I tried my shaken and shaky hand at translating a folk-song, adapted by the Finnish band Amorphis.
Against Widows
The Devil weds a widow
Death another's leftovers
Better to lie on a willows
Rest on alder boughs
Than upon a widow's bed
On a used woman's pillow
Sweeter the side of a fence
Than a widow's flank
Softer the side of a groove
Than a widow's beside is
The Devil weds a widow
The grave one twice wed
A widow's hand is rougher
Than a dry spruce bough
With which she strikes the playful
Grabs the one who laughs
A widow has had her games
And spent a merry evening
Против вдовиците
Лукавият се жени за вдовица,
смъртта взе огризките на друг.
Легни по-добре на върбови клонки,
по-добре на бодли от елша,
нежели на вдовишко легло,
нежели на възглаве на уруспия.
По-добре прегърни стобор,
нежели кръста на вдовица,
по-мека е коравата бразда,
нежели ложето на вдовица.
Лукавият се жени за вдовица,
смъртта взе парясница.
Вдовишката ръка е по-груба
от суха смърчова клонка,
с нея удря игривите,
с нея сграбчва засмeните.
Вдовицата си е поживяла,
взела е своя дял от радост.
Ah yes. Divorcee > widow. So much for literary analysis;)
6 comments:
Ужасяващо!
(следователно много добър превод)
За щастие в нашето съвременно секуларно общество вече се гледа с други очи на вдовиците, разведените, хомосексуалните и въобще различните. Не че си нямаме други кривини, но духовността человеческа винаги е била трудно достижима, даже когато противните на бо.. на папата са били изг.. пречиствани.
Ами работата е там, че народните песни изразяват дълбоко заложени, архетипни - брей, кви думи знам след 4 часа сън - представи за мястото на човека (и жената!) във вселената. Нашето общество е секуларно - опс, светско - сравнително отскоро, така че тези неща са си вътре в нас. Различните прокъсват тъканта на рутинното ни битие. Ние ИСКАМЕ рутинно битие, искаме да сме нормални, по същия начин, по който искаме да не ни боли. Ама то пак ни боли:) И ненормални винаги има:) Айде отивам да гледам Brokeback Mountain, не мога да го пропусна, бидейки един виден хомофоб;)
Абе все пак да кажа, последните 2 стиха винаги съм ги разбирала различно. A widow has had her games - вдовицата се е наиграла, т.е. взела си е това, което й се полага - имала е своя момент, получила е своята щастлива вечер, повече не й се полага. Затова тя е в опозиция на щастливите и засмените, засенчва смеховете и помрачава игрите. Тя няма капацитет за веселие повече, нито й е позволено. Винаги е сурова, строга, суха.
Makes sense. I'll change it.
Така е още по-депресиращо:Р
И Brokeback Mountain e депресиращ:Р
Може ли още предложения?
The Devil weds a widow
Death another's leftovers
Първо, защо директно нареченият Дявол заменяш с иносказателното Лукавият? Те можеха да използват евфемизъм също, ако искаха, но са избрали да го назоват директно (така е и по-обидно, и по-стряскащо, между другото, особено в скандинавските култури където както знаем Дявол е обидна дума).
Второ, употребата на минало свършено насочва към конкретна случка, което не е смисълът тук. Тук искаме да говорим за принципи. За постулат. Едно "само" ни липсва, за да го разберем по-добре - "Само дяволът се жени за вдовица".
Обаче нямаме място :) Така че слушателят да се сеща, а ние можем да му помогнем, като го формулираме така:
Дяволът се жени за вдовица,
Смъртта взима чужди огризки.
Ритмично ми стои зле, предвид че първия стих върви в двусрична стъпка (хорей предполагам), а втория - в трисрична (амфибрахий, ако си спомням вярно), което прави двустишието да звучи адски куцо. Но английският вариант също не е особено внимателен към ритъма, така че да речем че това може да се понесе.
Все пак в рамките на един стих поне ако се придържаме към някаква стъпка, за мен лично е по-добре. Когато може, разбира се. В случая това е причината да заменя "огризките на друг" с "чужди огризки".
Post a Comment