Oct 31, 2007

(Extra) Ordinary Song

Песента на деня е тук.

Видеото не посмях да го гледам:)

Попаднах там от уикипедия.

Edit. Търсех информация за институциите, отговарящи за ДС (държавна сигурност) в другите държави. Доколкото разбирам, сигурността е контраразузнаването, а разузнаването си е... разузнаване. Тайни служби. В Англия МИ-6 е разузнаването, а МИ-5 е службата по сигурността.

По времето на Студената война сигурността е имала различни измерения, но дефакто днес целите и средствата не са по-различни - ситуацията пак е "ние срещу врага". Затова се дразня на тоновете глупости, изписани по повод "досиетата".

А по повод на кандидатстването за работа в службите за сигурност във Великобритания, освен да си чистокръвен англичанин, се изисква да пазиш в дълбока тайна работата си. Като начало, ако кажеш на някого, че кандидатстваш, това намалява шанса ти да те одобрят за позицията:) И правилно! Врагът вече не е с партиен билет, а с чалма;)

За САЩ хич не искам да проверявам как стоят нещата, там e параноя на макс...

Oct 30, 2007

Art For Art's Sake

video

  • Какво открих на фотоапарата... Докато съм спала, някои хора творили визуални изкуства и увековечили тортата. И правили кафе за мама:)
  • Днес ги пратих на училище и градина, Рада се кефи много, липсваше й.
  • Детската градина се оказа, че работи от миналата седмица, но нямаше кой да ни каже, дето се пее в песента.
  • Събрахме сухи листа за часа по изобразително изкуство.
  • Снощната ми лазаня не беше чак кулинарно изкуство, но беше по-сполучлива от онази, която навремето правихме с френдка посред нощите. Като за Гарфийлд и за мен биваше, аз съм голям почитател на лазанята.
  • Yeah, anyone can cook. That doesn't mean anyone should:)

Oct 28, 2007

Elect the Dead

Steal this Album беше първото, което чух от System of a Down преди три години и моментално реших, че ще си го купя, както и останалата дискография на SOAD. (Още не съм го направила...) Не е като да имам склонност към християнски анархизъм, не! И никът ми Аrmenian не е само заради четиримата арменци от Калифорния, ами защото винаги съм харесвала всичко арменско - азбука, език, страна, дори монофизитската им църква ми се нрави.

Еlect the Dead e невероятният солов албум на Серж Танкиян, който вчера изслушах осем пъти. Това е положението, някои музики ти влизат под кожата, правят ти дупка в мозъка, рикошират и попадат (примерно) в блог. И преди съм поствала негови неща, сега обещавам, че ще си купя албума послучай местните избори. За протокола, гласувах само за районен кмет и общински съветници, за кмет на София пуснах празна бюлетина. Толкоз.



Music is best.


Oct 27, 2007

Wynche for President!

(или поне кмет :D)

Wynche има блог! Забележете, без чуждици, само tagline-ът му е на английски;) ("A parent is born"). Имам зелена улица да я линкна, нея и мъдрите й мисли, за да се убедите, че трябва да последваме Финландия, освен за много други неща, и за пола на президента (в пола).

Като начало можете да прочетете поста й за учителската стачка.

W., можеш да ме поканиш в своя think tank или в краен случай за мръсната и неблагодарна позиция на пиар;)

Oct 26, 2007

The Curse

You have excess bile, poor digestion,
Yin and Yang are out of balance.

Този месец нямам работа, защото гледам деца и нямам сили, а и отказах да работя под определена тарифа и съответно не ми звънят клиенти. Междувременно уча фински и препрочитам Hitchhiker's Guide to the Galaxy - изданието с четирите книги, което преди години ми донесоха от Лондон. Има някакъв минимален развеселяващ ефект, ама много минимален.

Онзи ден отскочихме до Арена да купим най-сетне любимия Артур и си купих за мен "Проклятието на златното цвете" (забранен до 12 години, както много правилно забеляза Рада). Пищен, многоцветен, трагично-кръвосмесителен и кръвопролитен. Определено не спадаше към needs, но ме израдва. Лично мен ме накара да се замисля за минималното време, което отделяме за важните неща и пилеенето на време за глупости, например бродиране на златни хризантеми върху копринени шалчета. Последните също могат да бъдат важни неща, в определен контекст. Така че следващия път като решите, че някой си губи времето за глупости, помислете пак.

Днес се скарах на децата, че са разпилели шоколадови пръчици по пода и ги заплаших, че спирам готвенето. През този месец прекарах неимоверено много време в кухнята и просто ми писна. Вчера сготвих бисквитена торта и суфле с броколи (в истинското суфле белтъците се отделят от жълтъците и се разбиват на сняг, преди да се пльокнат обратно в сместа. Needless to say, аз просто пльокнах яйцата в сместа.) През останалата част от месеца съм готвила свинско с прясно зеле, пилешка супа, пиле с ориз, печен паламуд, супа леща, мусака с телешка кайма, кекс с орехи, хек на фурна с доматен сос, картофено пюре със сирене (не от пакетче), огретен, сладкиш с ябълки, карфиол със синьо сирене на фурна, печено пиле на сол (тва беше major disaster), баница, супа топчета. И други, за които не се сещам.

Мразя да готвя, в случай, че някой е забравил за онази анкета:) Готвенето е комплексна дейност за мен и включва измислянето какво да сготвиш, напазаруването за него, приготвянето на храната и измиването на съдовете от приготвянето й. Колкото по-завъртяна е една манджа, толкова повече съдове има за миене. Всъщност съдове за миене има дори от обикновени принцеси - съдът, в който забъркваш яйцата, сиренето и маслото, съдът, в който ги печеш, плюс две чинии, в които ги сервираш. Ако поднесеш и айрян, още две чаши за миене. Когато имаш да приготвиш четири хранения на ден за малолетни, една огромна част от деня ти минава пред мивката. Амбър беше писал някъде за прозренията, които го спохождат, докато мие чинии. По таз логика аз отдавна трябваше да съм постигнала нирвана...

Всъщност този пост трябваше да e или за филма на Имоу, или за резултатите от анкетата (11 гласуваха за жена, която обича да готви и 11 за такава, която обича да прави орален секс). В идеалния случай трябваше да има някаква връзка между двете, ама не се получи. Колкото и да обичаш да готвиш, да правиш секс, да управляваш народа, да играеш волейбол и каквото още се сетиш, тези дейности са трудоемки. За да си добър в Истински важните неща (тм), освен талант/капацитет, са нужни и много време и усилия, обучаемост, мотивираност. За някои е достатъчно чистото удоволствие от процеса, за други е важен резултатът. Аз съм по-скоро от вторите:) В случая с готвенето, аз просто не обичам много да ям, тоест резултатът от кулинарните епопеи не ме радва. Бих готвила за някой друг... и точно това правя. Оценката на другия за положените усилия и положителния резултат е много по-голяма награда, отколкото пиршеството на вкусовите ми рецептори. Да не забравяме обаче, че и суетата е по-голям грях от чревоугодничеството:D

Ентусиазмът ми за анализ на видовете мъже, които гласуваха в анкетата за готвенето и оралния секс нещо се поизпари, а и този пост стана нетипично дълъг. Затова спирам. Ако измерваш щастието си по броя на моментите, когато ти спира дъха и прочие хедонистични "омг-аз-съм-жив-и-се-кефя" преживявания - добре. Ако го измерваш по броя на щастливите хора около теб - пак добре. Аз гледам вече нищо да не меря, защото инструментариумът ми отдавна е за поправка...

Oct 25, 2007

Needs and Wants

like a fish needs a bicycle

За третия рожден ден на Миш му подарих ксилофон. Той днес свири ли, свири на него и по едно време пожела барабани. Аз изоках, пусто music is best, питах гугъл и получих ето такъв резултат. Направо ми се иска да се напия от мъка и/или да се оженя за финландец.

Едно време за първия си рожден ден Рада получи комплект детски барабани и барабанист с батерии, което беше най-оглушителната играчка на света. Слава Богу, развали се достатъчно бързо... Сега ако мога да намеря такава играчка, ще е чудесно - слагам слушалки, музиката до дупка, те да си вдигат там друг шум. След месец с деца у дома съм останала тотално без нерви, какво е един барабан повече или по-малко за моята фирма... Крайният резултат вероятно ще е такъв, и без това напоследък правя разчистване на играчките в детската и изхвърлих доста.

Смених магнитчето на вратичката на бюрото на Рада, както и розетката на телефона. (Преди няколко дни се бях спънала в телефонния кабел и... да, същата история.) Успях да наглася кабелите и телефонът проработи, но не без няколко безуспешни опита вместо с куплунга от телефона, с куплунга от едновремешния модем... не ме питайте какво прави този кабел там.

Вече ходя в различни магазини с невежеството си, оказа се, че устройството за затваряне на вратичка с магнитче си имало име, но го забравих. Както и да е, монтирах само едната част и вратичката мистериозно взе, че се затвори, след един месец зеене. Чукът с червената дръжка влезе отново в употреба, Миш много искаше да ме отмени, но аз му изръмжах, че не ми се чистят пръсти от пода и той клекна. После много ме хвалиха с Рада, де. Обмислям да купя легло със стълбичка и бюро отдолу за учениците догодина, защото Миш още е на бебешкото си легло. Разбира се, в Aмазон са по-евтини... а засега ще поправям старите мебели.

Къде прочетох, че задоволяването на wants радвало хората повече, отколкото това на needs? Anyway, one man's want is another's need...

Oct 24, 2007

El Condor Pasa

I'd rather be a forest than a street
yes I would


Подозирам, че всички имаме скелети в гардероба. (Ъм, пак гардероб, но сега е само фигура на речта, честно;) Моят скелет е, че аз всъщност имам RSS reader. Ето, признах си. Вярно, агрегаторът ми съдържа едва 10-ина сайта, но затова пък не го чета. Сещам се за съществуването му около веднъж месечно и пада голямо ровене.

Днес обаче се зачетох така, че няма връщане и ще линквам вдясно. Fortune and Glory, Kid e блогът за археология на Jones. (Е как кой Джоунс?!) В поста за музиката на инките намерих следното:



Една от най-любимите ми песни, ето я и в концертно изпълнение на Simon and Garfunkel.

И понеже всичко е свързано с всичко, попаднах на пародийната El Condor Pada, посветена на американските бомбардировки на Югославия. Текстът на сръбски и английски. :D

Oct 22, 2007

За гъза и веждите

Прочетете Нави от САЩ за стачката на учителите. Дано се върне навреме да учи децата ми.

Само да вметна, че каквото и увеличение да договорят, ще го изяде инфлацията. И в стила на един кефещо-апокалиптичен пич от детския форум, ето линк. Взето от The Biz Day.

Edit - от някъде измежду гореспоменатите части на тялото: благодаря за коментара, аrmyofaboy :)

Oct 18, 2007

Men Are Not Wardrobes

Това са думи на дъщеря ми отпреди две години. Тогава още се справях, усмихвах се, надявах се и ставах за компания. Сега вече не се справям, не се усмихвам, не се надявам и не ставам за компания. Поради тази причина съм изтрила половината хора в кю и не се обаждам на никого, защото повече нямам сили да ви разсмивам и забавлявам, а вие не искате да слушате за моите проблеми. Аз пък не искам да четете за тях тук, въпреки че умея да ги описвам много забавно. В един момент дори огромните запаси от остроумие се изразходват. Моите се изразходиха преди месец и половина, всъщност.

Споделянето не помага и никога не ми е помагало, освен ако не е преобразено в алтернативна реалност. Алтернативните ми реалности са мъртви, а тук има още десетина счупени неща, освен гардероба, за който стана дума. За протокола, след като монтирах новите панти, не можах да закача вратата. В някои случаи е невъзможно без втори чифт ръце. Мразя гардероби. Спомних си как, бременна в деветия месец, сглобявах мебели с майка ми, а малко преди това купувах жилище и го ремонтирах. Тогава екс-ът не участваше, защото учеше за изпит за чужбина, който така и не взе.

Мъжете не са мебели. Бих изхвърлила този гардероб, леглото, бебешкото легло на Миш, старото бюро на Рада, кухненската маса, холната масичка и секциите. И малко по малко ще го направя, рано или късно... или пък няма. Оправяла съм се с толкова много неща досега, запазвайки чувство за хумор, жажда за живот, вяра, душевно здраве. So fucking what? Поне един човек се е съгласил с мен, че съм пич. За съжаление, това означава, че в сравнение с мен, повечето мъже изглеждат п*тки. Worse luck.

Еdit: Сега забелязах, че съм почнала да пиша тук преди три години. It was the best of times, it was the worst of times.

Oct 17, 2007

Candlelight Fantasia

just another vision,
washed away with the tide

Преди около седмица лампата в кухнята угасна. Смяната на (енергоспестяващата;) крушка не помогна, явно повредата е в ключа, но аз ключ не мога да ремонтирам, а с майстори нямам време и нерви да се занимавам. Резултатът беше вечеря на свещи. Моите маймунки умират за свещи, аз също, колекцията беше понамаляла, та я попълних с торба разноцветни свещи от супермаркета. Пренесох и настолната лампа от бюрото на плота в кухнята и се оправяме така.




Всичко около мен се разпада и борбата с ентропията изглежда засега се печели от врага. Насърчена от успешната смяна на скъсания простор на балкона, реших да премина към по-високо ниво - смяна на пантите на вратата на гардероба в спалнята. (Гардеробът е гардероб с история - сигурно е 30-годишен, защото е старият гардероб от едновремешната ми детска стая, преди 15 години заменен с нов. Като го донесохме, му сложихме светло фолио и стана... почти като нов...). Пантите се счупиха още през лятото, но аз, както обикновено, търпя, докато не стане нетърпимо. И сега, о, чутовна битка, се заех да ги демонтирам с помощта (кхъм) на децата, които за всякакви такива омразни на мен дейности проявяват див ентусиазъм.

След като с много зор свърших преждеспоменавшата дейност, настана моментът на истината, а именно - закупуване на нови панти. Срещу нас има магазин за железария, където двете продавачки вече четири години ме гледат съжалително като почна да обяснявам какво ми трябва. Този път носех старата панта и жената ми продаде три нови, ужким същите. Да, ама не. Преди 30 години са ги правили по-различно и сега мястото за слагане на винтчетата е различно. Думите "бургия", "дрелка", "бормашина" и техните английски еквиваленти почнаха настойчиво да си пробиват път (pun unintended) от подсъзнанието към съзнанието ми. Просто не можех да ида пак в същата железария и днес се замъкнах в РУМ-а, където има и такъв магазин и попитах бабката зад тезгяха с какво се пробиват дупки на врата на гардероб. "С бормашина", отвърна тя и сърцето ми прескочи удар. Жената явно се смили над мен и каза, че имало и по-тъп начин за пробиване, а именно с пирон и чук. Настоя да ми подари един пирон, а аз си купих един чук. (Децата: "Ура, чук! Има червена дръжка!")

В 16:30 като се събуди Миш, забих първия пирон в ковчега на дърводелската си некомпетентност. Уви, оказа се, че ако сега трябваше да уча "Трудово обучение", "Домашен бит", "Сръчни ръце" или както там се казва този перверзен предмет, пак щях да имам максимум 4. След много шум и радостни писъци от децата, съм пробила около половината от първата дупка. Рада пожела и тя да удря с чука (с червената дръжка!), но аз й казах, че ако си удари пръстите, повече никога няма може да свири на пиано. Тя напоследък е голям фен на пианото, та се поколеба. Сега вратата на гардероба лежи на пода в спалнята, заобиколена с отвертки, винтове, чукове, пирони, парчета смачкано самочувствие и тонове себененавист. След още няколко (или нула) подобни случки наистина повече няма да погледна мъж, защото ще си спомням за чука с червената дръжка.

Очаквайте продължение.

Oct 16, 2007

MirrorMask

"Does everyone have a mask?"
"Of course! How do you know you're happy or sad,
without a mask? Or angry? Or ready for dessert?"

МirrorMask. Гледах го преди два дена, снощи пак, както е тръгнало, сега ще го гледам за трети път... дами и господа, Дейв Маккийн.

Сценарият е на Нийл Геймън, с когото са стари дружки. Мда, историята не е нищо особено, колаж от "Алиса", "Вълшебникът от Оз", "Лабиринт" и собствената му "Коралайн" - тийнейджърка отива в алтернативна реалност. Напомняше ми на "Приказка без край" (книгата, филма не съм гледала) и на "The Longest Journey" (първата игра, която ме е залепяла за компютър дни наред), но като цяло според мен целта на сюжета е да ни остане повече процесорна мощ за възприемане на образите. Споменавала ли съм, че предпочитам думи пред образи? Не и тук. Е, в незабравими цитати са включени някои от най-добрите лафове, толкова характерни за Геймън. А образите са красиви по онзи гротесков начин, който те кара се питаш дали си напълно нормален, щом ти харесва това. Или това. Трейлърът е направен да изглежда прилично мейнстрийм, но това не бива да ви заблуждава. Филмът е много по-добър - по-сюрреалистичен, но по-забавен, игриво-зловеща плетеница от линии, форми и цветове. Потресаващ.

Гледайте го. После го гледайте пак.

Oct 15, 2007

Top 10 Environmental Technologies

Аз съм антифен на масовките, но подкрепих екшъна за околната среда. Нямам приходи от блога, но може да се дарява на инициативата на Горичка за засаждане на дървета.

Днес отидох пеша до супермаркета, вместо с колата. За културата на минимализма в пазаруването ще пиша друг път, сега искам да кажа следното:

  • Слез от колата. Ходи пеша - здравословно и приятно, при 9/10 от метеорологичните условия.
  • Ако отиваш далеч - ползвай градския транспорт. Той е бавен, претъпкан, вмирисан, неотоплен (или задушен) и социализираш с хора от долните класи. Няма значение! Ползвай градския транспорт - поне веднъж в седмицата, примерно в петък.
  • Чети книга на спирката, ако не в автобуса. Второто невинаги е възможно, зависи откъде се качваш.
  • Не пътувай гратис. Много отдавна не е куул.
  • Ако все пак ходенето на работа с кола е неизбежно - заради уюта на личното пространство, любимата музика, климатика - качи някой колега. В Сиатъл например има специална лента вляво за водачи, които возят пътник. Една кола се паркира по-лесно от две. Проста аритметика.
  • Поискай от кандидат-кмета и кандидат-общинския съветник да пътуват с градския транспорт. Това го измислих още на предните местни избори - всеки общински съветник, а най-добре всеки служител в местната администрация, задължително да пътува един път седмично до работа с градския транспорт. Как се документира ли - със снимка;) Като въведат модерните билети с дата и час на тях, още по-лесно. Така хем колите ще намалеят, хем управляващите ще си припомнят как се пътува в градски транспорт и ще имат интерес да е по-редовен и по-малко гнусен.
По-малко коли - по-добър живот. Да не вадя статистики за умрелите хора на пътя.

Ето ги и топ 10 нови екологични технологии: Източник - Live Science.

10. Хартията е отживелица (това си е фантастика засега, но звучи добре);
9. Заравяне на мръсните газове (класически случай на 'if you don't look, it's not there');
8. Растения и микроби почистват след нас (растения попиват арсеник с корените си!);
7.Градини на покривите (поне едно от чудесата на света да си направим сами);
6. Впрягане на енергията на океанските вълни и приливите и отливите (и това е почти фантастика);
5. Преобразуване на топлинната енергия на океаните (използване на разликата между по-топлите горни слоеве и по-студените долни слоеве - засега неефективно);
4. Слънчеви идеи (аха, къща с колектори на покрива и други младежки мечти);
3. Водородната икономика (още фантастика, много станаха);
2. Премахване на солта от морската вода (за все по-очевидния недостиг на питейна вода в някои региони);
1. Произвеждане на петрол от всичко (термодеполимеризация пише тук, има картинка на пуйка).

Има най-различни топ 10, фаворит ми е 10 начина да унищожим Земята. :D

Oct 14, 2007

Чорбаджи Марко за образованието

В "Под игото", глава първа, малко след религиозния пасаж с "Отче-духовниче, изповядай това магаре", идва следният пасаж (курсив мой):

Още по-строго се отнасяше към ония, които изоставяха училището. Сам остал прост, Марко обичаше учението и учените. Той беше от реда на ония родолюбци, жъдни ревнители на новото умствено движение, с грижите на които, в късо време, България биде засеяна с училища. Той имаше доста мъгляво понятие за практическата облага, която можеше знанието да донесе на тоя народ от земледелци, занаятчии и търговци. Марко гледаше угрижено как животът не даваше ни работа, ни хляб на ония, които излазяха от училище. Но той чувствуваше, със сърцето разбираше, че в науката се крие някаква тайнствена сила, която ще промени света.

Той вярваше в науката, както вярваше в бога, без разсъждение. Затова и залягаше да й бъде полезен, по силите си. Той имаше едно славолюбие - да бъде избран училищен настоятел в градеца си - Бяла черкова. И всякога беше избиран, понеже се ползуваше с обща почет и доверие. На тая скромна обществена длъжност Марко не щадеше ни труд, ни време, но бягаше от всички други, често съпрежени с власт и облага, а особено - от конака.

Каквото и да говорим, Вазов е много голям. И ако не го смятате за достатъчно талантлив, спомнете си за Оскар Уайлд, който казва, че в творчеството си вложил само таланта си, а гения запазил за живота си. Според мен и Вазов е бил така. Любимата ми "Епопея на забравените" е тук.


Oct 12, 2007

Children of Steel

You did not count on my power,
so I stood up to fight - yeah

Накратко за изтеклите две седмици от стачката, през които си гледам децата. Едната седмица Миш беше болен, де (антибиотик за 30 лв, ако искаш), но вече оздравя и прави бели като за световно, което си му е нормалното състояние. В тази връзка, днес обясних на Рада какво е черен хумор - като кажа на Михаил "слез оттам, щото ще паднеш, ще си разбиеш главата и ще трябва да чистя кръв от пода". Още не се е случило, но пък почти всеки ден има някакви контузии. Accident-prone си е човекът и това е.

Новината на сезона е, че Рада се научи да кара колело на две гуми! Миналата година караше с помощни, а после дълго време не можеше да се отпусне, та аз търчах до нея и й държах кормилото. Сега я е обзел луд ентусиазъм и я пуснах да кара сама в училищния двор. Също в няколкото учебни дни се връщаше сама, чуваме се по телефона, но не е задължително - връчих й собствен ключ, който е повод за невероятна гордост, нищо, че не го ползва, защото все пак аз съм си вкъщи като се прибира. Един ден ме нямаше, но тогава имаше детегледачка с Мишо, така че не е изпитала сладкото усещане "у дома съм, нашите ги няма, кеф". Рядко ще й се случва и занапред - с мама на свободна практика - дано да не прави много глупости в тези моменти.

Другото голямо постижение е, че ходи до магазина сама, обикновено за хляб и мляко. Вчера й казах да купи масло (от големите, в нашия магазин има само два вида - българско и немско), а тя купила кашкавал, доста голяма опаковка. Милото дете:) (По този повод мама сготви карфиол на фурна със сос бешамел, кашкавал и синьо сирене. Още не съм написала за любовта към готвенето... все пак трябва да работя, за да има пари за продукти, нали така?) За да се стигне до магазина до блока не се пресича, но пък се минава покрай строеж, а там е доста опасно и аз се притеснявам и зяпам от прозореца, но от дърветата не се вижда. Нищо не може да се сравни обаче с хвърлените нерви, когато Рада отсече, че ще ходи сама на пиано. Читалището е буквално отсреща, но движението на улицата стана безумно натоварено и дори мен ме е страх да пресичам, а светофарът идва малко далеч. (Сутрин и вечер се образува такава колона пред блока, че не мога да изляза с колата и един ден заведох Миш на градина пеша. Да живее екосъобразният начин на живот!) Важното е, че дъщеря ми си умира от кеф колко е голяма, зряла и отговорна. Честно казано, въпреки нервите, и аз си умирам от кеф. Все пак ще стане на осем след 2 месеца и половина.

Да не пропусна да се изфукам как ми прави кафе с кафеварката на котлона и досега, за разлика от мен, никога не е пропускала да сложи кафето или водата;) Вчера обаче се зазяпала във филмче и загори кафеварката смъртоносно. Тя беше стара и без това, изхвърлих я и купих нова и Рада продължи да ми прави кафе. Е, на плота в кухнята има едно светлокафяво петно от инцидента, но като го изтърках е почти незабележимо, а детето толкова се радва да прави неща вместо мама. Също така свири на пиано повече от обикновено и учителката е много доволна; освен това прочете "Артур и минимоите" и "Артур и забраненият град" на Люк Бесон, които бяха първите книги, за които се скарахме кой да ги чете пръв.

Аплодисменти за детето, което е три пъти по-оправно от майка си!:D И да, подкрепям стачката на учителите и искането им за двойно увеличаване на заплатите. Плюс бонуси.

Oct 11, 2007

Election Coming:D

Vote for the dead! Serj 'interviewed' here. Good stuff. Truly a 'skilled presenter':)

Political? What the heck.



"Civilization is over"
Serj Tankian

Oct 10, 2007

Low-key, Dark, And Tragic

As they are.


Ulver's new album Shadows of the Sun is all of the above, but also melodic and gentle, perfect for introduction to this unique Norwegian band. The band's site offers samples and paid download, as well as these words:

PUBLIC RELATIONS AND POLITICS

ULVER release SHADOWS OF THE SUN on their own label, Jester Records, without a sumptuous production and marketing apparatus. We make music, not money, and cannot compete with labels that fly you to lavish banquets and free booze in grand hotels, in exchange for bold text. Also we do not wish to present the music with noise interferences and/or lower quality out of pirate paranoia. Instead, the album has been streamed in 320kbit audio, for one-click press listening. It makes no sense to spend hours and fortunes on P&P. This is the future. We apologize for the inconvenience and ask for your understanding. Thank you.

Respect and awe. One more reason to hurry up and get a credit card.

Oct 9, 2007

Riverside, Poland, EU

You've just helped
to get me out of myself

Riverside - Reality Dream



This Polish band is simply the best progressive rock act in Europe. Despite my recent fascination with all things Finnish, I still consider Riverside a five-star addition to my collection of awesome bands. This month, the official release of their third album Rapid Eye Movement completes the Reality Dream trilogy, comprising also Out of Myself (2004) and Second Life Syndrome (2005). The latter is possibly in my top ten albums of all time, but the new album shows enough musical accomplishment for any unbiased music lover.

The album can be purchased here, it is cheaper here:) One of my favorite songs may still be found in an old post.

Planetary Confinement

Нуша е постнала превод на статия за любовта и брака. И аз като нея ще си измия ръцете, че нямам мнение по темата:) Използвам случая да я линкна вдясно.

Заглавието на поста както обикновено е взето почти напосоки от плейлиста ми в Winamp. :D

Oct 8, 2007

Stardust (movie)

В случай, че някой не е разбрал, аз фентъзи не чета и никога не съм чела:) Това Толкин, Пратчет и Геймън не се брои. Даже и фентъзи филми се старая да не гледам, обаче филмовата приказка "Звезден прах" е радост за очите. Някои от най-любимите ми моменти от книгата ги няма във филма (двата понеделника, целувката по сбръчканата буза, дворцовите покои със срутен покрив), но аз му прощавам, защото компенсира с други хубавини. Наистина, понякога е чудесно, че книги се екранизират. Ето още няколко нахвърляни мисли в стил "открийте десетте разлики".

Филмът е много по-смешен, но с различен вид хумор - по-загладен и по-опитомен. Липсва тъгата - в книгата Тристан имаше и английска майка, а сватбата не беше предизвестена. Алтернативният край всъщност ми хареса - вуду фтв, stars shine, само не разбрах защо вавилонските свещи трябва да са черна магия. Пфайфър и Де Ниро бяха визуално съвършени, но като истински неразбирач, аз се зазяпах по Септимус, който си ми беше любим персонаж и в книгата, но във филма беше и ултимативно красив! И мой тип на всичко отгоре;) Примус не биваше да е такъв некадърник, но пък така се вписа перфектно в дружинката на братята си (братята! братята! *скандира*). Майката-самодива в книгата ми се стори дори по-вълшебна от звездата, но във филма беше плоска и излишна. (Искам и аз да изглеждам все така хубава като стане синът ми на 18, ако може. Съгласна съм да слугувам на вещица дотогава. Опа, това не се брои за продаване на душата на дявола, нали?).

Като цяло филмът е приказен! :) Препоръчвам да се гледа, после да се чете книгата. Аз толкова се зарибих по Геймън, че зачетох отново Сандман. Nuff said.

За чисти природни паркове

Не е невъзможно да е чисто, стига да си събираме боклуците.

Кампания на WWF (30 секунди)


Ще сложа и видео от youtube като го качат.

Oct 5, 2007

Fallen Angels

Каня се на "Паднали ангели" от август, но го гледах едва вчера и днес. Страдам от тежка форма на short attention span и не мога да изгледам цял филм на едно сядане, а и този не е като да има сюжет, от който да спира дъха.

Обаче има всичко, каквото си трябва - задължителните ярко-размазани-преливащи цветове, близките планове на влюбени и страдащи (по азиатски) лица, непрекъснато димящата в пръстите цигара (всички герои пушат през цялото време?!), самотните хора в мънички стаи (героинята мастурбира след прегръдка с джубокса...), ресторантите за бързо хранене, нощното пътуване из мегаполиса. Много завоалирано свързан с Chung King Express и според мен не толкова хубав, но аз не съм критерий, защото нищо не разбирам от кино:)

Като цяло не ми хареса музиката, а истеричните жени (с изключение на гореспоменатата героиня) ми дойдоха в повече, но няма нищо, което да не може да се компенсира с dumb looking (and dumb) black-eyed male. Ladies and gentlemen, the hottest Asian ever - Takeshi Kaneshiro. Страхотен и страхотно играе. Мм...

Oct 4, 2007

Neil Gaiman - Stardust (the book)

let me relive the mystery
let me conquer new horizons

Възхищавам се на Геймън за смелостта, с която смесва парченца свят и ги забърква със замах, а и за великолепно подредените му думи. Затова реших да прочета книгата, преди да гледам филма. Корицата е гадна, но ако искам арт, да съм си купила графичния роман. На английски. ^_^

Прочетох я още първата нощ, после препрочетох избрани пасажи. Донякъде ми напомняше на разказа "Косачи" на Елин Пелин - с нощното небе и селските архаизми, със златокосата самодивска страст и обичайната женска невярност. Приказка, която ни отвежда отвъд - във вълшебната гора, при злокобните вещици и омагьосаните камъни, а после ни връща при магазинерските сметки и студените метеорити (дрипавите гащи и калимявката при Елин Пелин).

Златистозелената Самодивска страна е необятна арена за приключения, навързани около една паднала звезда и младеж с неясен произход, тръгнал да става герой, за да спечели сърцето на любимата си. Клише, мм? Но това е Геймън, чиято крива усмивка си личи основно в граничещите с фарс диалози и в романтично-комедийните намигвания към нашата реалност. Обичам вселената на този писател именно заради амалгамата от смях и страх, заради тъжно-сантименталния цинизъм и лекотата, с която снове между Големите и Малките Неща от Живота (тм). Така разбирам аз мъдростта.

С две думи, добра е. Но "Синовете на Ананси" беше по-добра:)

Oct 3, 2007

Aполитичен гларус

Някога в часа на класния ръководител трябваше да обсъждаме международната политика. Каква ли ще да е била международната политика, позволена за обсъждане, преди 20 години? Рейгън, Тачър, Горбачов. Подозирам, че отегчените тийнейджъри от всяко поколение имат подобно изражение на лицето. Едно такова в стил "абе кво ме занимавате с глупости?!" Та, нашата мила класна непрекъснато повтаряше, че сме аполитични. За отплата класът измисли сценка, в която на всички учители от гимназията им се изсира отгоре гларус, а те казват някоя характерна реплика по повода. Съвсем естествено, репликата на класната беше:

"Ау, какъв аполитичен гларус!"

Вашият аполитичен гларус днес проведе разговор на тема предстоящите местни избори и дори изрази политическо мнение. В отговор ми съобщиха разни неща, които не искам да знам, ама вече е късно.

Тарифата за предизборно интервю по телевизията, за което предварително получаваш въпросите от журналиста и измисляш отговорите (така де, съвместно с пиара...) е 10 000 лева. А тарифата да ти публикуват добре изглеждаща снимка във вестник е 5000 лв. Ако не ги платиш, рискуваш да те направят на маскара, буквално. Тарифата на фотографите за грозна снимка на кандидат не я разбрах.

Всички храним деца.

Oct 1, 2007

Stuff BG

Една статия от Пол Греъм, наречена "Вещите" (http://www.paulgraham.com/). Ще пратя на автора линк към превода, а до нея стигнах благодарение на този пост на Пейо.

Имаше нелеки за превеждане неща, свързани с value, cost и worth, разни реалии от типа на closet и trash night, a пък американският английски с кратки умни изречения звучи доста малоумно на български, но какво да се прави. Подкрепям съдържанието с две ръце и даже леко ме е яд, че не съм го написала аз - тогава и формата можеше да е по-ефектна;)

Вещите

Пол Греъм

Имам прекалено много вещи. С повечето хора в САЩ е така. Всъщност колкото са по-бедни хората, толкова повече вещи имат. Едва ли някой е чак толкова беден, че да не може да си позволи двор, пълен със стари коли.

Не винаги е било така. Някога вещите са били редки и ценни. Ако се огледате, ще видите доказателства. Например къщата ми в Кеймбридж, построена през 1876 г., няма вградени гардероби към спалните. По онова време вещите на хората се побирали в скрин. Само допреди няколко десетилетия е имало много по-малко вещи. Когато разглеждам снимки от 70-те, се изненадвам колко празни изглеждат домовете. Като малък ми се струваше, че имам огромна колекция колички, но тя бледнее пред броя играчки, притежавани от племенниците ми. Общо количките ми „Мачбокс” и „Корги” заемаха около една трета от леглото ми. В стаята на племенниците ми леглото е единственото незаето място.

Вещите са станали по-евтини, но нагласата ни към тях не е претърпяла съответните промени. Прекалено много ги ценим.

За мен това беше голям проблем, когато нямах пари. Чувствах се беден, а вещите изглеждаха ценни, затова почти инстинктивно ги трупах. Приятели изоставяха вещи при смяна на жилището; аз намирах разни неща, докато се разхождах в нощта на изхвърления боклук* (пазете се от вещи, които описвате като „в добро състояние”); или пък попадах на нещо почти ново на разпродажба, за една десета от пазарната цена. И ето на, още вещи.

Всъщност тези безплатни или почти безплатни вещи не бяха изгодни, защото стойността им беше дори по-ниска от цената им. Повечето неща, които трупах, не струваха нищо, защото нямах нужда от тях.

Не разбирах, че стойността на новите придобивки не е разликата между цената им и платеното от мен, а ценността, която ми носят. Вещите са изключително неликвиден актив. Освен ако не планирате да продадете тъй евтино закупения ценен предмет, какво значение има каква е „стойността” му? Единственият начин да извлечете някаква ценност от него е да го ползвате. А ако не го използвате незабавно, вероятно няма да го ползвате никога.

Компаниите, които продават вещи, харчат огромни суми да ни дресират да мислим, че вещите са все още ценни. Но ще сме по-близо до истината, ако третираме вещите като „безстойностни”. Всъщност даже повече от „безстойностни”, защото след като натрупате определено количество вещи, те започват да ви притежават, вместо вие тях. Чувал съм за двама пенсионери, които не живеят в предпочитания си град, защото не могат да си позволят достатъчно голяма къща, която да побере всичките им вещи. Къщата е не тяхна, а на вещите им.

И освен ако не сте изключително организиран, пълният с вещи дом може да е много депресиращ. Претъпканите стаи изсмукват духа на обитателите си. Една очевидна причина е, че в пълните с вещи стаи има по-малко място за хора. Нещо повече – според мен хората непрекъснато оглеждат заобикалящата ги среда, за да й изградят мисловен модел. Колкото по-трудно е да се направи разбор на обстановката, толкова по-малко енергия остава за съзнателно мислене. Една претъпкана стая е буквално изтощителна.

(Това обяснява защо разхвърляните вещи дразнят децата по-малко, отколкото родителите. Децата не са толкова възприемчиви. Те изграждат по-груб модел на обстановката и изразходват по-малко енергия.)

За пръв път осъзнах колко безстойностни са вещите, когато живях една година в Италия. Със себе си носех само една голяма раница. Оставих другите си вещи на тавана на хазяйката си в САЩ. И знаете ли какво? Усетих липсата само на някои книги. До края на годината вече не помнех какво съм оставил на тавана.

А когато се завърнах, не изхвърлих нито един кашон. Да изхвърля телефон с шайба в чудесно състояние? Някой ден може да ми потрябва.

Най-болезненият спомен е не само трупането на безполезни вещи, но и харченето на пари, които страшно ми трябваха, за вещи, които изобщо не ми трябваха.

Защо го правех ли? Защото хората, занимаващи се с продажби, са изключително добри в професията си. Средният 25-годишен човек не може да се мери с компании, посветили години на проблема как да ви накарат да харчите парите си за вещи. Те правят пазаруването да изглежда приятно, така че „шопинг” вече е занимание за свободното време.

Как да се опазим от тези хора? Не е лесно. Аз съм един доста голям скептик, но техните номера ми действаха дори след 30-годишна възраст. Един начин за противодействие е да се запитате, преди да купите нещо: „Това ще подобри ли осезаемо живота ми?”

Една приятелка се излекувала от навика да пазарува дрехи по следния начин - преди да си купи дреха, си задавала въпроса: „Ще нося ли тази дреха през цялото време?” Ако не успеела да се убеди, че въпросната дреха ще стане една от малкото, които носи през цялото време, не я купувала. Мисля, че това би имало ефект при всеки вид покупка. Преди да закупите някоя вещ, задайте си въпрос: ще я използвам ли непрекъснато? Или е просто хубава? Или, още по-лошо, изгодна?

Най-тежкият случай са вещите, които не използваме често, понеже са прекалено хубави. Нищо друго не ни притежава повече от чупливите вещи. Например „хубавите сервизи” на много домакинства, чиято определяща черта не е удобството при използване, а вниманието да не ги счупим.

Друг начин да устоим да придобиването на вещи е да помислим за общите разходи за притежаването им. Цената на закупуване е само началото. Ще се налага да мислите за тази вещ години наред – може би цял живот. Всяка притежавана вещ ви отнема енергия. Някои дават повече, отколкото вземат. Това са единствените неща, които си струва да имаме.

Вече спрях да трупам вещи. Освен книги – но книгите са различни. Книгите са флуидни обекти, а не отделни предмети. Не е особено неудобно да имате няколко хиляди книги, но ако имате няколко хиляди разнообразни предмета, ще бъдете местната знаменитост. С изключение на книги, сега активно избягвам вещите. Ако искам да похарча пари, за да се поглезя, винаги предпочитам услуги пред стоки.

Не претендирам да съм постигнал някакво дзен-извисяване над материалните неща. Говоря за нещо много по-обикновено. Извършила се е историческа промяна, която сега осъзнавам. Преди вещите бяха ценни, сега вече не са.

В индустриализираните страни към средата на 20 век същото се случило и с храната. Храната станала по-евтина (или ние – по-богати, двете явления са неразличими) и съответно прехранването - по-опасно от недохранването. Сега същото се случва с вещите. За повечето хора, богати или бедни, вещите са се превърнали в бреме.

Добрата новина е, че ако носите бреме, без да го осъзнавате, животът ви може да стане много по-хубав. Представете си, че години наред сте ходили с трикилограмови тежести на глезените и изведнъж... те падат.

(Последното многоточие е от мен, не се сдържах да вкарам малко драма:))


* Виж тук. Дори е забавно.


Еdit - Редактирах текста съгласно забележките на Боян. Не съм приела всички, но много благодаря. Дай Боже всекиму такива редактори:)