Aug 8, 2007

Neil Gaiman - Anansi Boys

Знаеш как е. Вземаш някоя книга, разгръщаш на посвещението и откриваш, че за пореден път авторът е посветил книгата на друг, а не на теб.

Не и този път.


Защото още не сме се запознали/познаваме се бегло/сме лудо влюбени/не сме се виждали твърде отдавна/сме далечни роднини/никога няма да се срещнем, но се надявам, че въпреки това винаги ще мислим един за друг с добро...


Тази книга е за теб.


Със знаеш какво и вероятно знаеш защо.


Знаеш как е с първите изречения на великите книги - запомнят се, влизат в колекции с велики първи изречения, цитират се в дисертации.

"Тя започва, както повечето неща, с песен."

Първата ми незабравима среща с Нийл Геймън беше в "Добри поличби", която прочетох заради Пратчет, но харесах най-вече заради "непратчетовските" моменти, които се набиват на очи. Оттогава съм верен фен и съм изчела всичко преведено, плюс половината Сандман. (Светът е по-хубав като знам, че другата половина ме чака непрочетена, за някой бъдещ специален ден. ) Сега прочетох "Синовете на Ананси" и публично се отричам от думите си, че книги променят живота само на младини.

Тази книга е приказка за приказките. За историите, изваяли небето и земята, животните и хората, и за музиката към тях. За Южен Лондон, Флорида, офшорката Сейнт Андрюс и митичното безвремие в началото. За бащите и майките, от които се срамуваме, за детските бели с непредвидими последствия, за махмурлука, за жената в униформа, за вещиците на Макбет, за лентяйството и риболова, за целувката със и без любов, за злото и доброто. И, разбира се, за паяка Ананси, понякога заек, понякога човек, който непрекъснато се майтапи и играе гадни номера, дори от гроба, където е попаднал, докато е пял на караоке.

Тази книга ме разсмя и разплака - наум и на глас - и с право, защото всъщност това е комичен роман с елементи на кримка и на места сантиментален. Както обикновено, Геймън изплита блестяща нишка към алтернативни реалности, заразява с копнежа си по други времена и места и нарежда думи, сякаш прави мозъчна операция. Както обикновено, злото е описано едновременно настръхващо и подигравателно. Както обикновено, наградата има цена и до катарзиса се стига с безумна болка. Но песента, песента звучи чак до последното изречение, когато баща и син отиват да закусват...

За да се възцари пълна хармония във вселената, трябва да преведа и остатъка след посвещението. :)

10 comments:

Stranger said...

Невероятна е, нали?
Впечатли ме може би повече и от "Американски богове"..

Hazel Baggins said...

@ Stranger

На мен "Американски богове" ми е най-малко любимата на Геймън, така да се каже. Прекалено дълга за него, според мен.
Ясно е коя ми най-любимата, от вчера:)

Stranger said...

На мен ми е любопитно какво се е получило от Mirrormask. Филмът беше едно от най-свежите и смислени неща, които съм гледала напоследък. Още не съм се докопала и до Fragile Things.
Но така или иначе, ми е много трудно да правя някакво деление на по- или по-малко любими :)

Асен said...

Все още не съм успял да се добера до книжката, но ще се постарая. Някой ден, във вече обозримо бъдеще.
А иначе, говорейки си за филми, с нетърпение чакам два: Единият е Stardust, а другият е CGI анимираната адаптация на Беоулф. Всъщност, като добавим и Коралайн филмите стават три :-)

Bla said...

Чел съм "Коралайн" и половината от "Neverwhere", която в момента не се сещам как беше преведена у нас (първата ми допадна, втората по-скоро не). Чакам с нетърпение филма "Беовулф", защото писанията на автори като Геймън са много cinematic-friendly.

Jen said...

На мен Американски богове ми се видя откровено слаба, а и новелката-продължение на Боговете -"Monarch of the Glen", е от нещата във Fragile things, които по-малко ми харесаха.
Затова все не мога да се преборя с предразсъдъците си към Anansi boys. Но, при всичките хубави отзиви, явно че не са ми основателни притесненията и сега вече ще я прочета наистина.

Hazel Baggins said...

А отзиви за книгата Stardust? Всички ли ще гледаме първо филма?
Не се прави така:)

S said...

Неее :) Книжката е послушно прочетена. Два пъти даже.

Приказка. Вълшебна. Мъдра. Красива. Зловеща. Добра.
Невероятен изказ - думите се леят като музика.

не знам какво повече мога да кажа..

Туизъл said...

Едно рамо за S относно stardust. Циркулира из нета, даже в един вариант със страхотни рисунки на Чарлз Вес (мисля).
Едно рамо и за теб, Ананси бойс е разкошна книга. И понеже не те познавам, и няма как да ти пратя това, ето го на линк.. :)

http://www.neverwear.net/index.php?main_page=product_info&products_id=3

Hazel Baggins said...

@ туизъл
благодаря:) отначало помислих, че линкът е на книгата;)