В края на ноември

"Хемулът бавно се събуди, осъзна, че това е самият той,
и му се прииска да бе някой, когото не познава."

"Невидимото дете" не беше книга, която обичах да препрочитам като малка. Имаше непроизносими имена като Снусмумрик и Филифьонката, а главните герои семейство Мумин не бяха лесни за харесване. Усещането ми на читател-дете беше за студ, външна и вътрешна отдалеченост, особняшки хумор и като цяло "книга за възрастни". Сега прочетох "В края на ноември", последната книга за мумините и усещането ми е подобно, но още по-завладяващо. Съвсем определено не е за осемгодишни деца.

Най-тъжният месец в годината. Неколцина самотни, странни герои се устремяват спонтанно към Муминската долина, за да намерят топлина и покой в кухнята на мама Муминка. Помежду си те не се харесват (напълно разбираемо), а и сами себе си не харесват (също), но таят обич и възхищение към мумините. Къщата обаче е празна и един по един те се опитват да възкресят уюта и добротата на муминския дом - трудна, ако не и невъзможна задача. Мумините са отплавали неизвестно накъде и на Хемула, Хомсчето, Филифьонката, Старчето, Мюмлата и Снусмумрик остава да запълнят зеещите празнини, кой както умее. Или не умее. Зависи от гледната точка.

Докато четях си мислех за раждането на митологичните герои. Достатъчно е няколко души да те обичат, а после да изчезнеш и ето ти го митът. Есенният дъжд вали, хоризонтът е забулен в мъгла, а синята топка в двора показва неясни образи, които всеки може да тълкува както пожелае. Всяко действие, дори най-обикновеното подреждане, може да бъде ритуал, всяка дума може да стане ключова реплика в историята. Всеки те е виждал по различен начин и има своя версия за теб, постъпките и мислите ти. Заминал си надалеч, но те са убедени, че ще се върнеш, защото всички герои се завръщат у дома.

"Спокойният преход от есента към зимата не е лош период. Навред това е време, когато човек се запасява, подсигурява и натрупва колкото може повече зимнина. Хубаво е да събереш всичко, което имаш, колкото е възможно по-близо до себе си, да събереш своята топлина и своите мисли и да си изровиш сигурна хралупа най-вътре, безопасно гнездо, където да охраняваш всичко, което е важно и ценно и лично твое. След това студът и бурите и тъмнината могат да дойдат, когато си поискат. Те се прокрадват по стените и търсят пролука, но така и не намират: всичко е залостено и вътре седи този, който е бил предвидлив, и се смее в своята топлина и самота.

Има такива, които остават и други, които тръгват на път - така е, откакто свят светува. Всеки решава сам, но трябва да направи своя избор докато е време и никога да не се отказва."

И после книгата разказва как никой избор не е окончателен и всеки може да се промени.

Авторката Туве Янсон е финландка, но от шведското малцинство и оригиналът е на шведски.

По-весела версия при Джоунс.