен ми беше интересно, даже се зарових да чета клетъчна биология и, естествено, нищо не разбрах.

Заеби тоя ренесансов човек...


Nov 8, 2007

Three Verses from the Cantor

Harvoinpa yhteen yhtenemme
Saamme toinen toisihimme

Verse 1
Понякога не съм Mrs Brainiac, както ме нарече скоро К., а обикновена жена, която иска да й се усмихват и да я гледат с обожание, да й свалят звезди, да я милват и да я отменят в тежката работа, да й отварят вратата на колата (още помня една умопомрачителна случка, когато вратите на колата ми бяха замръзнали и аз успях да ги отворя, за разлика от присъстващите там мъже), да й казват колко е хубава и да й подаряват секси бельо. И не иска да е сама, особено на презокеански полет...

Verse 2
Макар и рядко, но се случва да искам мен да ме разсмиват, вместо аз да съм придворен шут. Искам да се разхождаме мълчешком из гората, дори сега в студа, да ми набереш златисточервени листа и да ме държиш за ръка. Искам да ме заведеш на Shoot'em Up, да се разсипя от кикот на безмозъчния екшън и да ми се дигне адреналина, за да стана more fuckable. After all, I have been called Mrs Brainiac at least once. ^_^ Не ме карай да пия алкохол, само ме избива на философски разговори...

Verse 3
След филма, ако ги няма децата, искам да се качиш у нас и да затвориш очи във входа и асансьора, защото са major turn-off, and we're trying to pull off a romantic comedy here. Искам да съм гъвкава и тръпнеща, да пърхам с мигли и да отмятам коса. Искам да съм позната и непозната, желана и измисляна, не искам да съм porn act, или поне не първия път. Не е задължително дори да има пръв път, разбираш ли... Но много искам да ме прегърнеш, за да си спомня коя съм. Искам да слушаш моята музика, да се взираш в очите ми и да ме запомниш с добро.

One clang from a bell...

Nov 6, 2007

Neil Gaiman Journal

But the price of getting what you want
is getting what you once wanted.

В блога на Нийл Геймън има раздел "Преводи", вече и на български. Както каза администраторът на сайта, "прелестите на азбучния ред":)

Приемам сътрудници - мислех си най-вече за Stranger и Jen, но ако има някой друг желаещ, да каже. Идеята е да се обновява скоро след оригинала, а аз съм зает човек, макар и die-hard Neil fan. За доказателство на последното привеждам следната документация:

MirrorMask
"Звезден прах" - книга
"Звезден прах" - филм
"Anansi Boys" - книга
"Коралайн" - вдъхновяващ цитат
Не толкова вдъхновяващ цитат:D

Колекция от връзки за Геймън в del.ici.ous - тук.

Nov 4, 2007

Ensimmäinen Runo

we seldom get together
and meet each other

Бях на концерта снощи за три песни на Edguy и целия Аморфис. Пропуснах началото на феста, защото все пак не съм death metal fan. Както знаем от правилата на power metal - "Those angry violent Death Metal folks are just afraid to get in touch with their Middle-Earth side.";)

В last.fm профила имам две банди с над 1000 прослушвания - Viikate и Amorphis. И двете са фински, но едната пее на родния си език, без изобщо да им дреме, че по-голямата част от света не ги разбира.
Viikate (както впрочем и Аморфис) е уникална група в тотално неопределим жанр. Те са виновниците за мозъчните ми мъки с финския, откакто чух албума им Marraskuun Lauluja I (November Songs I), който излезе в началото на годината.
В новия албум Marraskuun Lauluja II има кавър на песен на Аморфис от Tales of the Thousand Lakes, който (*sigh*) e death metal album, но това не му пречи да е хубав, веднъж като си харесал Elegy. Кавърът, разбира се, е на фински и много по-близък до оригиналния текст, взет от "Първа поема" на Калевала.

Amorphis - In the Beginning

I have a good mind
Take into my head
To start of singing
Began reciting

We seldom get together
And meet each other
On these poor borders
The luckless lands of the north

Those words we have got
From the North's furthest fields,
From the heaths of Kalevala

Viikate - Ensimmäinen Runo

Mielein minun
Mielein minun tekeevi'
Lähteä laulamaan
Sanaani sanelemaan
refrain:
Harvoinpa yhteen yhtenemme
Saamme toinen toisihimme
Näillä raukoilla rajoilla
Näillä poloisilla pohjanmailla
Mieleni minun tekevi'
Aivoni ajattelee
Lähteä laulamaan
Sanaani sanelemaan
Näitä saatuja sanoja, virsiä virittämiä
Pohjan peltojen periltä, Kalevalan kantahilta
(W., тези алитерации не те ли вдъхновяват да учим фински?:)

Тук има няколко техни текста на английски, които успяват да внушат поетиката на финския оригинал, въпреки очевидната некадърност на превода. За съжаление скоро няма да мога да ги преведа поетично на български:) Ето няколко стари неща.

Better Unborn - оригинал и превод на Мордред
Better Unborn - aз, надъхана от Мордред
Against Widows - аз с помощта на Wynche
Against Widows и Black Winter Day - Мордред

И понеже ама наистина всичко е свързано с всичко, ето Einsimmäinen Runo и на елфически (Quenya), освен на фински и английски. Death metal fans, get in touch with your Middle-Earth side:)

Nov 1, 2007

Rose and Hazel

С Рада тази сутрин пред входа видяхме една объркана роза, цъфнала до леската.
















Поздрав за Деня на будителите от нас:


video

Autumn in Bulgaria



Има много хубави снимки, а фоновата музика пак е "Исихия". Вика му се синестезия:)