Storm of Swords

The North remembers...

Третият сезон на Game of Thrones свърши на косъм от съвършенството. Такъв си беше отначало докрай, най-добрият досега, макар че първият винаги ще има специално място в сърцето ми, защото го гледах, без да съм чела книгите.

Имаме една позната, която разрешава на 11-годишното си дете да гледа сериала, но аз съм планирала да разреша на Рада едва през 2016, буквално PG -16. Aко дотогава английският й е станал толкова добър, че да може да прочете Song of Ice and Fire в оригинал - берекет версин, дето се вика:) Таман ще е излязла и шестата книга, рекъл оптимистът. Засега обаче ще трябва да ме търпи как гледам на слушалки поредния епизод, защото нямам търпение да дочакам да си легнат, и да ми задава по някой разсеян въпрос. За Мишо пък съм 95% сигурна, че никога няма да прочете книгите, но докато той на свой ред стане на 16, ще сме останали сами двамата (силно се надявам Рада да иде да учи висше някъде другаде), поради което  подозирам, че ще ми е трудно да оказвам PG, пък и като нищо ще са го спойлнали съучениците му за този стар сериал. Но ето, аз гледам стари сериали като Сопрано и наистина не знам какво става на финала...може пък и той да се запази Unsullied. 

In other news, време е за предпоследния полусезон на Breaking Bad, защото финалният полусезон започва на 11 август. При него, за разлика от GoT, няма и грам guilty pleasure, това си е изкуство от класа - актьорска игра, режисура, сценарий, камера. Даже обмислям дали да не го започна отначало. Брайън Кранстън, Аарон Пол, Винс Гилиган - знам, че ще бъдете дори отвъд съвършенството.

Liquid State

Hope and pray iniquity
Has died inside and left a scar

Защо не съм писала дълго време ли? Колебая се дали да не си поставя диагноза "криза на средната възраст":) Лутане между детайла и "голямата картина" - check. Натраплив страх, че каквото било – било и наваксване няма - check. Учудено сепване, когато засека човека в огледалото под изненадващ ъгъл. Check.

Животът ни тече в обичайно русло, което е неизбежно и дори в известен смисъл положително. През октомври пътувахме три от четирите уикенда, затова пък ноември е уседнал и спокоен. Вече е студено и не става за неделен туризъм, затова пък Рада ходи сама на шопинг и на кино със съученици в не чак толкова близкия мол. Бях и главният възрастен пазач на тийнове на организирано ходене на Laser Game, където тя благородно взе със себе си и Мишо. Той пък се оказа хит сред нейните съученици – сред момичетата, защото е сладък, а сред момчетата – защото е пич. Пък и го бива в стрелянето... Искат да си празнуват рождените дни там, аз се съгласих, пък каквото ъм, снайпер покаже. Полагам усилия да не отдавам 90% от неработното си време на децата, но просто така се получава като имаш деца и си самотен работещ родител.

Например – ходих на индийски ресторант с приятелка и на концерт на "Анатема" и "Опет". "Кататония" другата седмица ще ги пропусна, понеже сме на рожден ден. Чета книги на френски, този път наистина. Първата беше на Амели Нотомб, която всъщност не ми хареса - не само защото ми беше трудна езиково, но и защото шантавата полубиографична история за 7-годишната дъщеря на дипломат в Китай, влюбена в 6-годишната дъщеря на друг дипломат ми беше скучна, а войната между двата лагера деца - неприятна. Гарнирана с философски размисли за човешката природа. Хайде не...

"Мемоарите на една гейша" виж е съвсем друга история, нищо, че е превод от английски. Така или иначе френският и английският са еднакво отдалечени и чужди на японския, на който си представям, че звучи книгата, но не особено често, за да не ми се отще да я чета:) Навремето филмът много ми хареса, даже сега си го купих на ДВД и като свърша книгата, ще го гледам пак. Даже може би с деца;) In other news, Мишо ни зариби с филм-мюзикъла Sound of Music, който гледали в училище и учили песнички от него. Et voila, запя се вкъщи и това. 

Лично на мен ми се доходи в Австрия, но усещам, че по-логичното продължение е да гледаме и мюзикъла "Мери Попинз" с Джули Андрюс.

Seize the Day

keep the one that is passed on

and leave the others behind

Забравихме  фотоапарата, отивайки на екскурзия днес. Това дали означава, че вече нямам желание да запечатвам спомени от "новото" място, защото съм му свикнала? (Рада: "Запиши в карта памет на мозъка!") Разбира се, може да означава просто, че съм разсеяна и преуморена след 4000 страници Мартин и страшно много работа в работата. За трети път отиваме на Marche Populaire, ежеседмичните походи от 5, 10 или 20 км, организирани от местната федерация по спортно ходене, или както му се казва там, но за пръв път не ни валя дъжд. Да живее местният климат, нямам търпение да се върна в България на 35 градуса, пък каквото ще да става.

Новините накратко: Рада завърши със средна оценка 8,6, голям успех за новодошъл, който беше убеден, че ще повтаря класа. Тук не си поплюват с повтарянето, догодина ще имат четирима нови ученици, повтарящи 7 клас (втори гимназиален по тукашному). Тя обаче, редом с другите трима българи, е в челните 20% от класа и аз наистина много се гордея с нея и с обучението в кварталното училище в Младост. 12-годишните европейци смятат българите за много умни, да се знае. It is known, както казват дотраките:)

Мишо има още една седмица учене, тук малките завършват по-късно от гимназистите, които освобождават училището за провеждане на матурите на абитуриентите. Вярно, че и те го дават малко на уволнение, тази седмица имаха един ден с екскурзия, където го ухапал кърлеж, но медсестрата в училището го извади (ние не го видяхме), а според педиатъра нямало проблеми. Онзи ден имаха Ancient Greece party, което беше просто прекрасно, разиграваха езоповата басня за заека и костенурката, представиха гръцките богове, пяха бодри олимпийски песни, консултираха се с делфийския оракул кой ще стане европейски шампион по футбол  (милите испанци, нека имат някаква светлина в тунела и те), пуснаха филмче от часа по физическо, където демонстрираха 4 спорта, организираха Who wants to be a Greek millionaire за родителите с въпроси за Древна Гърция, като през цялото това време бяха облечени съответно.

Въпреки неособено добре закрепената тога, Мишо беше един от тримата водещи на партито и четеше невероятно добре. Умря циганката, ама наистина ме изненада, дори не ми беше казал, че ще е водещ. За съжаление на партито изпращахме и класната им, която се връща да вземе 1 клас и догодина ще имат друга учителка. После в 4 и 5 клас, живот и здраве, трета, да ги подготвя за гимназията. Извадихме голям късмет с г-жа Пен - изключително мила и ентусиазирана преподавателка, която много помогна за интеграцията и самочувствието на Мишо, макар понякога да критикуваше дисциплината му, но ние си знаем, че нашето гардже има таралеж в гащите. Другата седмица ще дойде доклада за годината, но, след звездния доклад за първия срок, не очаквам нещо по-слабо. Та той от 1 ниво книжки за четене стигна до 10-о, като има деца, които почнаха годината с 8 и стигнаха до 10.

Станах клиент на една белгийска фирма, която предлага нещо като Netflix - доставка на двд-та по пощата и онлайн видео. Вече сме гледали трите матрици, "Фантомът на операта" (пак), "Карибски пирати" и "Хлапето" на Чаплин. Всички много им харесаха, но "Карибските пирати" май са фаворит, защото не искаха да чакат да им идват по пощата, ами Рада взе 2, 3 и 4 от съученик. Тя харесва Орландо Блум, което всъщност не е лош вкус за мъже...

Като казах вкус за мъже, аз нали гледах Game of Thrones, където най-после харесах актьор от правилната възрастова група - Ser Jorah Mormont. Далеч по-хубав от книжния си прототип и поне знаем, че скоро няма да умре.

И да, Rains of Castamere звучеше в главата ми, докато четях онази сцена в третия том и абсолютно се идентифицирах с това:

Desperate Poet

I would sing of the loves that we all once knew

and the ones that we ended up with

Нещата рядко се получават, както си ги мисли човек. Искаш едно, дава ти се друго, животът завива непредвидимо, а обратите не са един и два. Но понякога можем да прилагаме наративни техники към случващото се, да поглеждаме отгоре, търсейки поантите във фабулата. (Stop telling stories, казва Бъфи на Андрю в много любимия ми епизод, Storyteller. Life isn't a story). Само че  историите, истински и измислени, са важна част от човешката същност, те са нашата надежда, че имаме право и сила да заявим себе си, да изплетем сюжетна нишка, да изковем плуг или меч от желязото. Който както умее.

Подобно на героя от горната песен и аз вече нямам много думи, нито умение да ги нагласям, а най-вече нямам вдъхновител-муза. Но пък съм водена от чувство за дълг към малцината, които понякога проверяват този исторически ;) блог и намират по един пост на месец, та реших да напиша какво правим, пък дори да е скучно. Кой знае, може да успеят със силата на въображението да го превърнат в грандиозен наратив!

Преди две години реших за пръв път да пробвам да чета многотомно фентъзи. Причината - контраатака на изкривяването от типа tl;dr, придобито от почти 99% четене в интернет, и искрено желание да дам пример и на второто дете, че четенето на хартиени книги може да e увлекателно колкото компютърна игра. Колебах се между Song of Ice and Fire и Malazan Book of the Fallen и избрах втората. Тя се оказа мащабно и амбициозно творение на истински учен, с дълбок и завладяващ замисъл, който аз едва ли някога ще схвана, защото спрях на четвъртата книга. Колкото и да уважавам митологичния размах на Ериксън, по едно време усетих, че чета по задължение и пъшкам уморено, посягайки към тухлата, а това всъщност никак не е добър пример за второто дете. 

Сега същото това дете пъшка уморено, като види в ръцете ми тухлата Song of Ice and Fire, която чета всяка свободна минута от денонощието във всяко помещение на апартамента. Вече съм на втория том, сънувам героите и почнах пак да гледам първия сезон на Game of Thrones от позицията на читател. Не знам защо сериалът ми хареса толкова - може би заради чудните пейзажи,  атмосферата, играта на преобладаващо театралния британски каст, рицарите, замъците... Все пак първият сериал, който съм изгледала някога, беше "Рим", пак на HBO, и с него пренебрегнах дългогодишното си пренебрежение към телевизионния storytelling. Сериалът като форма е перфектния дългосрочен ескейпизъм - сближаване с малък брой герои, следване на дълга история, продължаваща с години, потапяне в свят, който има време да бъде изграден.

Също така май за пръв път ми се случва да зачета книга, след като съм гледала екранизацията й. Мартин е по-повърхностен писател от Ериксън, но и много по-лесен за четене и увлекателен. Това си е талант. Един от актьорите от сериала беше нарекъл книгите му crack on paper, което е доста близо до истината. Децата бяха при тати, а аз вместо да излизам вечер, бързах да се прибера от работа, за да гледам втория сезон и да чета първия том. Пристрастена съм до степен да чета до малките часове, а това са още томовете, в които... знам какво става! 

И ето тук любимата ми песен, за която подочух, че се появявала в 3 том. Засега не съм се спойлнала за нищо и моля нека си остане така.

Отивам да чета.

The Happening

Като умерен фен на този режисьор, отидох да гледам филма на кино, плюс задължителната "Виктория" след това:) Половината от удоволствието на киното е социализирането.

Филмът е... идеен. Шиамалан ги умее тези неща. Колкото и да е преексплоатирана идеята за апокалипсис, тук тя се носи грациозно като повей на вятъра;) и ако си с по-лабилна психика, може да настръхнеш. Спестени са ни безкрайните монолози от "Жената от езерото", в този филм не се говори много. Затова пък езикът на тялото е много, хм, изразителен.

Марк Уолбърг не харесвам изобщо, а и другите герои просто се носеха едно безцелно напред-назад. Атмосферата обаче беше... силна. Финалът също. Не мисля, че Шиамалан е искал да направи "правдоподобен" филм, според мен е искал, както винаги, да се забавлява.
Без да навлизаме във философски и екологични размисли, ние (кралското ние) също се забавлявахме.

п.п. Отивам да говоря с Палмър и другите...

Moon To

Снощи гледах хонгконгския "Протеже" - просто нямам думи. Страшно силен филм, много добър Анди Лау, още по-добър Даниел У, режисьорът ме хипнотизира от първия до последния кадър.

- Разказва се за предизвикателствата към добрия мениджър, за неумолимите закони на бизнеса, за конфликта работа-семейство, за лоялността и приятелството. За празнотата и самотата, за кариеризма и мазохизма. За downsizing и визуализирането на цели (искам да спечеля 20 милиона).
- Има общи референции с "Трейнспотинг" и "Трафик", фантастична секс-сцена, красива китайка и малко gore.
- Отдавна не се бях впечатлявала така от филм. Благодаря за препоръката, никога нямаше да го гледам, съдейки по резюмето.

Miss Impossible

Where's my mother's open arms
Where's my father lionheart

Пак вали, което вероятно саботира течащия в момента ремонт на покрива... и течащия покрив.

Вчера и онзи ден на слънчицето ритахме топка в училищния двор, Рада кара колело, но хитът на сезона е баскетболът. С една омекнала детска топка с нарисуван самолет, с Рада се състезавахме до 21 точки и тя вкара първия си кош. Помля се от кеф просто, нищо, че я бия всеки път.

А Михаил като видя, че вкарвам топката в коша, ме изгледа с такова удивление, страхопочитание и гордост, че направо усетих как пораснах с две педи в очите му. Пожелавам на всеки да бъде гледан така, неописуемо е:)

Въпреки неподходящия си ръст, в гимназията играех баскетбол абсолютно всеки час по физическо, а понякога оставах и след часовете. Голяма мания беше, за всичките ми съученици-дългучи и съученички-миньончета.

Най-красивият отборен спорт за мен.

In other news:
- Рада отива на Мальовица в петък с класа;
- взех страшно много работа до края на месеца;
- крайно време е да си купя билет за Индиана Джоунс.

The Mist

И не ще има вече никакво проклятие: престолът на Бога и на Агнеца ще бъде в града; Неговите раби ще Му служат
и ще видят лицето Му, а името Му ще бъде на челата им.
И нощ не ще има там, и не ще имат нужда нито от светило, нито от слънчева светлина, защото Господ Бог ги осветлява; и ще царуват вовеки веков.

Откровение 22:3-5

Надбъбречните ми жлези ме мразят. Много ги уморих снощи и прекалих с адреналина.

"Мъглата" на Франк Дарабонт успешно се нарежда сред най-добрите екранизации на Кинг. Определено неподходящ филм за ядене на пуканки. Специалните ефекти не отнемат от психологизма на образите и чудовищата в супермаркета нарочно бяха два вида - с човешки и нечовешки външен вид. Всички знаем, че в екстремни обстоятелства хората действат екстремно, това не би трябвало да е интересно. Но ние знаем и други неща, за които имаме нужда от напомняне, защото са от типа знание "през едното ухо влязло, през другото излязло" или, по-сериозно казано, "това не се отнася до мен".

Две несвързани наблюдения. Първо, реакцията на стреса беше представена сексистки - мъжете стават агресивни и тръгват да се бият, жените се отдръпват и гушват децата. Сексистки не означава "неправилно" в моя малък свят. Все някой трябва да гушка децата, мнали. Госпожа Кармоди, нескопосната пророчица, освен всичко останало, тръгна да изпълнява несвойствени за пола си дейности. И второто наблюдение е, черен пиар за християнството и прекалено много цитати от Откровение. В книгата няма нито един - там има откачалка, която говори за смърт и човешки жертви от самото начало. Безспорно, религиозният фанатизъм е по-модерен сега, отколкото през 70-те.

Изпуснати са два потенциално драматични момента - синът на главния герой плаче и се тръшка (нормално за дете), а самият главен герой прави секс с една от жените (нормално, адреналинът често така действа). Последното нямаше да седи добре на библейските цитати, така че е разбираемо защо е отпаднало, особено в епохата, когато при екранизиране секс-сцени обикновено се добавят. Въпрос на фокус.

Тази сутрин си прехвърлих пак новелата, бях я забравила. Тя е в първо лице и е тип "намерен ръкопис". Ето два впечатляващи цитата.

1.
But you mustn't expect some neat conclusion. There is no And they escaped from the mist into the good sunshine of a new day; or when we awoke, the National Guard had already arrived; or even that great old standby It was only a dream.

It is, I suppose, what my father frowningly called, 'an Alfred Hitchcock ending', by which he meant a conclusion in ambiguity that allowed the reader or viewer to make up his own mind about how things ended. My father had nothing but contempt for such stories, calling them 'cheap shots'.

2.

I'm going to bed now. But first, I'm going to kiss my son and whisper two words in his ear. Against the dreams that may come, you know.
Two words that sound a bit alike.
One of them is Hartford.
The other is hope.

Стивън Кинг е голям писател.

My Blueberry Nights and Other Movies

You still have the keys? Yeah... I always remember what you said about never throwing them away, about never closing those doors forever. I remember. Sometimes, even if you have the keys those doors still can't be opened, can they? Even if the door is open the person you're looking for may not be there...

Плаках почти през целия филм. Всъщност заплаках още преди героите и не спрях и след тях. Сигурно неотдавна съм имала разбито сърце, няма друго обяснение. Филмът е типичен Кар Вай Уонг, минус фантастичния оператор от другите му филми, но иначе си има хлабавия непретенциозен сюжет, яденето в заведения, този път американска, а не китайска кухня, почти сакралния статус на храната, изгубените герои, които ръсят запомнящи се реплики. Страшно добър Дейвид Стратърн, фатална Рейчъл Вайс, уникална Натали Портмън (филмът е задължителен за всичките й фенове дори само заради ролята й на хазартна богиня). В главната роля е Нора Джоунс, която не слушам, а може би трябва. Не препоръчвам на студенокръвни ценители на киноизкуството:)

Вместо да спамя в отделни постове, ето няколко реда за другите неща, които гледах.

Hana-Bi
Почти безмълвен филм за любовта и смъртта. Те могат да са бързи или бавни, в този филм са и двете. Заслужава си дори само заради потрепването на бузата на Китано и невероятните цветове на картините, нарисувани от самия актьор-режисьор, според imdb. Преследване и престрелки, някак в пълна тишина, като в стая на болник. Благодаря на tataf за препоръката.

Dolls
Най-страховития филм, който съм гледала през последната година. Изрових прашните празни двд-та и си го записах. Мразя да записвам, но това не е филм, който може с лека ръка да се изтрие и да се запрати в небитието. Не че бих посмяла да го гледам пак - тежък, зловещо-настръхващ, безутешен и безнадежден. И поразително красив, въпреки това. 10/10. Давам оценка в числа, защото останах без думи. Благодаря, Stranger (и други).

Lucia y el sexo
Испански, чакаше ме дълго време на харда. Гледах го между другите филми и сигурно затова не ме впечатли особено. Твърде много секс, твърде малко история. Всички писатели са побъркани, но ние това си го знаем. Доста добра игра на актрисите, признавам, а и те си бяха красиви, но аз съм строго хетеросексуална. Щастливият край просто смучеше, съжалявам. Може да не е бил щастлив наистина, а само във фантазията, а аз просто да не съм разбрала, но се съмнявам.

Californication - еп.1
И тук писател, ей, няма отърване. Тази история специално може да се види интересна на хора със здраво семейство, които никога няма да се разведат. Аз... таковата, не съм от тях. Сексът е по-малко, отколкото в предишния филм, но може би за цял сезон сумарно ще е повече. Смятам да не сравнявам. И да, отсичам си мнението от един епизод, вдъхновена от главния герой (приятен Дейвид Духовни иначе), който успя да разбере истината за живота на събеседничката си за по-кратко време. Правилно постъпвам като не гледам сериали.

Минавам пак на един филм месечно, споко;)

Johnny Got His Gun

now that the war is through with me
I'm waking up, I cannot see

"Джони грабна пушката" от Долтън Тръмбо е най-антивоенната книга на света. Не вярвам някой да я е чел и да не е пацифист - тя e чиста есенция на антивоенна пропаганда, облечена в ефектен изказ, на места силна до сълзи. Описва събития от Първата световна война, а излиза през 1939 година, малко преди избухването на Втората. Перото е по-могъщо от меча, ама друг път...

Преведена е на български през 1983 г., далеч преди Металика да изпеят Оne и да обезсмъртят книгата със средствата на популярната култура.




Клипът е с кадри от филма "Johnny Got His Gun" от 1971 г. В уикипедия прочетох, че "instead of enduring a long and arduous negotiation for rights to the film, Metallica decided to buy the movie outright, in order to use it in their video." Eфективно:)

Новината е, че тази година излиза римейк. Очевидно нуждата от антивоенно изкуство не е отмряла, а въпросът за евтаназията е по-актуален от когато и да било.

Son: What is democracy?
Father: That's something to do with young men killing each other.
Son: When it comes my turn, will you want me to go?
Father: For democracy, any man would give his only-begotten son.

Другата новина е, че на 25 юли може да ми наложи да се разходя до стадион и дори да водя две финландчета. А може и да не ми се наложи.

No, Really

chrome: ot chovek koyto ne moe da oceni no country for old men ne shta da chuvam dumichka za kino :P

Eто няколко думички все пак, никога не съм претендирала да разбирам от кино;) Ужасяващо тъп и скучен филм, а на мен рядко ми е тъпо и скучно. Към 15-тата минута разбрах, че гледам грешния филм, но упорито продължих, защото поне трима души се бяха заклели в него и бях прочела мнения колко е оригинален, стряскащ, покъртителен, блестящ.

Ами да - оригинален е (няма музика например и деромантизира трилъра отвсякъде), доста добре заснет, хубава актьорска игра, вероятно нелоша адаптация на книга. Това не му пречи да е ужасно тъп и скучен. Ок, може би аз просто мразя прерия, кал, кръв и мотели толкова много, че не можах да го оценя.

Определено два загубени часа от живота ми. Wtf, man, wtf!

Across the Universe

words are flowing out like endless rain into a paper cup
they slither while they pass, they slip across the universe

От Бийтълс-фенове за Бийтълс-фенове, които като мен могат да възпроизведат горния цитат без да се замислят.

Не слушам Бийтълс много отдавна, но този филм-мюзикъл ме трогна и ме умили. Вярно, аз си обичам мюзикъли, но този не е нито "Фантомът на операта", нито "Исус Христос Суперзвезда", които мога да гледам/слушам безброй пъти. Обаче в него има нещо много камерно и мило, въпреки че на места е замислен да бъде мащабно-антивоенен. Реверансът към "Коса" е отчетлив, което за мен е плюс, защото аз и "Коса" харесвам, но - моля, внимание - не колкото този филм. Не заради кинематографичните достойнства, а заради музиката, която все пак е най-важното в един мюзикъл.

Почти всички чудни изпълнения са аматьорски, с изключение на професионалното cameo appearance на Боно в ролята на д-р Робърт, който изпя "Аз съм моржът" така, че му простих, и много, ама много добрата певица Дейна Фюкс. Без да съм особен фен на психеделиката, вълшебните "пътувания" и "оммм", мястото, където ги заведе шареният автобус, неприлично много приличаше на Смолянските езера, така че нямам възражения:) В този филм видях невероятните клипове на Strawberry Fields Forever (с ягодите-бомби) и Happiness is a Warm Gun (с повече от една Салма Хайек), чудесния госпъл-вариант на Let It Be на фона на кървавото потушаване на демонстрация и черешката на тортата - I Want You (She's So Heavy), с кадри, достойни за "The Wall". Последното, казано от мен, е голям комплимент, защото "The Wall" ми е един от трите най-любими филма на всички времена.

Забавлявах се неистово с имена на герои като Джуд, Луси, Прудънс, Сейди и Джо-Джо; лафове и алюзии, които ще разпознае само die-hard fan (She came in through the bathroom window, When I'm 64, Don't let me down, изпята на покрив), но дори и без тях, достатъчно е поне малко да си падате по 60-те, за да ви хареса и на вас този филм. Накрая ще кажа, че актьорът в главната роля приличаше на Пол Макартни и това далеч не беше единственото му достойнство.

Трейлър 1.

Трейлър 2.

Zatoichi

Ако гледате филми 1-2 пъти в месеца като мен, препоръчвам този. Ако гледате по-често, нямате никакво оправдание да не сте го гледали.

Сляп самурай се намесва в междуклановите вражди на японски мафиоти в селце, където кроткото копане на нивата и цепене на дърва се редуват с рекет, хазарт и, разбира се, десетки, ако не и стотици убийства. Отмъщението е замаскирано с танци на гейши, боят с мечове естествено също е танцови стъпки, а на финала се развихря неочаквано весел и динамичен танц с шарени костюми, рязко контрастиращ с почти безцветните интериори и пейзажи преди това.

Филмът е толкова красив, че се уплаших - винаги съм била против естетизирането на насилието. Но тук пръските кръв летят точно по моя начин, а неразгадаемите японски лица отново ме накараха да се запитам дали тези хора не са извънземни. Вярно, хуморът е почти разбираем, а трагичните елементи са в рамките на минималното, но като цяло мястото на човека във вселената при азиатците е доста различно. И вселената е различна. Пък и човекът.

Ще гледам и други филми на Китано, но кои и кога - не знам.

Yo Puta

"който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея."
Йоан 8:7

Може би много мъже са имали фантазии, че са с проститутка. Млада, красива, готова да изпълни всяко желание. И твоя, защото си платил, а в нашия свят което не се купува с пари, се купува с много пари. Моята фантазия за мъжка проститутка си остана нереализирана, но си е факт и това е отправната ми точка за размисъл върху легализирането на проституцията. Не данъчните приходи, не моралността на рекламирането на услугата, не осигуровките и защитата на секс-работниците. А моето желание да получа удоволствие срещу пари.

Мъжете и жените не са предмети, а личности с човешко достойнство, както е записано в Хартата за човешките права, чийто Член 1 гласи:

"Човешкото достойнство е ненакърнимо. То трябва да се зачита и защитава."

Дефиницията на достойнство е философски въпрос, както и отношението "тяло - личност" и въпросът доколко свеждането на друг човек до парче плът е накърняване на неговото достойнство. В този ред на мисли, повечето хора смятат, че са собственици на телата си и тезата, че са само арендатори, ги изнервя. Но като че ли всички ще се съгласим, че изключителното право да правим неща с човешко тяло се разпростира само до тялото, което обитаваме в момента, а посегателството срещу чуждо тяло (без съгласие на неговия обитател) е правонарушение. Клиентът на проститутката не само че не може да е сигурен, че тя го прави по свой избор, ами по-скоро може да е сигурен в обратното. Обаче не му дреме - нали си е платил. И за член пети от хартата не му дреме:

Забрана на робството и на принудителния труд

1. Никой не може да бъде държан в робство или в принудително подчинение.

2. Никой не може да бъде заставян да извършва принудителен или задължителен труд.

3. Трафикът на хора е забранен.

Ето много хубава статия по темата, разказваща за икономическите интереси, стоящи зад желанието ни да получим оргазъм. Икономически интереси стоят и зад желанието ни да се напием, да се напушим и да залагаме (примерно), но моят интерес е по-скоро към психологията на връзката между клиента и секс-работника. Властта, символизирана от дадените пари ли ти го вдига, или самата жена? Не ти ли пада от мисълта, че тази жена НЕ ИСКА да е с теб, и го прави по задължение? Не е ли странно парите да превръщат изнасилването (правене на секс без желание от страна на партньора) в законно и морално деяние? Ти сваляш филми от торенти, а за секс би платил, така ли? Наистина ли си плащаш, за да не се налага после да говориш с нея? Честно, това последното ми се вижда най-смислената причина да се ползва професионална услуга...

Друга статия за трафика на хора, за насилието, отвличането, побоите и дрогирането на секс-работничките. Разбира се, проститутката има право да продава тялото си по свое собствено желание и забраната да го прави би ограничила нейните права. Да, може би много жени (и мъже) биха вършили сексуални услуги срещу пари по собствено желание. Най-добрата ми приятелка стана проститутка в далечната 1987 година - прекъсна училище, влезе в такава среда, изкарваше прилични пари. Не помня да е имала сводник. Разказвала ми е неща "от кухнята" на професията, които сигурно не е трябвало да слушам, докато съм била девствена, но такъв е животът. Беше страшно красиво и умно момиче, впрочем, което вероятно е било оценявано и от клиентите, предимно чужденци в крайморския град. Последното, което чух за нея преди десетина години, е че работи като фотомодел в Кипър. Дълго се канех да се обадя на майка й... Защо не се срещнем случайно някое лято?

Заглавието на поста е взето от този филм, който гледах преди време. Филмът се състои от псевдодокументални интервюта и няма особени художествени достойнства, но са показани различни гледни точки за проституцията. Всяка проститука говори на родния си език и за нас е интересно да видим грозната и дебела българка, а също и симпатичния сутеньор, който на чист български обяснява как работи индустрията. Почти съм сигурна, че има хора, които не знаят, че проституцията в България не е нелегална. Криминализирано е единствено сутеньорството, от член 155 на НК. Оказа се, че не само в Швеция, но и във Финландия, е криминализирано купуването на сексуални услуги, за ужас на Съюза на сексуалните професионалисти във Финландия, които на сайта си призовават гражданското общество да изпраща протестни писма на политиците.:) На родна почва, четейки тези впечатления на чужденци от нивото на услугите в България, мисля, че някоя и друга глоба няма да им дойде зле.

В заключение, от цялата харта за правата на човека, секс-индустрията набляга основно на чл.15, ал.1.

Всеки има право да работи и да упражнява свободно избрана или приета професия.

Сега мисля, че не бих правила секс с човек, който с това си изкарва хляба, ще ми е жал за него и за мъжкото му достойнство, нищо, че мъжете проститутки вероятно са били по-свободни в избора си на професия.

MirrorMask

"Does everyone have a mask?"
"Of course! How do you know you're happy or sad,
without a mask? Or angry? Or ready for dessert?"

МirrorMask. Гледах го преди два дена, снощи пак, както е тръгнало, сега ще го гледам за трети път... дами и господа, Дейв Маккийн.

Сценарият е на Нийл Геймън, с когото са стари дружки. Мда, историята не е нищо особено, колаж от "Алиса", "Вълшебникът от Оз", "Лабиринт" и собствената му "Коралайн" - тийнейджърка отива в алтернативна реалност. Напомняше ми на "Приказка без край" (книгата, филма не съм гледала) и на "The Longest Journey" (първата игра, която ме е залепяла за компютър дни наред), но като цяло според мен целта на сюжета е да ни остане повече процесорна мощ за възприемане на образите. Споменавала ли съм, че предпочитам думи пред образи? Не и тук. Е, в незабравими цитати са включени някои от най-добрите лафове, толкова характерни за Геймън. А образите са красиви по онзи гротесков начин, който те кара се питаш дали си напълно нормален, щом ти харесва това. Или това. Трейлърът е направен да изглежда прилично мейнстрийм, но това не бива да ви заблуждава. Филмът е много по-добър - по-сюрреалистичен, но по-забавен, игриво-зловеща плетеница от линии, форми и цветове. Потресаващ.

Гледайте го. После го гледайте пак.

Stardust (movie)

В случай, че някой не е разбрал, аз фентъзи не чета и никога не съм чела:) Това Толкин, Пратчет и Геймън не се брои. Даже и фентъзи филми се старая да не гледам, обаче филмовата приказка "Звезден прах" е радост за очите. Някои от най-любимите ми моменти от книгата ги няма във филма (двата понеделника, целувката по сбръчканата буза, дворцовите покои със срутен покрив), но аз му прощавам, защото компенсира с други хубавини. Наистина, понякога е чудесно, че книги се екранизират. Ето още няколко нахвърляни мисли в стил "открийте десетте разлики".

Филмът е много по-смешен, но с различен вид хумор - по-загладен и по-опитомен. Липсва тъгата - в книгата Тристан имаше и английска майка, а сватбата не беше предизвестена. Алтернативният край всъщност ми хареса - вуду фтв, stars shine, само не разбрах защо вавилонските свещи трябва да са черна магия. Пфайфър и Де Ниро бяха визуално съвършени, но като истински неразбирач, аз се зазяпах по Септимус, който си ми беше любим персонаж и в книгата, но във филма беше и ултимативно красив! И мой тип на всичко отгоре;) Примус не биваше да е такъв некадърник, но пък така се вписа перфектно в дружинката на братята си (братята! братята! *скандира*). Майката-самодива в книгата ми се стори дори по-вълшебна от звездата, но във филма беше плоска и излишна. (Искам и аз да изглеждам все така хубава като стане синът ми на 18, ако може. Съгласна съм да слугувам на вещица дотогава. Опа, това не се брои за продаване на душата на дявола, нали?).

Като цяло филмът е приказен! :) Препоръчвам да се гледа, после да се чете книгата. Аз толкова се зарибих по Геймън, че зачетох отново Сандман. Nuff said.

Fallen Angels

Каня се на "Паднали ангели" от август, но го гледах едва вчера и днес. Страдам от тежка форма на short attention span и не мога да изгледам цял филм на едно сядане, а и този не е като да има сюжет, от който да спира дъха.

Обаче има всичко, каквото си трябва - задължителните ярко-размазани-преливащи цветове, близките планове на влюбени и страдащи (по азиатски) лица, непрекъснато димящата в пръстите цигара (всички герои пушат през цялото време?!), самотните хора в мънички стаи (героинята мастурбира след прегръдка с джубокса...), ресторантите за бързо хранене, нощното пътуване из мегаполиса. Много завоалирано свързан с Chung King Express и според мен не толкова хубав, но аз не съм критерий, защото нищо не разбирам от кино:)

Като цяло не ми хареса музиката, а истеричните жени (с изключение на гореспоменатата героиня) ми дойдоха в повече, но няма нищо, което да не може да се компенсира с dumb looking (and dumb) black-eyed male. Ladies and gentlemen, the hottest Asian ever - Takeshi Kaneshiro. Страхотен и страхотно играе. Мм...

Eighteen Seconds Before Sunrise

През 2005 г. излиза Takk... на Sigur Ros, който беше в личния ми топ 10 за годината. Те са исландци и свирят нещо като експериментален пост-рок (с цялата условност на жанровите подразделения, те сами се наричат slow motion rock band). Моят любим албум е този, а една от най-любимите ми песен е тук. Друга важна песен е The Nothing Song, включена във филма Ванила Скай (бях забравила колко е добър, ето припомняне). Песента е на измислен език и членовете на бандата организират конкурс за транскрибиране, превод и анализ на текста. Примерни преводи и тълкувания - тук. Съвсем между другото, Sigur Ros са еко-активисти: даряват приходи от продажби в еbay на Saving Iceland и имат две песни в документалния филм The 11th Hour.

През ноември ще излезе нов акустичен албум на Sigur Ros, а поводът да се сетя за тях е трейлърът на Heima.

И абсолютно прекрасният трейлър на BBC продукцията Planet Earth също е с тяхна музика.

Criticker - Movie Recommendations

Не мога да повярвам, че имам категория movies в блога! Филми гледам само по изключение - ходя на кино един път в месеца, често само заради компанията, не гледам телевизия, имам десетина филма на харда, половината от които с китайци в главните роли. Изобщо, аз съм един "киноилитерат":) Обаче!

Criticker e сайт за социализиране чрез препоръки на филми, подобен на last.fm - впрочем преди време имах точно такава идея, но не я продадох на правилните хора;) След регистрация се дават рейтинги от 1 до 100 и се намират хора с подобни вкусове (TCI - Taste Compatibility Index). Да видим какви съседи ще имам там. За протокола, следващият филм от харда ми е Fallen Angels, а на кино не знам кога ще се замъкна, предвид, че основните хора, с които ходех, сега са затворени вкъщи с бебе:D Надявам се поне Stardust да гледаме заедно.

Приемам препоръки за филми, въпреки сайта. И да, music is best.

Yippee-ki-yay, Motherfucker

No one dies harder than John McClane

Courtesy of GuyzNites

Remember when we first met John McClane?
Argyle picked him up from the plane,
And took him down to Nakatomi Tower...
To meet with Holly.

He came to get her back and to be her man,
But Hans and his buddies fucked up the plan,
And that's about when everything went sour
At the Christmas party.

And the terrorists were over-zealous,
But it was sweet when they killed Ellis!
And, with a little help from Allen,
John McClane kicked ass!

We're gonna die, die, die, die hard!
We're gonna die, die, die, die hard!
We're gonna die, die, die, die hard!
We're gonna die, die, die as hard as we can!

No one dies harder than John McClane,
Even when his wife's stuck on a plane
About to crash into the Potomac River...
On the eve of Christmas.

And airport security kicked him out,
But John McClane is just too damn proud,
And nothing could have made him not deliver...
'Cause that's his business!

And with a lot of fights and gunplay
He blew that plane up on the runway.
And, with a little help from Allen,
Holly's plane could land!

We're gonna die, die, die, die hard!
We're gonna die, die, die, die hard!
We're gonna die, die, die, die hard!
We're gonna die, die, die as hard as we can!

Yippee-ki-yay, motherfucker!

No one dies harder than John McClane,
Saving all the passengers on the train.
But Simon wasn't clear with his intentions:
It was just a distraction!

And there was no way McClane could know
That Hans Gruber was Simon's bro.
And that's what made it "Die Hard: With A Vengeance"
With Samuel Jackson!

And the good cop wouldn't miss this,
Even though it wasn't Christmas.
He didn't get any help from Allen...
But only in part three!

We're gonna die, die, die, die hard!
We're gonna die, die, die, die hard!
We're gonna die, die, die, die hard!
We're gonna die, die, die as hard as we can!

Finally we're back with John McClane
Now we got a choice, and the choice is plain:
We can live free or we can die hard,
As hard as we can.

From taking on a terrorist he's never met,
To taking on an F-35 jet,
With the greatest car explosions by far...
This sure looks sweet, man!

And we know what the basic gist is:
There ain't no Allen, and it's not Christmas.
We don't know but we're pretty sure that
John McClane kicks ass!

We're gonna die, die, die, die hard!
We're gonna die, die, die, die hard!
We're gonna die, die, die, die hard!
We're gonna die, die, die as hard as we can!

At last! Better late than never. Live Free Or Die Hard kicks ass, and I loved the sight of an F-35 beaten by the sexiest cop in the known universe. I'm gonna see the first three again, I swear, not that I haven't seen the first one maybe 5 times;) And I was planning to say something about tough guys, and how Bruce Willis is my oldest crush ever, probably with the exception of Harrison Ford, but hey, Justin Long was cute too:)

Fair is fair. There's something totally fascinating about happy endings!