Jan 31, 2008

No, Really

chrome: ot chovek koyto ne moe da oceni no country for old men ne shta da chuvam dumichka za kino :P

Eто няколко думички все пак, никога не съм претендирала да разбирам от кино;) Ужасяващо тъп и скучен филм, а на мен рядко ми е тъпо и скучно. Към 15-тата минута разбрах, че гледам грешния филм, но упорито продължих, защото поне трима души се бяха заклели в него и бях прочела мнения колко е оригинален, стряскащ, покъртителен, блестящ.

Ами да - оригинален е (няма музика например и деромантизира трилъра отвсякъде), доста добре заснет, хубава актьорска игра, вероятно нелоша адаптация на книга. Това не му пречи да е ужасно тъп и скучен. Ок, може би аз просто мразя прерия, кал, кръв и мотели толкова много, че не можах да го оценя.

Определено два загубени часа от живота ми. Wtf, man, wtf!

Jan 30, 2008

One Down, 11 To Go

Януари месец някак взе, че свърши. Въз-му-ти-тел-но.

  • Купих си два пъти музика - Мarillion - Misplaced Childhood, Fish - Vigils in the Wilderness of Mirrors, Riverside - Rapid Eye Movement на предното пазаруване и Ayreon - 01011001 на настоящото. Взех си специалното издание с двд от Wizard - продължавам да съм доволна от доставката вкъщи. Това необмислено харчене на пари отлага посещението при скъпия ми фризьор (и в двете значения на "скъп") за... март. Засега карам на едва забележими бели кичури и даже доста им се кефя, придават особен оттенък на и без това особения ми цвят на косата.
  • Мишо още не е на градина, но не ми тежи, защото обичам да съм с него и нямам работа... е, освен да напиша едни фактури и да проведа едни телефонни разговори, но това не се брои. Той ми направи постелка за правене на упражнения, където да упражнявам безумно болящия ме гръб. Старост-нерадост. А вчера предиобед спах на леглото в детската, докато той си играеше и коментира: "Ти си като Рафаело, той непрекъснато спи. Преди пък беше като Донатело, той непрекъснато работи." Ето, вече съм костенурка-нинджа.
  • Не е хубаво да си болен, но пък е хубаво да си у дома и да си представяш къде щеше да е главата на дракона, който би живял у нас. Вчера за пръв път направих cupcakes (малки кексчета в чашки), но ги загорих, защото зяпах като невидяла това.

Jan 28, 2008

Through Different Eyes

perhaps God gave the answers
to those with nothing to say

Хубаво е да си почиваш, особено след две седмици непрекъсната работа по осем часа на ден, придружена от лек грип за мен, неидентифицирано заболяване за Мишо (за пръв път тази зима, но не успя да иде на рождения ден на любимото момиченце и плака горко), разгонване на Миша и липса на плуване за Рада. Обясних й, че разгонването на котките се получава като искат да си имат бебета, а тя каза, че в такъв случай и аз съм била разгонена, защото съм искала още едно бебе. Хъм. Друго си е да ти наследят рационалното мислене и чувството за хумор:D

Така. На 15 септември миналата година казах на тати да заведе Рада на очен лекар, защото пише със забоден в тетрадката нос, но, ако може, да поеме целия ангажимент вместо мен. Този месец ангажиментът благополучно се изпълни, разшириха й зениците и от утре е с очила за късогледство. Проблемът е, че според мен тя няма нужда от очила за късогледство, защото й откриха диоптър -0.25 и -0.50 съответно, което като че ли е минимално късогледство. Очила при такъв диоптър според мен биха били оправдани, ако имаше астигматизъм, но тя няма. Няма оплаквания от главоболие, няма оплаквания, че не вижда на дъската, има кофти стойка, докато пише, предполагам, дължаща се на старанието й да пише красиво.

Не знам за училище, но вкъщи непрекъснато крещя "носа", докато я наблюдавам от съседната стая. Тя се усеща, подскача и почва да пише в нормална поза. Ще се научи, опитът с дресировката е показал, че след милионния път повтаряне на наставление от типа на "обуй си пантофите, по плочките е студено", индивидите от човешки вид в нашия ареал се научават да ходят по пантофи и сами се подсещат като ги изгубят из къщи.

Въпросът - има ли смисъл Рада да носи очила с цел "предотвратяване на повишаването на диоптъра, което често се наблюдава в пубертета", както е казал лекарят. Казал да се премести на по-преден чин. Ами то ако си на по-преден чин, за какво са ти очила? Казал също да носи очила докато чете и пише?! Но тя вижда наблизо, нали късогледството е неспособност да виждаш надалеч? Може ли просто да е искал да прибере парите? Простете параноята, но има АГ специалисти, които правят секцио на напълно здрави жени, бременни в 8 месец, за да им запазят фигурата, така че откъде да знам какви офталмолози има?!

Като студентка ми бяха изписали очила с по-висок диоптър, отколкото трябваше, и от тях чувствах напрежение, боляха ме очите и съответно не ги носех, макар че всички ми казваха, че ще свикна. Според онзи отречения доктор носенето на очила почти винаги вдига диоптъра. Моят диоптър си стои горе-долу същия от първия път, когато ми го определиха, максимално да се е вдигнал с половин, а аз очила нося за кино, телевизия и шофиране. Питането ми е към хората с очила - колко точно трябва да не вижда човек, за да има полза от носенето на очила?

Иначе Рада е умерено ентусиазирана от това, че ще изглежда чаровна и умна с очила, защото и аз така изглеждам.

Jan 26, 2008

Across the Universe

words are flowing out like endless rain into a paper cup
they slither while they pass, they slip across the universe

От Бийтълс-фенове за Бийтълс-фенове, които като мен могат да възпроизведат горния цитат без да се замислят.

Не слушам Бийтълс много отдавна, но този филм-мюзикъл ме трогна и ме умили. Вярно, аз си обичам мюзикъли, но този не е нито "Фантомът на операта", нито "Исус Христос Суперзвезда", които мога да гледам/слушам безброй пъти. Обаче в него има нещо много камерно и мило, въпреки че на места е замислен да бъде мащабно-антивоенен. Реверансът към "Коса" е отчетлив, което за мен е плюс, защото аз и "Коса" харесвам, но - моля, внимание - не колкото този филм. Не заради кинематографичните достойнства, а заради музиката, която все пак е най-важното в един мюзикъл.

Почти всички чудни изпълнения са аматьорски, с изключение на професионалното cameo appearance на Боно в ролята на д-р Робърт, който изпя "Аз съм моржът" така, че му простих, и много, ама много добрата певица Дейна Фюкс. Без да съм особен фен на психеделиката, вълшебните "пътувания" и "оммм", мястото, където ги заведе шареният автобус, неприлично много приличаше на Смолянските езера, така че нямам възражения:) В този филм видях невероятните клипове на Strawberry Fields Forever (с ягодите-бомби) и Happiness is a Warm Gun (с повече от една Салма Хайек), чудесния госпъл-вариант на Let It Be на фона на кървавото потушаване на демонстрация и черешката на тортата - I Want You (She's So Heavy), с кадри, достойни за "The Wall". Последното, казано от мен, е голям комплимент, защото "The Wall" ми е един от трите най-любими филма на всички времена.

Забавлявах се неистово с имена на герои като Джуд, Луси, Прудънс, Сейди и Джо-Джо; лафове и алюзии, които ще разпознае само die-hard fan (She came in through the bathroom window, When I'm 64, Don't let me down, изпята на покрив), но дори и без тях, достатъчно е поне малко да си падате по 60-те, за да ви хареса и на вас този филм. Накрая ще кажа, че актьорът в главната роля приличаше на Пол Макартни и това далеч не беше единственото му достойнство.

Трейлър 1.


Трейлър 2.

Jan 25, 2008

We Are Late

The new Viikate video, roughly alluding to their previous video:





Viikate Playlist here.

Viikate lyrics here.

Me olemme myöhäiset...

Jan 21, 2008

A Work of Art

Десетчасовият работен ден е рожба на социализма. Онзи, утопичния от 19 век, да не си помислите нещо.

Преди 1810 година и Робърт Оуън, работният ден продължавал от зори до мрак, между 12 и 16 часа. Десетчасовият работен ден, въведен от атеиста-социалист, вероятно е донесъл известна загуба за капитала. Осемчасовият работен ден е постигнат след много стачки и преговори и всъщност е победа за работниците, която се празнува на Деня на труда - някъде през май. В САЩ осемте часа се регламентират законово едва през 1936 г., след дълга борба в различните щати и браншове. Евентуално автоматизацията компенсира намаляването на продължителността на работния ден, все пак имаме индустриална революция.

Информационната революция последва индустриалната, а работният ден още е осем часа. В индустриалния сектор работата е много по-автоматизирана дори и от 20 век. Наскоро гледах конвейери в автомобилен завод, където работният процес е изчислен до секунда и всяко забавяне води до хиляди долари загуба. Предполагам, революционното ми предложение за намаляване на работния ден на шест часа би довело до още повече загуби.

Работила съм за пръв път осем часа на конвейер в хлебозавод, едно лято в Ботевград. На бригадите дотогава работехме по шест часа и разликата ми се видя драстична. И ето признанието - аз не мога да работя осем часа на ден полутворчески умствен труд. Не че не съм работила и по 12, но това е убийствено и не може да продължи ефективно и здравословно дълго време. Не вярвам чак пък аз да съм най-мързеливата... Малко хора биха работили на бюро в офис пълни осем часа - ние се мотаем, пием кафе, пушим (които пушат), клюкарстваме с колегите, вземаме по-дълга обедна почивка, отколкото трябва - изобщо, уплътняваме си работното време. Изключение правят хората, на които аз съчувствам най-много - работещите на гише, но там има регламентирани почивки, а през това време опашката расте ли, расте... Отплеснах се.

Далеч съм от мисълта, че организирането на работния ден е нещо просто и елементарно - ако беше, нямаше да има специалност "човешки ресурси", time-sheets и мениджъри, чиято работа е да следят служителите да не се скатават. Четох една статия за денонощната работа преди приключване на проект, която обясняваше, че след осмия час кривата на ефективността на работника пада рязко. Е, според мен кривата на ефективността пада много преди осмия час. Динамиката на работата на повечето ми познати е такава, че никой не си тръгва точно в 6 - масово се остава след работа, работи се събота и неделя, а отпуските си стоят същите като при социализма, даже по-кратки. Не споря, че качеството на почивката е по-важно от количеството - и аз предпочитам три дни на хубаво място пред три седмици на гадно - но въпреки това, колкото повече, толкова повече. Като последното се използва повече за работата, отколкото за почивката. Голяма грешка!

Осемчасовият работен ден, дори стриктно спазван, в София означава минимум 11 часа отсъствие от дома. Ако се намали на шест часа, отсъствието ще намалее на 8, защото тогава няма да е нужна едночасова обедна почивка. Тя и сега не е нужна - на много места обедната почивка е половин час, аз съм работила от 8:30 до 17. Което ме навежда на мисълта, че това е работното време на повечето институции, включително банки, но хората някакси успяват да ги посещават. Как ли го правят? Кога точно живее инвестиционният банкер, работещ по 16 часа на ден? Добре, хубаво, ще печели по един милион годишно. После ще дойде 2007 година;)

Работното време не е свещена крава. Печалбата и растежът не са свещени крави. Ако изобщо има нещо "свещено", то е човекът и неговият кратичък живот. Няколко отговорни професии, за които се сещам - лекар, пилот на самолет и контрольор на въздушния трафик, учител - работят на смени от шест часа. Прекалено много хора на също така отговорни, макар и не толкова престижни или добре платени професии, работят на три смени по осем часа. Но това много лесно може да се поправи като почнат да работят на четири смени по шест часа. Като знаят, че имат по-малко часове, хората ще се мотаят по-малко и ще са по-ефективни. Ще имат повече време за семейството си, за хобита и за пазаруване;) Ще обичат работата си повече и ще се усмихват повече на клиентите си, ако имат такива. Виж, повишаване на растежа и печалбата не гарантирам, че ще има, но подобрено качество на живот - със сигурност.

А за творческите професии работното време е... пълна загуба на време.

Jan 18, 2008

He Tried To Show Them Magic

Той, тя - няма значение. На фински и без това думата е една и съща.

Опитах се да снимам първото четене на сина ми, но не успях. По-точно снимах, но с прекъсване, както стана и на коледния концерт на Рада. В резултат пропуснах най-якия момент - Мишо скача с ръце във въздуха и вика:

- Успях да прочета "Португалия"!

Всъщност той първо прочете "Япония", после "Индия". Чете ги от една карта на света, на която по краищата са написани имената на държавите и трябва до всяка да се налепят националните флагове.


video


И Миша.


video

Признавам, че си мечтая за един бъдещ момент, в който цари тишина (е, може и тиха музика) и тримата си четем. Всеки хванал по една книга и битовизми от типа на "какво ще ядем" и "нямам чиста блуза" не ни интересуват.

Продължение, на следващия ден: "Нямам чиста блуза" съвсем скоро от хипербола ще се превърне реалност, защото днес пералнята ми окончателно сдаде багажа и утре между многото работа отивам да си купя нова. Надявам се да ми я докарат догоре... За монтажа евентуално ще извикам онзи putkimies (водопроводчик на фински), който наскоро ми оправи теча на ваната.

Една пералня и без това струва само с 30% повече от месечната ми сметка за парно.

Ayreon!

an alien race in search of their emotions

Ayreon 01011001 Preview

Add to My Profile | More Videos


and more CGI

Beneath the Waves

Add to My Profile | More Videos

coming soon:D

Jan 17, 2008

Уморение

Задача от сборника на Рада, 8 години.

Запиши произведението на числата, представи го като сбор от равни събираеми и пресметни. Множителите са: 2 и 9, 4 и 7. Използвай разместителното свойство на произведението, запиши отново и пресметни.


Започнаха да работят с умножение в понеделник. Искам авторите на това помагало да бъдат оваляни в катран и пера и прекарани през жълтите павета. И така 18 пъти.


The List, the Spam

My totally subjective list of top ten (mostly obscure) albums - 2007.

1. Amorphis - Silent Waters
3. Viikate - Marraskuun Laulaja I and II
4. Serj Tankian - Elect the Dead
5. Mind's Eye - A Gentleman's Hurricane
6. Riverside - Rapid Eye Movement
7. Circus Maximus - Isolate
8. Ulver - Shadow of the Sun
9. Devin Townsend - Ziltoid the Omniscient
10. Fair to Midland - Fables of a Mayfly: What I Tell You Three Times Is True.

Pain of Salvation - Scarsick is one of the best albums, but I included it in the 2006 list. Which reminds me that there will be no surprises this year - most definitely, positively, undoubtedly, the top 2008 album will be Ayreon - 01011001:)

Honorable mentions are in fact 'great albums from great bands, only I enjoy their earlier stuff so much, that I was let down a bit':

Porcupine Tree - Fear of a Blank Planet
Symphony X - Paradise Lost
Dream Theater - Systematic Chaos.

Other bands I discovered in 2007. Better late than never:P

Wuthering Heights, Communic, Nevermore, Apulanta, Wintersun, Orphaned Land. I'm probably missing something.

Half of top 10 list is also new stuff. I know, I know, I've been listening to excessive quantities of music. Indeed, the number of scrobbled tracks on last.fm is over 60,000. That's what non-smoking does to addicts.


Jan 16, 2008

What I Tell You Three Times Is True

1.This is a fantastic rock band (not metal).
2.This is not a very popular band (yet).
3. This is the best American band I've heard since I can't remember when. (Maybe since System of a Down.)

Incidentally, their latest album Fables of a Mayfly: What I Tell You 3 Times is True was released by Serjical Strike, and Serj Tankian has been actively involved in the band's promotion, including touring the USA with them. It definitely belongs to my top 10 album list for 2007, which I haven't actually composed yet. 2007 was rife with great music, so it won't be easy.

I can't even begin to tell what they sound like, justifying myself with William Wordsworth's quote 'We murder to dissect'. In short, Fair to Midland is a band with high emotional impact for me, a curious mixture of complexity and accessibility. Incredibly, I found the lyrics beautiful and moving, too.

The wiki.

The video.

A review in Bulgarian.

Believe it or not, they are from Dallas, Texas.

Jan 15, 2008

My Home Is My Fortress

Ще започна с българското - ArchZine e хубав сайт за дизайн и архитектура. Оттам намерих още няколко чудесни сайта като Freshome и Desiretoinspire. Вторият ми харесва особено, защото освен свръхмодерен дизайн има и по-обикновени неща, които човек би могъл да си сложи в дома и да му е приятно.

Обзавеждане се купува рядко и вероятно затова струва безумно скъпо. У нас почти няма среден клас мебели между марковите италиански и евтините и грозни български. Детска стая за близо 5000 лева - заповядай. Детето трябва да се отглежда в красота, нали.

Всъщност вкусът е нещо, което не може да се купи с пари, а нормалният живот включва нормални мебели. Затова най-често посещаваният от мен сайт за интериор е normalroom.com, където съвсем истински хора слагат снимки на истинските си домове. Понякога дори са разхвърляни и това ме кара да се чувствам, хм, ами нормална.

Jan 14, 2008

A Mean and Ugly Post

Веднъж ме питаха защо не си направя преводаческа агенция, аз отговорих, че не искам да се занимавам с бизнес. Не съм особено добър бизнесмен наистина, но успявам да управлявам свободната си практика и да генерирам нелош паричен поток. Не знам как бих управлявала други хора, опасявам се, че имам нисък толеранс към идиотия.

Преводаческите бисери са любим източник на забавление за отегчените потребители на интернет, но лично на мен не са ми забавни. По мое време имахме всяка година изпит, наречен "практически английски" - в допълнение на неизброимите литературни и лингвистични изпити. Без да звуча нескромно, аз съм много добра - всъщност на английски пиша по-добре, отколкото на български. По една случайност съм от предпоследното поколение филолози със западен език, чийто кандидатстудентски изпит включваше и български език и литература.

Следните цитати са от сайтове на агенции за преводи, чиито тарифи са сравнително ниски. Агенцията плаща на преводача около половината от сумата, която взема от клиент - това е нормално. Обаче много ми се иска да знам колко са платили на редактора.

As we are fully aware with the consequences of an inaccurate or full of mistakes translation, we always exercise the needed check-up and hold consultations to avoid any such situations.

And it has not been long before the success came over – today the company works on large-scale international and multilingual projects, oriented towards Bulgarian and Eastern Europe markets, and it accomplishes acknowledgement for its work, which proves that localization and globalization of international products meant for Bulgarian and Eastern European markets is founding its place on these places as well.

Some of the companies, products of which we have localized.

Офиса на Агенцията от ул. ... се премести...

Depending on the language, the prices vary from 0.05 to 0.15 Euro per word. Translations includes proof-reading as well. The terns are agreed on the grounds of the volume and the complexity of the texts.


В една книга бях прочела следната мъдра мисъл за преводаческия занаят:

The ideal translation is perfectly accurate, immediately available, and free of charge.

Както винаги, едното е за сметка на другото.


Jan 13, 2008

True Brotherhood of Kikkelihevi Metal

В музикалната ми анамнеза има три групи, които принципно не слушам - Manowar, Rhapsody и Kamelot. Не че не съм ги слушала, но все покрай някакви хора, а не по собствено желание. Няма да се разпростирам за тънката червена нишка, която ги свързва в съзнанието ми - достатачно е да споделя, че и от трите имам по една песен сред 80-те гигабайта музика на харда ми.

Камелот обаче ще идват в София и като ги проверявах, се оказа, че слушам почти всичките им подобни изпълнители според last.fm, а аз с годините съм се научила да се доверявам на last.fm. Една от подобните банди е финландската Sonata Arctica - от тях имам цял албум, който даже ми харесва, но не съм усетила Онзи Импулс (тм) да прослушам повече. Това е онзи cheesy - лигав? - метъл, който аз всъщност много обичам да си пускам за фон, докато работя, защото слушането хем ми доставя удоволствие, хем не изисква абсолютно никакво напрягане. Напълно разтоварваща музика. Последен пример - двата албума на Allen - Lande. Финландчето, с което си говоря, нарече този мой любим жанр kikkelihevi. Kikkeli не е много ясно какво е, но очевидно не е нещо хубаво. (Допълнителното проучване показа, че означава d***. Е, напредвам с финския...)

Пускам анкета дали да ходя на Камелот:D Гледах няколко техни клипа - биват, прилично kikkelihevi, но вокалът изглежда ужасно. Никой освен Джарет Лето не може да си слага такъв лак аnd get away with it. Но пък аз обещах, че на следващия концерт ще седя далеч отзад, както ми приляга на възрастта, така че fair is fair. Vote away:)

Jan 12, 2008

Prentice Alvin - 7

Други да спорят дали робството е смъртен грях или само отживял обичай. Други да мърморят, че аболиционистите са откачени, нищо, че робството е зло. Други да гледат чернокожите и да ги съжаляват, но и да се радват донякъде, че те са предимно в Африка, в Кралските колонии или в Канада, но някъде далеч и скрити. Пеги не можеше да си позволи лукса да има мнение по въпроса. Единствено знаеше, че никой сърдечен огън не носи толкова страдание като душата на чернокож, живеещ под тънката тъмна сянка на камшика.

Пеги се наведе от прозореца на тавана и извика:

- Татко!

Той излезе от главния вход на къщата и по пътеката дойде до място, откъдето можеше да види прозореца й.

- Викаш ли ме, Пеги?

Тя само го изгледа без да каже дума. От друг сигнал нямаше нужда. Той се сбогува и изпрати госта си толкова бързо, че горкият човечец премина половината градче, преди да осъзнае какво се е случило. Татко влезе и се качи на тавана.

- Едно момиче с бебе – каза му тя. – На другия бряг на Хио, уплашена е и мисли да се самоубие, ако я хванат.

- Колко надолу по Хио?

- Близо до устието на Хатрак, така поне ми се струва. Татко, ще дойда с теб.

- Няма да идваш.

- Ще дойда. Няма да я намериш никога, дори да има десет души с теб. Тя се страхува много от бели мъже и си има причина за това.

Татко я изгледа, без да знае как да постъпи. Никога не й бе позволявал да идва с него, но обикновено бегълците бяха мъже. Също така, тя обикновено ги откриваше изгубени и уплашени, на отсамната страна на Хио, където бе по-безопасно. Да преминеш в Апалачи означаваше със сигурност затвор, ако те хванат да помагаш да чернокож да избяга. Затвор, ако не и увисване на дърво. Аболиционистите не бяха на почит южно от Хио, още повече такива, които помагаха на избягали мъже, жени и деца да стигнат до френската територия в Канада.

- Отвъд реката е твърде опасно – каза той.

- Още една причина да имаш нужда от мен. Да я намерим и да видим дали няма и други наблизо.

- Майка ти ще ме убие, ако разбере, че идваш с мен.

- Тогава ще изляза сега, от задната врата.

- Кажи й, че отиваш при госпожа Смит…

- Няма да й кажа нищо, или ще й кажа истината, татко.

- Тогава ще остана тук и ще се моля на добрия Господ да ми спаси живота като не й позволи да забележи, че излизаш. Ще се срещнем на устието на Хатрак по залез.

- Не може ли…

- Не, не може нито минута по-рано – прекъсна я той. – Не можем да прекосим реката преди мръкнало. Ако я хванат или умре преди да стигнем, жалко, защото не можем да прекосим Хио през деня, и точка.


///

Шум в гората плаши силно чернокожа робиня. Дърветата я дърпат, бухалите издават къде се крие, а реката й се присмива през цялото време. Не може да мръдне, защото ще падне в тъмното и ще нарани бебето си. Не може да остане, защото ще я намерят.

Летенето не може да заблуди ловците, те ще погледнат надалеч и ще я видят дори да е на огромно разстояние от тях.

Стъпки. О, Господи Боже Иисусе, спаси ме от дявола в мрака.

Стъпка, дишане и разтворени клони. Няма фенер?! Който и да идва, ще ме види в тъмното! О, Господи, Мойсее, Спасителю, Аврааме!

- Момиче...

Този глас, който чувам… Не мога да дишам! Ти чуваш ли го, бебе? Или сънувам този глас? Той е на жена, много тих женски глас. Дяволът няма женски глас, всички го знаят, нали?

- Момиче, дойдох да те заведа отвъд реката и да ти помогна да стигнете свободния север с бебето.

Вече нямам думи, нито на робския език, нито на езика Умбава. Когато сложа пера, загубвам думите.

- Имаме здрава лодка и двама силни гребци. Знам, че ме разбираш, че ми се доверяваш и искаш да дойдеш. Затова стой там, момиче, ето ми ръката, няма нужда да казваш нищо, просто ме дръж за ръка. С мен има бели мъже, но те са ми приятели и няма да те докоснат. Никой освен мен няма да те докосне, повярвай ми, момиче, просто ми вярвай.

Ръката й допира кожата ми, прохладна и мека като гласа на тази жена. Жена-ангел, Пресвета Дево Богородице!

Още стъпки, тежки стъпки, фенери и светлини, огромни бели мъже, но тази жена ме държи за ръка.

- Уплашена е до смърт.

- Виж я само – останала е кожа и кости.

- Колко ли дена не е яла?

Гласовете им са като на Белия господар, който й направи това бебе.

- Тя е напуснала плантацията едва снощи – каза бялата жена.

Откъде знае тази бяла жена? Тя знае всичко... Ева, майка на всички бебета. Няма време да говорим, няма време да се молим, по-бързо, облегни се на бялата жена и върви, върви към лодката, тя ни чака във водата точно като в съня ми. О, ето я лодката, бебенцето ми, лодката ще прекоси река Йордан и ще ни отведе в Обетованата земя.

Jan 11, 2008

Free Rice!

think twice
it's just another day in paradise

Today I played some Free Rice word game and hopefully donated about 250 grains of rice to the United Nations World Food Program.

1 word = 20 grains

Feed the hungry, feel part of the first world... Actually, the words are pretty difficult.

I liked the bit "Warning: This game may make you smarter".

Bach - Two Fugues

Петъчното видео е посветено на Бах. The Art of Fugue в изпълнение на Глен Гулд.



Абе едно видео на седмица ми е много рестриктивно... Токата и фуга в ре минор, Ванеса Мей.



Два пъти идва Ванеса и аз нито веднъж да не я видя. Срамота.

Jan 10, 2008

Harry Potter And The Deathly Hallows

Три нощи четене до 3 часа, подпухнали и смъдящи очи и поредицата "Хари Потър" е вече история. Ще го кажа с три думи: много хубава книга.

Да, главният герой е противен арогантен пубер, чийто късмет варира от минус до плюс безкрайност и чиито отношения с околните носят белезите на лишено от внимание детство. Да, стилът е лековат и непретенциозен, може да се нарече посредствен. Да, поредицата е нечувана и невиждана досега машина за пари и галеното дете на омразната ми рекламна индустрия. Въпреки това... "Хари Потър" е много хубава книга.

Самата аз подходих с много скептицизъм и устисках няколко години, преди да прочета първите три и да реша, че са страшно увлекателни и умерено забавни. Сюжетът е чудесно балансиран между предсказуемост и съспенс, някои от героите са превъзходно измислени, а сетингът е номер едно. Вековната институция "английски интернат", където децата попадат след изпита на 11-годишна възраст, вече не е досадното, закостеняло училище, от което се бяга в Нарния, а вълшебно убежище от реалния свят. Хогуъртс е описан толкова... омагьосващо, че на човек може да му се приходи на училище. Което нищо чудно да е педагогическо-възпитателната цел на авторката, която може би споделя моето мнение, че образованието не е подготовка за живота, а е самият живот.

Ритмичният цикъл ваканция - училище - изпити - празник - състезание е нарушен в последната книга и тя е типичен приключенски роман, в който героите-бегълци са преследвани от лошите. Редът е заменен с хаос, злото е настъпило по всички фронтове и е време за финалната битка, която не е точно такава, каквато сме очаквали. В центъра на повествованието е стара книжка с приказки и спорът дали митовете са реалност. И да, тази книга може да покаже на малките (пък и на големите), че смелостта, саможертвата и чувството са хумор са важни елементи от човечността. Може да ги научи, че щастливият край невинаги е еднозначен, че хората са изтъкани от противоречия и това е в реда на нещата. Може да ги зарадва до сълзи. Не е ли това хубавото на всяка хубава приказка?

Вече знам какво ще подаря за единадесетия рожден ден на Рада.

Jan 9, 2008

Важно! Инфо за лешник!

След известно забавяне на лапландските сървъри, дядо Коледа ми подари домейн.

leshnik.info

Благодаря. Засега и там цари минимализъм.

Jan 8, 2008

Zatoichi

Ако гледате филми 1-2 пъти в месеца като мен, препоръчвам този. Ако гледате по-често, нямате никакво оправдание да не сте го гледали.

Сляп самурай се намесва в междуклановите вражди на японски мафиоти в селце, където кроткото копане на нивата и цепене на дърва се редуват с рекет, хазарт и, разбира се, десетки, ако не и стотици убийства. Отмъщението е замаскирано с танци на гейши, боят с мечове естествено също е танцови стъпки, а на финала се развихря неочаквано весел и динамичен танц с шарени костюми, рязко контрастиращ с почти безцветните интериори и пейзажи преди това.

Филмът е толкова красив, че се уплаших - винаги съм била против естетизирането на насилието. Но тук пръските кръв летят точно по моя начин, а неразгадаемите японски лица отново ме накараха да се запитам дали тези хора не са извънземни. Вярно, хуморът е почти разбираем, а трагичните елементи са в рамките на минималното, но като цяло мястото на човека във вселената при азиатците е доста различно. И вселената е различна. Пък и човекът.

Ще гледам и други филми на Китано, но кои и кога - не знам.

Jan 7, 2008

Color Your World

See how the ways of the world keep lying to me
See how the weight of the world keeps lying on me

Днес взех на децата "Търсенето на Немо" за 12.95. 0<12.95<19.99. Даже новият "Шрек" струва 24.95. Един вид, помамих се от златната среда.

Нулата в горния абзац седи за цената на филма, ако е изтеглен от нета. Имах на харда си доста детски филми, по едно време ги записах на двд-та и ги загубих някъде из къщи, не знам точно къде. Преди гледаха повече филми на компютъра, все пак съм купила телевизор заради тях и съм им обяснила, че компютърът е първо за работа, после за развлечение. А и не ми се иска да се учат да живеят и да се развличат на аванта.

Затова купувам филмчета, макар че имаме вече двайсетина - половината са от епизодите на "Костенурките-нинджа" и скоро ще имаме проблем със съхраняването им, който ще се реши с купуването на секция. (Ето как консуматорството води до ОЩЕ консуматорство:Р) Предпочитам да ги вземам под наем и така правя повечето пъти, но децата толкова обичат да гледат любимите си филмчета отново и отново, че става особено не-рент-абилно.

Засега решението е минимализъм - да купувам един филм месечно. Самата аз гледам един-два филма на месец, но при системата "филмче през ден", децата гледат петнайсетина. Е, понякога пропускат, ако денят за филмче съвпадне с компютърния петък, или са при баща си. Струва ми се много, но децата с телевизия у дома сигурно гледат повече. Ние нямаме не само кабелна, но и никаква телевизия. Имам една вътрешна антена, с която при добро желание може да се хване с ултракофти образ някакъв канал, но това добро желание липсва. Наслушала съм се колко е откачено да нямам телевизия у дома, но аз съм пораснала достатъчно, за да мога да вземам сама решения. И да, моите решения се отразяват на децата - така се получава като имаш деца:)

Михаил, чието любимо занимание е да гледа филми, напоследък проявява интерес към книгите и дори се мъчи да срича с буквара на Рада. Но аз толкова малко чета последните години (примерно една книга на 2 месеца), и то предимно когато те спят, че той просто няма пример за подражание. Рада също чете, докато той е на градина или спи, а като са заедно си играят. Затова към новогодишните решения спада и това, да обръщам повече внимание на децата и да науча Михаил да чете. (Той впрочем е чукча-писател, написа на едно листче "Мишо Рада Мина Тати". Това са важните хора в живота му. "Мама" беше на обратната страна...).

Вчера цял ден четох последния "Хари Потър", снощи до 3 часа пак, сега пак отивам. А от днес трябваше да почна да работя... Ако ви интересува какво чета, вижте долу дясно Good reads, където книгите чат-пат ще се сменят.

Jan 6, 2008

Freedom and Security

Случаен диалог по повод новата Държавна агенция за национална сигурност (българското МИ-5) и дали тя ще има доброволни сътрудници. Без никаква връзка, в реално време обявявам хакването на любимия ми блог за Финландия, който сега още не работи, но съобщението на хакера вече не се появява. ОК, може пък и да има някаква минимална връзка;)

21:46:59 Boyan: Примерно аз смятам, че онези, които са донасяли на ДС за политически деяния, са постъпвали лошо.
21:47:18 haz: а аз - не
21:47:23 haz: в сми да, постъпвали са лошо
21:47:31 haz: но има други, които са постъпвали много по-лошо
21:47:31 Boyan: Обаче не виждам защо ДАНС трябва да се занимава с политически въпроси.
21:47:41 Boyan: И не би могла, всъщност, поне в момента.
21:47:47 haz: ма казва ли се че тя ще занимава с политически въпроси!?
21:47:57 haz: и изобщо, как дефинираш "политически" въпроси?
21:47:59 Boyan: Точно защото не се казва.
21:48:14 haz: това са въпроси от националната сигурност
21:48:16 Boyan: Пак да се върна към политическите вицове.
21:48:43 haz: ВСЯКА държава има институции които се занимават с това
21:49:23 haz: кажи за политическите вицове:
21:49:24 haz: )
21:49:49 Boyan: Всъщност малко ще обърна нещата.
21:50:59 Boyan: Разказването на политически вицове, четене на книги от чужди държави, слушане на музика от чужди изпълнители, разпространяване на идеи, противоречащи на идеите на управляващата партия - престъпления ли са?
21:51:22 Boyan: "Преди 10-и" лесно са можели да бъдат направени престъпления.
21:51:58 Boyan: Със сигурност е имало член в кодекса в смисъл "действия по нарушаване на обществения строй".
21:52:06 haz: ще ти дам контрапример
21:52:09 Boyan: Даже ще взема да потърся как е формулирано сега.
21:52:23 haz: (контраразузнаването е изгубило в мое лице ценен кадър:Р)
21:53:39 haz: ученето на арабски, разказването на политически вицове, интересът към исляма, пътуванията в арабски страни, слушането на суфистка музика - примерно - не могат ли сега да бъдат направени престъпления?
21:54:13 Boyan: Могат. И точно това е страшното.
И дотам щях да стигна - не до арабския, а до страшното.
21:54:29 haz: значи проблемът не е с 10 ноември!
21:54:29 Boyan: Ама чакай да дочета кодекса.
21:54:36 Boyan: Не, разбира се.
21:54:40 haz: ок, аз ще прочета за финладия междувременно
21:54:48 Boyan: Далеч съм от мисълта, че само у нас е имало авторитарно управление.
21:54:50 haz: ма 99% от хората в общественото пространство в бг
21:54:54 haz: твърдят че е!!
21:55:24 haz: омг хакнали са ми любимия фински блог
21:55:34 Boyan: Всъщност искрено се надявам, че у нас няма да те обявят за терорист само защото си приел исляма и си отишъл до Мека.
21:55:37 Boyan: Как така?
21:55:40 haz: Evil_Mitnick was here and you got owned. No more foreigners. No more crime. Say NO to Phil!
21:56:03 haz: http://www.finlandforthought.net/
21:56:21 Boyan: А Фил беше водещият, тъй ли беше?
21:56:37 haz: аз виждам постингите оттам в технорати
21:57:17 haz: http://technorati.com/blogs/www.finlandforthought.net
21:57:22 haz: фил работи в нокия
21:57:25 haz: и е американец
21:59:00 haz: не, няма да те обявят за терорист ако си про-ислямски активист
21:59:05 haz: но ще си.. съмнителен
21:59:52 haz: няма да си в прерогативите на следствие и съд, но.. ще си в прерогативите на националната агенция по сигурността. и ще ти лепнат човек да те следи
22:00:07 haz: или поне аз така бих направила, ако работех в тази агенция:Р
22:00:18 Boyan: Не виждам начин да не съм съмнителен. В крайна сметка се е повишила вероятността да съм установил контакт с "вражески елементи".


Тук пиша малко по същата тема. Списък с привилегиите на служителите на агенцията - тук.

В случай, че не е ясно - моето мнение е, че живеем в свят, където свободата е илюзорна. Аз самата нямам проблем с това. Считайте, че съм го казала в поетична форма.

Jan 5, 2008

Prentice Alvin - 6

Виж слънцето – три пръста над дърветата. Избягалата чернокожа робиня и малкото й копеле – наполовина бяло момче: ето ги на брега на Хио, полускрити сред дървета и храсти, гледат как бели мъже карат салове към тях. Уплашена, макар да знае, че кучетата не могат да ги намерят, но скоро пратят ловците на роби подире им, много лошо, а как тя премине реката с бебе?

Ужасна мисъл премина през ума й: да остави бебето, да го скрие в кухия дънер, да преплува и да открадне лодката и да се върне тук. Ето така трябва направи.

Но после чернокожото момиче, което никой не бе учил как да бъде майка, осъзна, че добрата майка не оставя бебето си, което още суче десет пъти на ден. Тя прошепна: добрата майка не оставя малкото си бебе, може да го намери я лисица, я невестулка или язовец, да го нахапят и убият. Не, това тя няма направи.

Затова седна с бебето на ръце и се загледа в реката, която можеше спокойно да бъде и море, защото нямаше как да я премине.

А дали белите щяха да й помогнат? Тук откъм Апалачи ги бесят, ако помагат на избягали роби. Но в плантацията бегълката робиня е слушала разкази за бели, които смятат, че не е редно да се притежават хора. Казват, чернокожо момиче има същи права като бяла лейди - да каже “не” на мъжа, който не е неин съпруг. Казват, чернокожо момиче може запази бебе и не даде на на бял господар да го продаде в деня на отбиването му в Драйденшир, където бебе порасне като роб и целува краката на белия, щом той заповяда.

- О, твоето бебе е късметлия – казваха на робинята. – Ще порасне в красиво имение на бял господар в Кралските колонии, където още имат крал – даже някой ден може да види и Краля.

Тя не им отговаряше, само се смееше безмълвно. За нея да видиш крал не е кой знае какво. Нейният баща беше крал в Африка, но го убиха. Португалските търговци на роби й показаха какво значи да си крал – умираш бързо като всички останали, проливаш кръв червена като на всички и викаш от болка и страх – да, чудесно е да си крал, чудесно е да видиш крал. Нима белите вярват в тази лъжа?

Аз не им вярвам. Казвам, че им вярвам, но ги лъжа. Никога няма да им дам да ми вземат бебето. Той е кралски внук и ще му го казвам всеки ден, докато расте. Когато порасне висок крал, никой няма удря с пръчка, иначе той връща удар, никой няма взема негова жена, разчеква като прасе за клане и пъха бебе-мелез в нея, а той не може прави нищо, стои в колиба и плаче. Не, мадам, не, сър.

Затова тя направи забранено зло лошо нещо. Открадна две свещи и ги размекна на печката. Смачка ги на тесто, добави от своята кърма след като нахрани бебето, сложи своя плюнка във восъка, а после го натиска, мачка и търкаля в пепел и направи кукла с формата на чернокожа робиня. Самата тя.

После скри куклата-робиня и отиде при Тлъстата лисица да го помоли за пера от големия черен кос, който бе уловил.

- На черната робиня не й трябват пера – рече Тлъстата лисица.

- Правя кукла за бебето – рече тя.

Тлъстата лисица се разсмя, знаеше, че тя лъже.

- Няма кукла от черни пера. Никога не съм чувал за такава.

- Мой баща крал в Умбавана. Знам всичко тайни.

Тлъстата лисица клати глава и се смее.

- Какво ли знаеш ти? Ти дори не можеш да говориш английски. Ще ти дам черните пера, но когато бебето ти се отбие, ще дойдеш при мен и ще ти направя друго, този път напълно черно.

Тя мрази Тлъстата лисица почти колкото Белия господар, но той има черни пера, затова отвръща:

- Да, сър.

Тя пълни две шепи с пера и се смее тайно. Ще бъде далеч и мъртва, преди Тлъстата Лисица да й направи бебе.

Покрива куклата-робиня с пера и я превръща в птичка. Много силна е тази кукла с нейна кърма и плюнка, покрита с пера от кос. Силна е, ще вземе целия й живот, но бебето никога няма да целува краката на Бял господар, Бял господар никога няма да го бие с камшик.

Тъмна нощ, луната още не е изгряла. Тя се измъква от колибата си. Бебето е накърмено, не плаче. Тя връзва бебето за гърдата си, за да не падне. После хвърля куклата в огъня. После силата на перата избухва и гори, гори, гори. Тя усеща как огънят се влива в нея. Разперва криле широко и ги размахва както прави старият черен кос. Издига се във въздуха, високо в тъмната нощ, издига се и полита далеч на север. Луната изгрява от дясно и й показва пътя натам, където белите казват, черно момиче не е робиня, а половин бяло момче – никога роб.

Идва утро, изгрява слънце и тя спира да лети. Като смърт е, мисли тя, ходенето по земята е като смърт. Сега вече знае, че птицата със счупеното крило се е молила Тлъстата лисица да я намери. След летенето, ходенето е тъжно, ходенето боли, като робски вериги е земята под краката ти.

Но тя ходи с бебето цял предиобед и стигна до широката река. Толкова съм близо, шепне бегълката. Прелетях надалеч, можех да прелетя и тази река. Но слънцето изгря и слязох преди реката. Сега не мога да премина, ловците ще ме открият, ще ме пребият до смърт, ще вземат бебето ми и ще го продадат на юг.

Мен обаче няма да ме продадат. Измамих ги. Ще умра първа.

Не, ще умра втора.

Jan 4, 2008

To the Moon and Back

Трейлърът на "Завръщане на Луната" е тук. Избира се филмчето Return to the Moon: the Journey begins.

Рада: Това Луната ли е?
Аз: Да.
Тя: Хм, мислех, че ще има повече кратери!

Не знам за предното ходене на Луната, но това ще е още по-кинематографично:)

И докато сме на темата - космическите открития на 2007 според space.com са тук.

Jan 3, 2008

Anger Management

I'm so stupid
I'm so angry
Running after you

Днес си изрових колата изпод снега. Кардио ли? Глутеуси ли? Трицепси ли? Мрете в кофите!

Децата се кефиха зверски с метличките, но Рада бързичко се прибра в колата, докато аз риех с помощта на Мишо. Той обра всички овации на минувачите, които го хвалиха какъв е помощник на мама. После гази в снега, скача, смя се, а на връщане у дома, целите в сняг, си накиснаха краката в топла вода, което Рада го гледала в "20 000 левги под водата". Да не чувам, че нямало връзка между изкуството и живота;)

Преди години един френд ми изтъкна момента с чистенето на колата от сняг като една добра причина да имаш мъж. Мисля, че предпочитам да нямам кола... Платих невъобразимо много пари за "Гражданска отговорност", отказах се от пълното каско, от месец отлагам едно ходене до КАТ по обясними причини. Преди нова година брат ми беше прекарал там по същия повод 6 часа, започвайки от 6 сутринта. Ако реша да ходя на Мальовица, няма да е с моята кола.

Ходихме до "Хит" с колата, основно за профилактика да не ми падне акумулатора (tnx, W.), но като цяло вече не я обичам, колкото преди. Помня, че правих аналогия между шофирането и междучовешките отношения - да си добър шофьор означава от една страна добре да се грижиш за собствената си кола и да я управляваш, а от друга - да избягваш сблъсъците с останалите участници в движението, да спазваш правилата и да бъдеш джентълмен. Обстановката в София обаче стана непоносима до степен ползването на кола да носи повече негативи, отколкото плюсове.

При taralezh намерих оригинален начин за anger management - ядосани стикери, които да лепим на неправилно паркирали чужди коли. Аз едва ли ще тръгна да им пиша, но би могло да има лепенка:

"Вашата кола заема повече място от мен,
но размерът няма значение!"


Jan 2, 2008

Sweet Dreams




Донесоха ми го от Брюксел, а не от Хелзинки и е двуезичен - на него пише "коледен шоколад" на фински и шведски. М-м-м. Беше подарък за децата, но те хапнаха много малко. И мога да казвам Onnellista Uutta Vuotta!

За пръв път посрещнах Нова година сама с децата, досега винаги са ми ги гледали, за да мога аз да се развявам, освен една година, когато кърмех Мишо и заветната 2000 година, посрещната в "Майчин дом." Пихме детско шампанско - газирана малинова напитка с детски герои на бутилката. Те не го харесаха, щото е газирано. Рада беше измислила и написала късметите за баницата, които бяха някакви общочовешки и възвишени, от типа на "щастие", "любов", "благородство", "спокойност" и "търпеливост". На мен ми се падна благородството. Вчера тати взе децата за деня и имах намерение да избягам от къщи, да ида на Мальовица и после да се надсмея оттам в стил "оправяй се, аз съм на почивка." Остава за друг път, как можа да ми се падне точно благородството;)

Мисля, че сега е моментът да изразя изумлението си, че всички се оплакват от преяждане по празниците, а никой - от "преготвяне" и "премиене на чинии". Вероятно защото последните занимания носят дълбоко удовлетворение на извършителите им и с тях не може да се прекали. Ние не преядохме. Освен дето Миш изяде 3 чинии супа, сготвена от баба, но това си му е в нормата. Аз се опитах се да направя коледни кравайчета, но те бидоха изядени 2 дена преди Коледа... Направих само три тави де, за повече нямам нерви, има ги в картинките отдолу. Също интересна е снимката на свещника, който Миш описа като "онова, което е като тиквите на Хелоуин". Но най-вече обърнете внимание на чудния замък 3D пъзел, който ми беше огромен кеф да правя, за моя изненада.

Мързелуването тия дни ще се изразява в канене на гости (имаме още половин баница с възвишени късмети и тава с ребърца, anyone), слушане на драматизации "Том Сойер" и "Хъкълбери Фин" и разни "Хиляда и една нощ", свирене на пиано, гледане на клипчета по youtube, учене на английски, четене на книги и атласи и почти никакво готвене. Така е, който няма телевизия. И да, определено днес е от дните, когато е много хубаво да си на свободна практика, да си седиш вкъщи и да гледаш снега.



Jan 1, 2008

In Other Words

Както каза Нийл Геймън...


"Написах това през 2004 година, като се цитирах от 2001 г. Струва ми се подходящо да се повторя още веднъж. На всеки три години...

Знам, че е признак на лош вкус да се повтаряш, но щях да изброя всичко, което пожелавам на читателите на блога през 2005, когато осъзнах, че вече съм го писал през 2001 година....

Нека идната година бъде изпълнена с вълшебство, мечти и красива лудост. Четете хубави книги и целунете някой човек, който смята, че сте прекрасни. И не забравяйте да творите изкуство - пишете, рисувайте, стройте, пейте или живейте, както само вие можете. Надявам се някъде през следващата година да изненадате сами себе си.


Все още се надявам."

Аз не знам дали се надявам, но докато изброявам наум нещата, заради които си струва да се живее, котката седи в скута ми и мърка. Черна клавиатура, бяла котка... Котките знаят неща, които хората не знаят, Миша сигурно знае, че вече не съм cat person, както през 2001 г. и все пак сяда в мен, сякаш ме обича. Дали и с Бог е така?

Изненадващо, Честита нова година! Поздрав с новооткритата днес ambient финска банда, Nest. Приемат заплащане за музиката си в много нестандартен вид, а тук могат да се прослушат и свалят.

Edit: Nest са нестандартни и с това, че се издават и от български лейбъл - Corvus Records. Интервю с тях - на сайта на "Горгон".