Mar 31, 2008

Beyond the Dark Sun

Защото нашето спасение е в надежда. А надеждата за онова, което се вижда, не е надежда, понеже, защо ще се надява някой за нещо, което вижда?
Кога пък се надяваме за онова, което не виждаме, с търпение го очакваме.
Послание към Римляните

"Нашето спасение е в надежда" е основната тема на енцикликата на папа Бенедикт ХVІ от 30.11.2007 г., която е преведена тук, но не може да се копира от сайта без разрешение, затова ще цитирам от английския вариант. Бенедикт пише завладяващо и убедително, направо ми е жал да го резюмирам. Ето основните точки от енцикликата:

1. Вярата е надежда.

So now we can say: Christianity was not only “good news”—the communication of a hitherto unknown content. In our language we would say: the Christian message was not only “informative” but “performative”. That means: the Gospel is not merely a communication of things that can be known—it is one that makes things happen and is life-changing. The dark door of time, of the future, has been thrown open. The one who has hope lives differently; the one who hopes has been granted the gift of a new life.

2. Разбирането на вярата и надеждата в Новия Завет и в ранната църква.

The figure of Christ is interpreted on ancient sarcophagi principally by two images: the philosopher and the shepherd. Philosophy at that time was not generally seen as a difficult academic discipline, as it is today. Rather, the philosopher was someone who knew how to teach the essential art: the art of being authentically human—the art of living and dying. To be sure, it had long since been realized that many of the people who went around pretending to be philosophers, teachers of life, were just charlatans who made money through their words, while having nothing to say about real life. All the more, then, the true philosopher who really did know how to point out the path of life was highly sought after.

3. Вечният живот - какво е това?

“Eternal”, in fact, suggests to us the idea of something interminable, and this frightens us; “life” makes us think of the life that we know and love and do not want to lose, even though very often it brings more toil than satisfaction, so that while on the one hand we desire it, on the other hand we do not want it. To imagine ourselves outside the temporality that imprisons us and in some way to sense that eternity is not an unending succession of days in the calendar, but something more like the supreme moment of satisfaction, in which totality embraces us and we embrace totality—this we can only attempt. It would be like plunging into the ocean of infinite love, a moment in which time—the before and after—no longer exists. We can only attempt to grasp the idea that such a moment is life in the full sense, a plunging ever anew into the vastness of being, in which we are simply overwhelmed with joy.

4. Индивидуалистична ли е християнската надежда?

Indeed, the Letter to the Hebrews speaks of a “city” (cf. 11:10, 16; 12:22; 13:14) and therefore of communal salvation. Consistently with this view, sin is understood by the Fathers as the destruction of the unity of the human race, as fragmentation and division. Babel, the place where languages were confused, the place of separation, is seen to be an expression of what sin fundamentally is. Hence “redemption” appears as the reestablishment of unity, in which we come together once more in a union that begins to take shape in the world community of believers.

5. Преобразяването на християнската надежда в новото време.

If progress, in order to be progress, needs moral growth on the part of humanity, then the reason behind action and capacity for action is likewise urgently in need of integration through reason's openness to the saving forces of faith, to the differentiation between good and evil. Only thus does reason become truly human. It becomes human only if it is capable of directing the will along the right path, and it is capable of this only if it looks beyond itself.

6. Истинският образ на християнската надежда.

Day by day, man experiences many greater or lesser hopes, different in kind according to the different periods of his life. Sometimes one of these hopes may appear to be totally satisfying without any need for other hopes. Young people can have the hope of a great and fully satisfying love; the hope of a certain position in their profession, or of some success that will prove decisive for the rest of their lives. When these hopes are fulfilled, however, it becomes clear that they were not, in reality, the whole. It becomes evident that man has need of a hope that goes further. It becomes clear that only something infinite will suffice for him, something that will always be more than he can ever attain. In this regard our contemporary age has developed the hope of creating a perfect world that, thanks to scientific knowledge and to scientifically based politics, seemed to be achievable.

Места за обучение и упражняване в надежда:

- молитвата

To pray is not to step outside history and withdraw to our own private corner of happiness. When we pray properly we undergo a process of inner purification which opens us up to God and thus to our fellow human beings as well. In prayer we must learn what we can truly ask of God—what is worthy of God. We must learn that we cannot pray against others. We must learn that we cannot ask for the superficial and comfortable things that we desire at this moment—that meagre, misplaced hope that leads us away from God.

When we ask such a question, we should recall that no man is an island, entire of itself. Our lives are involved with one another, through innumerable interactions they are linked together. No one lives alone. No one sins alone. No one is saved alone. The lives of others continually spill over into mine: in what I think, say, do and achieve. And conversely, my life spills over into that of others: for better and for worse. So my prayer for another is not something extraneous to that person, something external, not even after death. In the interconnectedness of Being, my gratitude to the other—my prayer for him—can play a small part in his purification.

- делата и страданието

The true measure of humanity is essentially determined in relationship to suffering and to the sufferer. This holds true both for the individual and for society. A society unable to accept its suffering members and incapable of helping to share their suffering and to bear it inwardly through “com-passion” is a cruel and inhuman society. Yet society cannot accept its suffering members and support them in their trials unless individuals are capable of doing so themselves; moreover, the individual cannot accept another's suffering unless he personally is able to find meaning in suffering, a path of purification and growth in maturity, a journey of hope. Indeed, to accept the “other” who suffers, means that I take up his suffering in such a way that it becomes mine also. Because it has now become a shared suffering, though, in which another person is present, this suffering is penetrated by the light of love. The Latin word con-solatio, “consolation”, expresses this beautifully. It suggests being with the other in his solitude, so that it ceases to be solitude.

- възмездието

The atheism of the nineteenth and twentieth centuries is—in its origins and aims—a type of moralism: a protest against the injustices of the world and of world history. A world marked by so much injustice, innocent suffering, and cynicism of power cannot be the work of a good God. A God with responsibility for such a world would not be a just God, much less a good God. It is for the sake of morality that this God has to be contested. Since there is no God to create justice, it seems man himself is now called to establish justice. If in the face of this world's suffering, protest against God is understandable, the claim that humanity can and must do what no God actually does or is able to do is both presumptuous and intrinsically false. It is no accident that this idea has led to the greatest forms of cruelty and violations of justice; rather, it is grounded in the intrinsic falsity of the claim. A world which has to create its own justice is a world without hope. No one and nothing can answer for centuries of suffering. No one and nothing can guarantee that the cynicism of power—whatever beguiling ideological mask it adopts—will cease to dominate the world.

Ще взема да прочета и предишните енциклики. На последната попаднах благодарение на този пост на Размисли.


Mar 29, 2008

Русо гладно нема

Фризьорът ми е страшно добър и скъп. Ходя при него 5-6 пъти в годината по две причини - нямам време и не мога да си го позволя. Познаваме се, откакто работеше в най-близкия до квартирата фризьорски салон и отидох при него с коса до кръста след раждането на Рада. След това си направи собствен салон, който няма табелка на вратата:) Само изключителни в професията си хора могат да разчитат на word-of-mouth marketing.

Интересно, че като си отворя устата да му правя реклама, много хора ме питат "Гей ли е?". На мен този въпрос никога не ми е хрумвал, защото никога не съм изпитвала сексуален интерес към него. Питащите, които никога не са го виждали, също не изпитват сексуален интерес към него, но очевидно изпитват интерес към стереотипа "мъж с "женска" професия е задължително обратен". Чудя се дали такива въпроси се задават за учители и шивачи. Примерно.

Независимо от професията, същият въпрос се е прокрадвал и за други необвързани мъже над 30. С риск да ме избие на феминизъм;), не е ли забележително, че за необвързаните жени над 30 рядко питаме "лесбийка ли е". По подразбиране неомъжената жена е или грозна, или проклета, или претенциозна. Нежененият мъж също може да е грозен или смотан, но първото, което им идва наум на хората е "гей ли е".

Нямам никаква идея дали фризьорът ми е гей и не ме интересува. Няма да забравя как като работех по един проект с американци, консултантът съобщи, че е гей още като се запознавахме. Честно, едвам се сдържах да му отговоря, че аз пък предпочитам позата "жената отгоре", като сме тръгнали да си говорим за секс. Да, имам известна склонност към "compartmentalization", но продължавам да мисля, че човек е първо човек, а после представител на пол и род (sex and gender). Ако някой мой приятел от кой да е пол тръгне да ми разказва за предпочитанията си, ще го изслушам, може дори аз да споделя това-онова, но с приятелите ми разговарям и за хиляди други неща. Хора, които говорят предимно за секс, са ми скучни и съм доволна, че не споделям спалнята им, която, подозирам, също е скучна.

Всъщност исках само да съобщя, че се боядисах във фантастичен рус цвят, с преливащи руси кичури, които изглеждат напълно естествено. Поръчах най-светлата руса боя, не "блондир", което е някаква страшна химия. Отне близо три часа, но резултатът си заслужаваше. Сега остава само някой да ми каже "и умната":)

Mar 27, 2008

Zen and the Art

haz: Линк.
Еlle: This sounds like you wrote it.
haz: thank you!

Авторката на блога Zen Habits твърди, че има шест деца и съответно:

Let me first state the obvious: any life that includes children is going to be complicated, at least to some degree. You’ll never get an absolute minimalist lifestyle with kids, and I’ve learned to accept that. While my minimalist inner self would like to live without a car, a cell phone, or a large house, my kids preclude those things from happening.

Ето няколко съвета как да внесем минимализъм в дома.

- Минимум мебели. И минимум неща, които да държим в тях. (Преместихме с екс-а едната секция от хола в детската. Сега е много по-просторно при мен, макар че старото бюро още е тук и имаме едно легло, което някой ден също ще изхвърля.)
- Чисти повърхности. Чисти подове. Чисти стени. (Един приятел ми обеща, че ще дойде с бормашина да пробие дупки за четири рамки за картинки - две в коридора и две в кухнята. Минимализмът по моите стени идва малко в повече.)
- Вещите да не се виждат (хаосът скрит в килера, в чекмеджетата;).
- Подреждане и на закритите места. (Някой ден.)
- Семпла декорация. ("Не" на любимите дребни фигурки на Рада, които сега са в нейната секция, оле!)
- Семпло третиране на прозорците. (Имам бели пердета навсякъде, но в плановете за бъдещето фигурират едни римски щори.)
- Едноцветно и пастелно, земни цветове. Сложните шарки са визуалeн безпорядък. (Според мен.)
- Всяко нещо на мястото си. (Това е най-трудното и си го знам. Очевидно не само аз съм така, обаче, което е един вид утеха - да, да, на Вуте му е зле и прочие. В една от фантастичните ми визии за света, домът се управлява от дистанционно, в което като въведеш името на търсения предмет, той започва да писука, откъдето се намира, примерно в някое чекмедже. По аналогия с мобилния ми телефон, който съм намирала като му звънна от домашния. Ако може и с документите така да става, защото "в папка някъде в килера-библиотека" не са достатъчни координати.)
- И последно - зеленина. Да, не е много минималистично да имаш две китайски рози до тавана, палма и поне още 15 саксии, но пък се компенсира с енергията и красотата, която носят. Аз не обичам много да се грижа за цветя, нито им знам имената, но те виреят. Не всички де, наскоро уморих и последния кактус от завещаните ми преди години десетина. Пълзящи растения също никога не съм можела да отглеждам, очевидно си зависи от човека.

Миналата неделя извиках фирма да напръска срещу хлебарки (дават 5-6 месеца гаранция). По този повод изпразних шкафовете в кухнята и поизхвърлих доста неща, доволна съм. Това е най-лесният начин да подреждаш. Обичам празните места - не само у дома, но и навън. Обичам гледките, високите етажи, свежия въздух. Обичам да ми е зелено - днес се разхождах из квартала и се радвах на всяко междублоково пространство с трева и цъфнали дървета.

Спомням си как на 16 бягах от час по ОСП (основи на социалистическото производство) и ходех в морската градина, където сядах на една статуя и съзерцавах един цъфнал в жълто храст пред себе си. Does it make me zen enough?:)

Mar 25, 2008

Blood of Faith Stains My Hands

Статията "10 неща, за които християни и атеисти могат (и трябва) да се съгласят" е тук. Много забавно е написана и има яки картинки, обидни за всички, които се вземат насериозно.

За много мързеливите (и понеже имам много работа), ето десетте неща:

1. Злини могат да се вършат в името и на двата светогледа.
2. И двете страни вярват в това, което казват.
3. В ежедневието не сте чак толкова различни.
4. И от двете страни има читави хора.
5. Вашата гледна точка напълно основателно е обидна за тях.
6. Склонни сме да преувеличаваме за "врага".
7. Склонни сме да преувеличаваме и за "нашите".
8. Съсредоточаването върху негативни примери води до оглупяване.
9. И двете страни са дали по нещо добро на света.
10. Няма да успеете да премахнете другите с тормоз.

Сега ако бях един рентиер, щях да преведа статията безвъзмездно. Ама не съм. Приятно четене:)


Mar 23, 2008

Midway Through Infinity

Не са били скрити от Тебе костите ми, когато съм бил създаван тайно,
образуван в дълбочината на утробата.
Твоите очи видяха зародиша ми;
в Твоите книги са записани всичките назначени за мене дни,
когато нито един от тях още не съществуваше.
Псалом 138

Днес католиците празнуват Възкресение Христово - повече от месец по-рано от православните. Не им разбирам календарните различия, нещо с луни и съботи е свързано. За всичко са виновни евреите:Р

Неприкосновеността и достойнството на човешкия живот присъстват в реториката на всеки уважаващ себе си политик от 21 век. В момента в британския парламент се гласува проектозакон за разрешаване на опитите върху хибридни ембриони между животно и човек, от които да се вземат стволови клетки за изследвания. Повечето католици са се обявили против и шотландският архиепископ кардинал О'Брайън включва темата във великденската си проповед.

Процедурата включва прехвърляне на човешка ДНК от обикновена клетка в животинска яйцеклетка, от която е отстранена "по-голямата част от генетичната информация". Не става дума за истински хибридни организми с човешка и животинска сперма и яйцеклетка. Хибридният организъм се нарича химера. Първите подобни експерименти се правят в Китай.

За протокола, стволови клетки могат да се получат и по други начини, освен от ембриони, примерно от пъпната връв на новородени бебета. Предполагам от ембриони е по-евтино.


Mar 22, 2008

Sink Teeth Here

Вчера бях в журито на кулинарен конкурс-изложба, организиран от училището на Рада. Не се смейте, трябваше да има представител на училищното настоятелство. Конкурсът е част от един проект за борба с расизма и ксенофобията. Тегли се жребий и всеки випуск готви традиционната кухня на страна от ЕС. Имаше страшно хубави неща. Децата представиха манджите, раздадоха рецепти и изобщо бяха се постарали.

Член съм на училищното настоятелство от миналата година, защото общо шестнайсет учебни години на двете ми деца ще преминат в това училище (от предучилищна до 7 клас). Ще се засекат за 4 години, живот и здраве. В момента събираме пари за ремонт на училищния стол - боядисване плюс закупуване на нови столове и маси. Някой ако има оферта за 20 маси и 80 стола, за предпочитане PVC, да каже:)

Снимки на вкусни манджи от ЕС тук.

Mar 21, 2008

Illusion and Dream

It doesn't solve a thing to dress it,
in a pretty gown


Радио рок за масите, каза финландчето, отвратително име на банда - Poets of the Fall, казах аз, но не мога да не споделя тази версия на най-любимата ми песен от албума Signs of Lifе. Албумът ми се стори много блудкав на първо слушане, но постепенно ми влезе под кожата. Да, поп-рок. Какво от това? Я да преслушам и новия албум...



Първоначално ги харесах с Carnival of Rust, a са станали известни с Late Goodbye от играта Max Payne II.

Edit - вече два пъти ми изчезва добрата акустична версия, слагам друга концертна, на която се чува как казва нещо на фински. Но акустичната ме кефеше повече:)

И докато говоря за илюзии, обмислям дали да се боядисам пак на червени кичури. Сега, историята е следната - години наред фризьорът ми отказваше да ме боядиса, защото съм била имала много хубав цвят на косата. Накрая се стигна дотам, че се заинатих и се боядисах сама (с френдка, де) в дълго мечтаното тъмнокестеняво. Най-после миналата година стана очевидно, че косата ми побелява стремглаво и фризьорът ме боядиса на руси и червени кичури. Коса на кичури се поддържа много по-лесно от боядисана коса, но процедурата отнема повече време и е по-скъпа. Ще си загубя времето в четене на модни списания в салона и ще изръся пари за два оригинални албума. И най-вече, какво нередно има в белите ми коси? Склонността към побеляване е генетично обусловена, но често косите побеляват при силен стрес. Нямам драми, свързани с белите косми, стряскам се само, когато някой друг ми го каже. Аз _харесвам_ прошарени коси. Косата ми е здрава и добре изглеждаща като цяло, но понеже не е социално приемливо в 21 век да ходиш с прошарени коси, вероятно все пак ще падна жертва на стереотипите и ще се боядисам. Няма да плашим венецианците и веронците, я:)

Mar 20, 2008

Her And the Element

Отдавна не съм добавяла хора в списъка отдясно, наречен Connect the Dots, което уж намеква, че всички сме част от една обща картинка. Ето две нови точки за свързване.

Блогът на Размисли, където тя интелектуалства на собствен език. Като един сравнително добър лингвист, аз понякога я разбирам. Случва се да не съм съгласна с нея, но дори и тогава пак й се възхищавам. Открих я покрай поста й за религията в училище. Иначе е преподавател в университет в САЩ.

Блогът на Cow, където тя обяснява що е то мопс и има ли почва у нас. Аз й викам Cow, което идва от Supercow, но иначе е известна под други имена. Художник на яки рисунки и адски свестен човек - и как иначе, родени сме почти на една дата. В случай, че се чудите с кого ще ходя във Венеция - с нея.

Приятно четене:)

Mar 19, 2008

Graceful Retreat

Поредният пост с дълги цитати. Преди време пратих тази статия на моя приятелка с феминистки убеждения. И двете решихме, че тезата на авторката Лори Готлиб е много добре защитена.

Заглавието на статията е нещо като "Защо да улегнеш - ожени се за г-н "Не съвсем идеален". Самият израз ¤settling¤ предполага установяване, спокоен живот, избор на разума пред чувствата. Посланието е: мили дами, особено ако сте над 35 и неомъжени, не чакайте голямата любов и г-н Идеален, защото такъв няма. Авторката знае какво говори, защото има дете от неизвестен донор, което отглежда сама. В един момент този житейски избор й се е сторил добра идея.
At the time, I truly believed, “I can have it all—a baby now, my soul mate later!”

Well … ha! Hahahaha. And ha.

(...) Even women who settle but end up divorced might be in a better position than those of us who became mothers on our own, because many ex-wives get both child-support payments and a free night off when the kids go to Dad’s house for a sleepover. Never-married moms don’t get the night off. At the end of the evening, we rush home to pay the babysitter, make any houseguest tiptoe around and speak in a hushed voice, then wake up at 6 a.m. at the first cries of “Mommy!” Try bringing a guy home to that.

За биологичния часовник, за робуването и/или борбата със стереотипите, за самоуверените жени, намерили път и реализация извън брака и децата.

By the time 35th-birthday-brunch celebrations roll around for still-single women, serious, irreversible life issues masquerading as “jokes” creep into public conversation: Well, I don’t feel old, but my eggs sure do! or Maybe this year I’ll marry Todd. I’m not getting any younger! The birthday girl smiles a bit too widely as she delivers these lines, and everyone laughs a little too hard for a little too long, not because we find these sentiments funny, but because we’re awkwardly acknowledging how unfunny they are. At their core, they pose one of the most complicated, painful, and pervasive dilemmas many single women are forced to grapple with nowadays: Is it better to be alone, or to settle?

Всъщност отначало преведох "settling " като "компромис", после го смених, защото нямаше да мога да предам разграничението между двете. Доколко го има, наистина?

All marriages, of course, involve compromise, but where’s the cutoff? Where’s the line between compromising and settling, and at what age does that line seem to fade away? Choosing to spend your life with a guy who doesn’t delight in the small things in life might be considered settling at 30, but not at 35. By 40, if you get a cold shiver down your spine at the thought of embracing a certain guy, but you enjoy his company more than anyone else’s, is that settling or making an adult compromise?
Мъжете, както често се случва, не просто разглеждат проблема от различна гледна точка, ами имат различна дефиниция за "проблем".

My friend Alan, for instance, justified his choice of a “bland” wife who’s a good mom but with whom he shares little connection this way: “I think one-stop shopping is overrated. I get passion at my office with my work, or with my friends that I sometimes call or chat with—it’s not the same, and, boy, it would be exciting to have it with my spouse. But I spend more time with people at my office than I do with my spouse.”

Then there’s my friend Chris, a single 35-year-old marketing consultant who for three years dated someone he calls “the perfect woman”—a kind and beautiful surgeon. She broke off the relationship several times because, she told him with regret, she didn’t think she wanted to spend her life with him. Each time, Chris would persuade her to reconsider, until finally she called it off for good, saying that she just couldn’t marry somebody she wasn’t in love with. Chris was devastated, but now that his ex-girlfriend has reached 35, he’s suddenly hopeful about their future.

“By the time she turns 37,” Chris said confidently, “she’ll come back. And I’ll bet she’ll marry me then. I know she wants to have kids.” I asked Chris why he would want to be with a woman who wasn’t in love with him. Wouldn’t he be settling, too, by marrying someone who would be using him to have a family? Chris didn’t see it that way at all. “She’ll be settling,” Chris said cheerfully. “But not me. I get to marry the woman of my dreams. That’s not settling. That’s the fantasy.”


Претенциите на жените нарастват с възрастта, вместо да намаляват, твърди авторката. Лошо, Седларов.
a woman in her mid- to late 30s is more discriminating than one in her 20s. She has friends who have known her since childhood, friends who will know her more intimately and understand her more viscerally than any man she meets in midlife. Her tastes and sense of self are more solidly formed. She says things like “He wants me to move downtown, but I love my home at the beach,” and, “But he’s just not curious,” and “Can I really spend my life with someone who’s allergic to dogs?”

Вчерашните 30 са днешните 40 години, поне за американките. Тогава сякаш изведнъж разбират, че не са Мадона и овластяването на жените от феминизма не прогонва самотата.

Consider the men whom older women I know have married in varying degrees of desperation over the past few years: a recovering alcoholic who doesn’t always go to his meetings; a trying-to-make-it-in-his-40s actor; a widower who has three nightmarish kids and who’s still actively grieving for his dead wife; and a socially awkward engineer (so socially awkward that he declined to attend his wife’s book party). It’s not that these women are crazy; it’s that the dating pool has dwindled dramatically and that, due to gender politics, the few available men tend to require far more of a concession than those who were single when we were younger. And while I have a much higher tolerance for settling than I did back then, now I have my son to consider. It’s one thing to settle for a subpar mate; it’s quite another to settle for a subpar father figure for my child.
Като цяло авторката е прекалено много жена и твърде малко човек за моя вкус, но има попадения. Разбира се, бива оплюта със страшна сила и дива ярост. Например тук.


Mar 18, 2008

The Beautiful Ones

The following are the arts to be studied, together with the Kama Sutra:

1. Singing
2. Playing on musical instruments
3. Dancing
4. Union of dancing, singing, and playing instrumental music
5. Writing and drawing
6. Tattooing
7. Arraying and adorning an idol with rice and flowers
8. Spreading and arranging beds or couches of flowers, or flowers upon the ground
9. Colouring the teeth, garments, hair, nails and bodies, i.e. staining, dyeing, colouring and painting the same
10. Fixing stained glass into a floor
11. The art of making beds, and spreading out carpets and cushions for reclining
12. Playing on musical glasses filled with water
13. Storing and accumulating water in aqueducts, cisterns and reservoirs
14. Picture making, trimming and decorating
15. Stringing of rosaries, necklaces, garlands and wreaths
16. Binding of turbans and chaplets, and making crests and top-knots of flowers
17. Scenic representations, stage playing Art of making ear ornaments Art of preparing perfumes and odours
18. Proper disposition of jewels and decorations, and adornment in dress
19. Magic or sorcery
20. Quickness of hand or manual skill
21. Culinary art, i.e. cooking and cookery
22. Making lemonades, sherbets, acidulated drinks, and spirituous extracts with proper flavour and colour
23. Tailor's work and sewing
24. Making parrots, flowers, tufts, tassels, bunches, bosses, knobs, etc., out of yarn or thread
25. Solution of riddles, enigmas, covert speeches, verbal puzzles and enigmatical questions
26. A game, which consisted in repeating verses, and as one person finished, another person had to commence at once, repeating another verse, beginning with the same letter with which the last speaker's verse ended, whoever failed to repeat was considered to have lost, and to be subject to pay a forfeit or stake of some kind
27. The art of mimicry or imitation
28. Reading, including chanting and intoning
29. Study of sentences difficult to pronounce. It is played as a game chiefly by women, and children and consists of a difficult sentence being given, and when repeated quickly, the words are often transposed or badly pronounced
30. Practice with sword, single stick, quarter staff and bow and arrow
31. Drawing inferences, reasoning or inferring
32. Carpentry, or the work of a carpenter
33. Architecture, or the art of building
34. Knowledge about gold and silver coins, and jewels and gems
35. Chemistry and mineralogy
36. Colouring jewels, gems and beads
37. Knowledge of mines and quarries
38. Gardening; knowledge of treating the diseases of trees and plants, of nourishing them, and determining their ages
39. Art of cock fighting, quail fighting and ram fighting
40. Art of teaching parrots and starlings to speak
41. Art of applying perfumed ointments to the body, and of dressing the hair with unguents and perfumes and braiding it
42. The art of understanding writing in cypher, and the writing of words in a peculiar way
43. The art of speaking by changing the forms of words. It is of various kinds. Some speak by changing the beginning and end of words, others by adding unnecessary letters between every syllable of a word, and so on
44. Knowledge of language and of the vernacular dialects
45. Art of making flower carriages
46. Art of framing mystical diagrams, of addressing spells and charms, and binding armlets
47. Mental exercises, such as completing stanzas or verses on receiving a part of them; or supplying one, two or three lines when the remaining lines are given indiscriminately from different verses, so as to make the whole an entire verse with regard to its meaning; or arranging the words of a verse written irregularly by separating the vowels from the consonants, or leaving them out altogether; or putting into verse or prose sentences represented by signs or symbols. There are many other such exercises.
48. Composing poems
49. Knowledge of dictionaries and vocabularies
50. Knowledge of ways of changing and disguising the appearance of persons
51. Knowledge of the art of changing the appearance of things, such as making cotton to appear as silk, coarse and common things to appear as fine and good
52. Various ways of gambling
53. Art of obtaining possession of the property of others by means of mantras or incantations
54. Skill in youthful sports
55. Knowledge of the rules of society, and of how to pay respect and compliments to others
56. Knowledge of the art of war, of arms, of armies, etc.
57. Knowledge of gymnastics
58. Art of knowing the character of a man from his features
59. Knowledge of scanning or constructing verses
60. Arithmetical recreations
61. Making artificial flowers
62. Making figures and images in clay


The daughter of a king too as well as the daughter of a minister, being learned in the above arts, can make their husbands favourable to them, even though these may have thousands of other wives besides themselves. And in the same manner, if a wife becomes separated from her husband, and falls into distress, she can support herself easily, even in a foreign country, by means of her knowledge of these arts. Even the bare knowledge of them gives attractiveness to a woman, though the practice of them may be only possible or otherwise according to the circumstances of each case.


The following women are not to be enjoyed:
  • A leper
  • A lunatic
  • A woman turned out of caste
  • A woman who reveals secrets
  • A woman who publicly expresses desire for sexual intercourse
  • A woman who is extremely white
  • A woman who is extremely black
  • A bad-smelling woman
  • A woman who is a near relation
  • A woman who is a female friend
  • A woman who leads the life of an ascetic
  • And, lastly the wife of a relation, of a friend, of a learned Brahman, and of the king

Kama Sutra, Richard Burton's Translation


Mar 16, 2008

Stranger Things Have Happened

This feeling that I get
This one last cigarette
As I lay awake and wait for you to come through that door
Oh maybe, maybe, maybe I can share it with you

Правилно хвалят последния албум на Foo Fighters. И аз го хваля. Казва се Echoes, Silence, Patience & Grace, все хубави неща.

You are not alone dear loneliness
You forgot but I remember this
So stranger, stranger, stranger things have happened I know

Напоследък много ми се пуши, даже онзи ден, когато ми откраднаха капачката на резервоара на колата, бях на косъм да ида да си купя цигари. Може ли, моля, това да не се коментира, че ще се отприщят едни... дето никой не иска да ги чете.

Виж, новата ми рубрика след петъчното видео може да коментирате на воля. Казва се Sunday Bible и мисля всяка неделя да поствам як цитат от Библията.

И така, първият цитат е от Стария Завет, или Ветхия, както се нарича в православната Библия (не е печатна грешка), Книга Притчи Соломонови (една от най-любимите ми), глава 31.

Кой ще намери жена добродетелна? Нейната цена е по-висока от бисер;
11. сърцето на мъжа й е уверено в нея, и той не ще остане без печалба;
12. тя му отплаща с добро, а не със зло, през всички дни на живота си.
13. Набавя си вълна и лен, и на радо сърце работи с ръцете си.
14. Тя, както търговските кораби, отдалеч си набавя храна.
15. Тя става още през нощта и раздава храна в къщата си и уреченото на слугините си.
16. Намисли си за нива, и придобива я; от плода на ръцете си насажда лозе.
17. Препасва със сила кръста си и укрепва мишците си.
18. Тя чувствува, че занятието й е добро, и светилото й не гасне нощем.
19. Протяга ръце към хурката, и пръстите й се хващат за вретеното.
20. Шепата си на сиромах отваря, и ръката си на нужделив подава.
21. Не се бои от студ за челядта си, защото цялата й челяд е облечена с двойни дрехи.
22. Тя си тъче килими; висон и пурпур е нейно облекло.
23. Мъжът й е известен при портите, кога седи със старейшините на страната.
24. Тя работи покривки и ги продава, доставя пояси на финикийските търговци.
25. Здравина и хубост е нейно облекло, и весело гледа на бъдещето.
26. С мъдрост отваря устата си, и кротка поука е на езика й.
27. Наглежда домакинството вкъщи и не яде хляба на празността.
28. Стават децата и я облажават, - мъжът, и той я хвали:
29. "много жени добродетелни е имало, но ти надмина всички".
30. Миловидността е примамлива и хубостта - суетна; но жена, която се бои от Господа, е достойна за хвала.
31. Дайте й от плода на нейните ръце, и нека делата й я прославят при портите!
То бива оправност, то може, но това вече е прекалено:)

Mar 14, 2008

Music Idol

Казвам се Хейзъл и гледам Music Idol.

Във Финландия шоуто се казва Idols. Eто общата песен на финалистите от миналата година - Pop musiikkia!



Най-съкрушителните фински кандидати - the human condition in action:) Мадамата на 0:56...

Пародията Мiddle Earth Idols - само за истински фенове.

Edit - Победителят на последния Idols е Ари Койвунен (хлапето с шапката). Ето го с поп-кавър на Мейдън!

Mar 13, 2008

I Saved The World Today

Your children are not your children.
They are the sons and daughters of Life's longing for itself.
They come through you but not from you,
And though they are with you yet they belong not to you.
You may give them your love but not your thoughts,
For they have their own thoughts.
You may house their bodies but not their souls,
For their souls dwell in the house of to-morrow,
which you cannot visit, not even in your dreams.
You may strive to be like them, but seek not to make them like you.
For life goes not backward nor tarries with yesterday.

Khalil Gibran



5 часа след раждането, преди 5 години. Мога да се усмихвам, макар че седя леко накриво. И как не - той е прекрасен, а аз оживях, въпреки всички индикации за обратното. Раждането беше естествено и много по-лесно от предното. В 9 часа тръгнах с такси за болницата, в 12 часа Михаил се роди.

Първите ми думи след раждането на каката бяха: "Второто ще е с упойка." Тогава безрезултатно се молех да си платя за упойка, но не ми дадоха, а сега сами ми предложиха срещу 80 лева, но вече беше късно, защото бях пристигнала с голямо разкритие и нямаше за кога. Епидуралната анестезия е сложна манипулация, изисква лекар-анестезиолог и анестезиологична сестра, изследвания за алергия и прочие. 20-годишното момиче до мен си поиска упойка и чете книжка, докато раждаше.

Не знам какво да кажа за упойката. В безплатния пакет за раждането влиза инжекция с локална упойка, която лично на мен не ми подейства особено, но зависи като цяло какъв ви е прагът за болка. Моят е нисък, аз съм си лигла, но пак издържах, макар че никак не се чувствах герой и победител, тъкмо обратното. Лекарите и двата пъти се колебаеха дали не трябва операция, защото съм дребна и с тесен таз, но се оправих, макар и със зор. И двете бебета бяха 3350 г, 52 см, което е бая, когато си висока 1.60.

Проблемът първият път, освен продължителността (15 часа общо, от които 8 в болницата, съвсем в нормата за първо раждане), беше, че не ми даваха да пия вода - уж да ми е празен стомахът, ако се наложи операция, а аз бях прочела в интернет как да си похапваш и пийваш между контракциите... да бе. Никога в живота си не съм била по-жадна. И ме болеше, де. Раждането си боли, но после си толкова щастлив, че всичко е наред с бебето, че нещата си идват на мястото. Струва ми се, че родилните болки ти дават kick-start на майчинството - един вид, подготви се, чакат те такива приключения с бебето, че на фона на тях раждането ще ти се види песен.

Бих родила и трето дете, стига да имаше от кого:) Все още съм здрава и фертилна и имам безценен практически опит, но същевременно не се възприемам сериозно и съм "над тези неща" до степен да не се впрягам почти за нищо. Децата не си избират родителите, но и родителите не си избират децата. В началото зависят от нас, но тази зависимост намалява с всеки изминал ден и в идеалния случай стават самостоятелни хора, които ни възприемат като клонки, свързващи ги с дървото на човечеството. Родителите са мост към историята и миналото, но от друга страна са си просто хора със свой път, който невинаги съвпада с този на децата им.

Обичам те, миличък Миш. Ще ти връча торбичка с храна за из път и евентуално бял жребец, но и в ходенето пеша има романтика. Ще гледам как вървиш и как се губиш зад завоя и ще се надявам да ми пишеш от страноприемниците, в които отсядаш. Ще се моля да печелиш повечето битки още преди да си извадил меча от ножницата, но и да се научиш да си превързваш сам раните, когато губиш. Надявам се да познаваш с кои хора има смисъл да се побратимяваш и да делиш хляба си, и кои да заобикаляш като отровни змии на пътя. Надявам се да не озлочестиш твърде много принцеси в замъци и да помниш, че човешкото сърце прилича най-много на зелено стръкче, което има нужда не само от вода и слънце, но и от тор. Поздрави дома на утрешния ден от мен.


Mar 11, 2008

Sharing the Same Bed

В събота сглобяването на тази мебел продължи от 10 сутринта до 8 вечерта, с един час почивка. Обаче мисля, че си струваше.

Децата са много доволни - това е подаръкът от тати за рождения ден на Мишо, защото леглото, гардеробчето и чекмеджетата под стълбичките са негови, а бюрото е на Рада и евентуално на Миш като тръгне на училище. Умират от кеф да се катерят, но след две нощи спане горе Михаил заяви, че сънувал кошмари и иска да се размени с Рада и полегна на нейното легло. Е толкова щастлива кака не сте виждали.


Бебешкото му креватче го разглобихме и е в килера, а старото бюро на Рада е временно при мен в хола. Ако някой има нужда от дървено, сравнително запазено бюро, да свирка. Иначе си търся кой да ми го свали в мазата, хем да я намеря къде е.




Хаотичните ми деца естествено въведоха хаос, сами решиха кое къде ще бъде. Леглото е закрепено за стената за по-голяма стабилност. Светлият цвят е слонова кост.

Mar 10, 2008

За аборта и Политбюро

Вчера попаднах на този откъс от "Задочните репортажи" на противоречивия Георги Марков. Абортът в България се легализира под условия през 1956 г., а от началото на 70-те режимът става по-либерален.

Не ме разбирай погрешно… искам да имам дете… и Тинка иска, но нямаме възможност…!

— Как да нямате възможност! — възразявам. — Двамата печелите, тя ще ползува всички права по майчинство…

— А после? — пресича ме той. — Нали някой трябва да го гледа това дете! Ние нямаме старци у дома! Нямаме никого! А Тинка не може да остави работата, защото с една заплата закъде сме?… Или роди го, пък го хвърли в детския дом!…

— Ами всички правят така — лекомислено забелязвам аз.

— Аз не искам да правя като всички! — малко ядосано казва Драго. — Първо на първо, никак не е лесно да намериш място в детски дом. Питал ли си, интересувал ли си се, за да видиш как се намира място в детски дом? Знаеш ли какво казват хората — по-лесно е да станеш софийски жител, отколкото да намериш място в детски дом!

Едва сега си спомням, че една моя близка, дъщеря на виден човек, трябваше да иска съдействие чак от член на Политбюро, за да настани дъщеря си в някакъв детски дом.


Под "детски дом" се има предвид "детска градина".

Това, дето го живееме, живот ли е? Погледни нас, погледни себе си, погледни мене! Ти щастлив ли си? Аз щастлив ли съм? Кажи ми, кой в тази фабрика е щастлив? Погледни младите! Погледни децата! Като си помисля, че ги чака нашето тегло, косата ми настръхва! Аз не искам моето дете да премине през моята мизерия!… И се питам: имам ли право да създавам още един нещастник на този свят?… Ако се роди гений или разбойник, можеш да си спокоен, ще си пробие път. Ами ако не е? Ами ако е просто една обикновена човешка душица, малко по-чувствителна от другите, тогава? Борбата за детския дом е най-малкото. Знаеш ли пред какво е изправено едно обикновено дете на обикновени хора?… Пред Китайската стена! Борба да му намериш свястно училище, борба да надвиеш привилегированите, особено когато нямаш никакви връзки, борба да влезе в университета, защото извън него го чака лопатата, борба да намери работа, защото без нея ще пукне от глад… Ами ако е момиче и не успее да влезе в университета, или пък е грозничко, та не може да се пробута по втория начин, тогава закъде е?… Недей да смяташ, че не сме мислили! За всичко сме мислили! За всичко!

Твърде идеологизирано за моя вкус, но един древен мъдрец беше казал, че колкото повече нещата се променят, толкова повече си остават същите.

Mar 9, 2008

Deadsoul Tribe

Some Things You Can't Return

Often guests forget their things
Leave their hats, their coats and rings
Other people leave their stains
Leave their shadows leave their pains

Some people leave their bones
Some things you can't return

The shadows people leave behind
Eventually you're bound to find
Something you may never see
Still it haunts your memory

Some people bring their stones
Never take them home
Things you can't return
Some people leave their bones
Some things you can't return

Houses have a memory
Houses have a memory
The more you carry in
The more you leave behind
The more you carry in
The more you leave behind

And what you leave behind
Some things you can't return

And to think I had forgotten... I see traces of you, and cringe, but it's too late - we share the same searchable world. Now my life like a cigarette burning down the side, while the days one by one all passing by, and the time is slowly winding down. I am here. I've been waiting for too long. I no longer smoke, and my life is spotted with empty bits, but I like to think they form a beautiful pattern on the fabric of reality.

Sometimes I feel so broken I think I'll never be whole again. But then... I'm still alive. This is my miles away smile, on the day of forgiveness.

Italics not mine (thanks, Devon Graves).

I tried to put some music on the right.

Mar 7, 2008

Rapid Eye Moment

Онлайн курсът ми по фински почна - половин час сътворявах представяне в пет изречения. Ще продължи до края на май, всяка седмица ще имаме по пет задания за писане, четене и слушане, плюс трениране на "разговор" със съобщения между курсистите и двете учителки. Браво на университета в Jyväskylä, да живее lifelong learning, с основен представител - (Х)аз.

Ученето на фински е много приятно, но вместо това трябва да правя точно шест други неща, само 1-2 от които носят пари. Днес например в детската градина има тържество за празника на мама и ще ходим да гледаме как артистичният ми син участва в сценки, рецитира стихчета и пее песни. Градината е украсена разкошно с хартиени цветя и мартеници, което ми напомня, че трябва да купя цветя за госпожите. Освен това Миш има рожден ден другата седмица - евентуално ще му пристигне леглото със стълбичка и бюро от тати, поръчано миналата есен, което трябва да се сглоби в новобоядисаната стая. За мен остава да купя торта с нинджи от "Неделя" - миналата година беше голям хит - и да му подаря футболната топка, която пожела. А после да ходим да ритаме в училищния двор.

Нямам никакво време за нищо, но заглавието на поста е от новия албум на Dark Suns Grave Human Genuine, който може да се чуе изцяло тук.


Mar 4, 2008

My Blueberry Nights and Other Movies

You still have the keys? Yeah... I always remember what you said about never throwing them away, about never closing those doors forever. I remember. Sometimes, even if you have the keys those doors still can't be opened, can they? Even if the door is open the person you're looking for may not be there...

Плаках почти през целия филм. Всъщност заплаках още преди героите и не спрях и след тях. Сигурно неотдавна съм имала разбито сърце, няма друго обяснение. Филмът е типичен Кар Вай Уонг, минус фантастичния оператор от другите му филми, но иначе си има хлабавия непретенциозен сюжет, яденето в заведения, този път американска, а не китайска кухня, почти сакралния статус на храната, изгубените герои, които ръсят запомнящи се реплики. Страшно добър Дейвид Стратърн, фатална Рейчъл Вайс, уникална Натали Портмън (филмът е задължителен за всичките й фенове дори само заради ролята й на хазартна богиня). В главната роля е Нора Джоунс, която не слушам, а може би трябва. Не препоръчвам на студенокръвни ценители на киноизкуството:)

Вместо да спамя в отделни постове, ето няколко реда за другите неща, които гледах.

Hana-Bi
Почти безмълвен филм за любовта и смъртта. Те могат да са бързи или бавни, в този филм са и двете. Заслужава си дори само заради потрепването на бузата на Китано и невероятните цветове на картините, нарисувани от самия актьор-режисьор, според imdb. Преследване и престрелки, някак в пълна тишина, като в стая на болник. Благодаря на tataf за препоръката.

Dolls
Най-страховития филм, който съм гледала през последната година. Изрових прашните празни двд-та и си го записах. Мразя да записвам, но това не е филм, който може с лека ръка да се изтрие и да се запрати в небитието. Не че бих посмяла да го гледам пак - тежък, зловещо-настръхващ, безутешен и безнадежден. И поразително красив, въпреки това. 10/10. Давам оценка в числа, защото останах без думи. Благодаря, Stranger (и други).

Lucia y el sexo
Испански, чакаше ме дълго време на харда. Гледах го между другите филми и сигурно затова не ме впечатли особено. Твърде много секс, твърде малко история. Всички писатели са побъркани, но ние това си го знаем. Доста добра игра на актрисите, признавам, а и те си бяха красиви, но аз съм строго хетеросексуална. Щастливият край просто смучеше, съжалявам. Може да не е бил щастлив наистина, а само във фантазията, а аз просто да не съм разбрала, но се съмнявам.

Californication - еп.1
И тук писател, ей, няма отърване. Тази история специално може да се види интересна на хора със здраво семейство, които никога няма да се разведат. Аз... таковата, не съм от тях. Сексът е по-малко, отколкото в предишния филм, но може би за цял сезон сумарно ще е повече. Смятам да не сравнявам. И да, отсичам си мнението от един епизод, вдъхновена от главния герой (приятен Дейвид Духовни иначе), който успя да разбере истината за живота на събеседничката си за по-кратко време. Правилно постъпвам като не гледам сериали.

Минавам пак на един филм месечно, споко;)


Mar 2, 2008

Marching to the Heartbeats



Три дни почивка.
Първия ден се размазах с бира, чипс и филми. Можело значи.






Втория ден една приятелка ме заведе на Панчарево. Срам не срам, никога не бях ходила и дори не знаех, че е толкова близо.

Утре ще заведа децата в "Коколандия".

Междувременно препрочитам в оригинал "Градът" на Саймък.