Dec 31, 2012

Night Enchanted

Няколко бързи думи, докато ми втасва питата-слънце. Караме невероятно спокойна и мързелива ваканция у дома, с редки прибежки за пазаруване. Повечето време вали, макар температурите да са над нулата. Всеки си има занимавка, подарък от Дядо Коледа turned Mom and Dad: Мишо айпод тъч, Рада - киндъл файър, аз - прост киндъл. Децата си ги поразменят понякога, но аз със скучното си четене съм недосегаема. С 12 години закъснение влязохме в 21 век; внезапно изпитах желание да си модна блога да прилича на жълтеникав пергаментов лист, убил животно, вместо дърво, за да расте знанието човешко.

Дългогодишното ми презрение към ай-нещата клекна пред настойчивостта на Мишо и вече има петдесетина безплатни игрици на устройството, на някои от които играя и аз (Flow например). Рада за съжаление не може да сваля никакви "апс" за киндъла си, тъй като се намираме в държава, в която нейното устройство (файър ХД) не се продава още, и съответно за функционалности, различни от книги, не може да ползва нито френския, нито немския амазон. Това я води понякога до скръбни изблици - "Темпъл Рън! О, защо нямам Темпъл Рън!" - но пък изблиците са нормално нещо, когато си вече на 13. Учи малко френски, прочете доста Агата Кристи, но няма да й давам още да чете Стивън Кинг, нека още малко поукрепне крехката й тийнейджърска психика. "Игрите на глада" ги е чела на български, но сега ги иска на киндъла си на английски. Аз ги четох миналата година, впрочем, и са безкрайно глупави. Даже "Здрач" е по-добре, честно, а Рада обяви първия том на "Здрач" за много тъп и отказва да гледа филма, за което много й се кефя. Наистина, когато си фен на "Бъфи", всички останали вампирски саги ти изглеждат досадни и плагиатстващи на нейния фон:)

С Мишо борбата за всяка прочетена страница е титанична. Даже ми става мъчно, като се сетя, но мисля да упорствам поне с английските книжки, за да си усъвършенства елементарния английски. Не му било приятно да чете, ами и на мен не ми е приятно да готвя, ама готвя, нали. В живота е пълно с неща, които не са ни приятни, но трябва да ги правим. И може би в един момент, малко по малко, те ще започнат да ни доставят удоволствие... Всъщност готвенето като такова не ми е особено приятно, но, като се замисля, обожавам да правя сладкиши, курабийки, кексове, баници, питки. Най-вече обичам аромата на прясно изпечено тесто... И за да не съм голословна, ето нещо като картичка от мен за Коледа и Нова година:




Здраве, радост, обич и успехи на всички!