Aug 30, 2006

Bicycle Race

Rada has her first bike and her little brother will not fall behind!

Edit: Като се заклева, че нещо е истина, Рада казва: "Честна пируетска!"
Научила го е на лагера сигурно. Неведоми са пътищата... лингвистични:)

Aug 27, 2006

Buddha For Mary

It's a song from 30 seconds to Mars' self-titled first album which also rocks:)

More Buddha here. It's about some friends' trip to Nepal.

Aug 26, 2006

A Beautiful Lie

This is the title of the second album of my freshly-discovered fave band: 30 Seconds To Mars (Streaming sample)

Prog metal, space rock, nu metal, alternative: call it any names, it still rocks! I heard it on the radio and it was love at first note.

They are worth noting here on the EICTE (everything is connected to everything) principle. Jared Leto, mentioned in this ancient blogpost, vocals and guitar, is a founder of the band. It's official now: I have a wierd taste in men. Might as well see Lord of War to finalize the verdict. Yes... I used to fancy Nicolas Cage, too. End of confessing mode.

I have not forgotten the book posts I promised. Soon.

Aug 25, 2006

The Last (Planet) Shall be First

Here Mordred raised the issue of believing in Evolution, focusing on the gap between yes and no, and seeing it as negative. On the other hand, my view is that, as in tests, there should be an answer like 'Not enough information available', and this is not the same as 'I don't care'. I have more than once stressed the amount of faith necessary to assume that Evolution is a fact. Even more often I have stressed my objection to waving facts as arguments because facts, like opinions, are constructions. And that's ok with me.

Anyway, I just wanted to point out that I wrote about the IAU Conference before everyone else:P Hooray for the new construction;)

Aug 23, 2006

Images Without and Within

Omg, photos of women in hazel's blog?!

Aug 22, 2006

Get Them Up Against The Wall І

Сред забележителните книги за месец август е и Дневника на Богдан Филов, който обаче не се вмества в обещаните три поста и се налага да го опиша отделно. Не изчетох подробно самия дневник, за разлика от 200-страничната студия-предговор и интересните бележки отзад, където се обяснява например, че разните антиправителствени елементи, споменати от проф. Филов, всъщност са борци за свобода от партизанското движение и комунистическата партия. Дневникът е издаден преди 1989 година, иззет е от печат, после е пуснат отново. Да живее свободата на словото;)

Богдан Филов е бил изключителeн учен. Получил образование по класическа филология, история и археология в Германия, той е професор по археология в СУ, директор на Народния музей (по-късно Национален исторически музей), автор на монографии и статии, донесли му заслужена известност в цяла Европа, основоположник на тракологията в България. Сред произведенията му са „Миниатюрите на Манасиевата хроника във Ватиканската библиотека“, „Старобългарска църковна архитектура“, „Римското владичество в България“, „Новооткритата тракийска гробница при Дуванлий“, „Куполната гробница при Мезек“, „Кръглата преславска църква и нейните предшественици".

През 1938 г. става министър на просветата, а през 1940 г. - министър-председател. След смъртта на цар Борис, той е един от тримата регенти на малолетния Симеон. Дневникът му е воден през този период като последния запис е от началото на септември 1944 г. През 1945 е осъден на смърт чрез разстрел за участие в про-фашистката политика на България по време на войната. Човекът не крие убежденията си в дневника, застава зад фашистката идеология с плам, достоен за комунист, заклет поддръжник е на Хитлер и неговият подпис стои под споразумението за присъединяване на България към Тристранния пакт. По еврейския въпрос е също с твърди убеждения. Изобщо, типичен представител на зодия Овен:D През 1996 година присъдата му била отменена, прочетох в Уикипедия. Историята е наистина странна наука, както се казва и в тази хубава статия от мой френд в

Както може би личи от заглавието, мисля да напиша няколко поста за разни хора, осъдени на смърт и евентуално да си избистря мнението по въпроса за смъртното наказание.

Aug 21, 2006

Back in the USSR*

*as in Ur Sweet Sweet Residence

There's no place like home. Back from a book-reading, beach-raiding, kid-raving vacation. I'm going to write short reviews (beware, Alvin, competition's gonna eat you:P) of the following books ( in Bulgarian).

  1. "Кръстоносци" - Хенрих Сeнкевич
  2. "Златният век" - Андрей Гуляшки
  3. "Сказание за времето на Самуила" - Антон Дончев
  4. "Антихрист" - Емилиян Станев
  5. "Обитаемият остров" - Аркадий и Борис Стругацки
  6. "Бръмбар в мравуняка" - Аркадий и Борис Стругацки
  7. "Вълните усмиряват вятъра" - Аркадий и Борис Стругацки
  8. "Пикник край пътя" - Аркадий и Борис Стругацки
  9. "Милиард години до свършека на света" - Аркадий и Борис Стругацки
  10. "Охлюв на стръмното" - Аркадий и Борис Стругацки
  11. "Времето на дъжда" - Аркадий и Борис Стругацки
  12. "Илиада" - Омир

Разбира се, това няма да са 12 поста, а примерно три: Средновековен, Стругацки и Древногръцки пост.

Watch this space:)

И все пак нека се *похваля*, че взех Пловдив - София по магистралата за един час. Крайно време е да скоча с бънджи, знам:)

Aug 7, 2006

Until The Sky Falls Down On Me

Back from Smolian. I'm in love with a mountain. Ain't I a pervert:)

I had a big grin on my face the moment I set foot in Plovdiv. It did not vanish during the 'hard drive' on an old Chavdar bus along the narrow and winding road to one of my favorite cities ever. Last time I went there, four years ago, I was a different person, and my stay there made me so intensely happy, that I lived.

This time the mountain gave me so much joy, again, that I felt more alive than I had for ages. The skyline sparkled with almost uncreated light, the rocks resembled magical castles (in my daughter's words), the lakes had a deep green glow - every breath there pierced me to the core. The whole valley holds me captive, but most of all - one particular spot where we camped last time, and where I took the rest of the gang to share some of the wonder I felt. Whether they felt something akin to my emotion is irrelevant. What mattered was the feeling, while I stood above the lake, on a mossy clearing among the pine trees, of a profound union between me and this place. I fit there. Something there opens a crack in me and the light pours in. At times like this I know I'm created, and I'm thankful. At times like this I unravel mysteries and see visions. I can't share them, though:) Not this side of heaven.

Speaking of er...heaven, there's a construction site close to my paradise lake. By the end of 2008, a hotel complex will rise there, called Dream Lake. Somehow these dreams won't touch my life, I'm afraid. There's sharing and sharing.

I will probably edit this post when I go back to Sofia, and will post pictures from my trip, just to prove that you don't see what I see when you see what I see:) This is a decent answer to the question why there's more than one soul.

The promised picture.