Nov 22, 2007

В края на ноември

"Хемулът бавно се събуди, осъзна, че това е самият той,
и му се прииска да бе някой, когото не познава."


"Невидимото дете" не беше книга, която обичах да препрочитам като малка. Имаше непроизносими имена като Снусмумрик и Филифьонката, а главните герои семейство Мумин не бяха лесни за харесване. Усещането ми на читател-дете беше за студ, външна и вътрешна отдалеченост, особняшки хумор и като цяло "книга за възрастни". Сега прочетох "В края на ноември", последната книга за мумините и усещането ми е подобно, но още по-завладяващо. Съвсем определено не е за осемгодишни деца.

Най-тъжният месец в годината. Неколцина самотни, странни герои се устремяват спонтанно към Муминската долина, за да намерят топлина и покой в кухнята на мама Муминка. Помежду си те не се харесват (напълно разбираемо), а и сами себе си не харесват (също), но таят обич и възхищение към мумините. Къщата обаче е празна и един по един те се опитват да възкресят уюта и добротата на муминския дом - трудна, ако не и невъзможна задача. Мумините са отплавали неизвестно накъде и на Хемула, Хомсчето, Филифьонката, Старчето, Мюмлата и Снусмумрик остава да запълнят зеещите празнини, кой както умее. Или не умее. Зависи от гледната точка.

Докато четях си мислех за раждането на митологичните герои. Достатъчно е няколко души да те обичат, а после да изчезнеш и ето ти го митът. Есенният дъжд вали, хоризонтът е забулен в мъгла, а синята топка в двора показва неясни образи, които всеки може да тълкува както пожелае. Всяко действие, дори най-обикновеното подреждане, може да бъде ритуал, всяка дума може да стане ключова реплика в историята. Всеки те е виждал по различен начин и има своя версия за теб, постъпките и мислите ти. Заминал си надалеч, но те са убедени, че ще се върнеш, защото всички герои се завръщат у дома.

"Спокойният преход от есента към зимата не е лош период. Навред това е време, когато човек се запасява, подсигурява и натрупва колкото може повече зимнина. Хубаво е да събереш всичко, което имаш, колкото е възможно по-близо до себе си, да събереш своята топлина и своите мисли и да си изровиш сигурна хралупа най-вътре, безопасно гнездо, където да охраняваш всичко, което е важно и ценно и лично твое. След това студът и бурите и тъмнината могат да дойдат, когато си поискат. Те се прокрадват по стените и търсят пролука, но така и не намират: всичко е залостено и вътре седи този, който е бил предвидлив, и се смее в своята топлина и самота.

Има такива, които остават и други, които тръгват на път - така е, откакто свят светува. Всеки решава сам, но трябва да направи своя избор докато е време и никога да не се отказва."

И после книгата разказва как никой избор не е окончателен и всеки може да се промени.

Авторката Туве Янсон е финландка, но от шведското малцинство и оригиналът е на шведски.

По-весела версия при Джоунс.

4 comments:

Stranger said...

"Мракът вече не беше черен като във всекидневната"

Мисля си, че именно на безбройните препрочитания на "Невидимото дете" навремето, се дължат голяма част от настоящите ми отклонения :)

Студ, отдалеченост и красива, пълноценна самота. Книгата ме плашеше, хвърляше ме в отчаяние и сълзи и пак я препрочитах отново и отново.

Да, "В края на ноември" върна всички тези усещания с много по-голяма сила. След като я прочетох, дълго се рових из мазето на родителите си, за да открия "Невидимото дете" - беше се озовала там заедно с още един куп "детски книжки", за които съм нямала място или не съм искала да разнасям от квартира на квартира.

И, при всяка есенна буря, продължавам винаги да се сещам за Филифьонката и нейните бедствия..

hazel said...

@ stranger
Аз още не съм намерила "Невидимото дете", сигурно изобщо не е тук.
Но пък заедно тази книга ни подариха "Корабът на вселените", или мемоари за доста веселяшките ергенски приключения на татко Мумин. Поне засега не е депресивна.

Време е да прослушаш финска музика;)

Stranger said...

Хаз, крачката до там е миниатюрна :)
А ако това се случи, просто ще се наложи и да започна да уча фински ;)

Мерси за "Корабът на вселените", ще го потърся още тази вечер.

lyd said...

и аз искам да прекарам няколко месеца като събера всичките книги около себе си ... мога изобщо да не излизам. мога да го правя цял живот :)