Abortion Man!

Not funny:)



Misogynists all over the world, unite!

What I Tell You Three Times Is True

1.This is a fantastic rock band (not metal).
2.This is not a very popular band (yet).
3. This is the best American band I've heard since I can't remember when. (Maybe since System of a Down.)

Incidentally, their latest album Fables of a Mayfly: What I Tell You 3 Times is True was released by Serjical Strike, and Serj Tankian has been actively involved in the band's promotion, including touring the USA with them. It definitely belongs to my top 10 album list for 2007, which I haven't actually composed yet. 2007 was rife with great music, so it won't be easy.

I can't even begin to tell what they sound like, justifying myself with William Wordsworth's quote 'We murder to dissect'. In short, Fair to Midland is a band with high emotional impact for me, a curious mixture of complexity and accessibility. Incredibly, I found the lyrics beautiful and moving, too.

The wiki.

The video.

A review in Bulgarian.

Believe it or not, they are from Dallas, Texas.

In Other Words

Както каза Нийл Геймън...

"Написах това през 2004 година, като се цитирах от 2001 г. Струва ми се подходящо да се повторя още веднъж. На всеки три години...

Знам, че е признак на лош вкус да се повтаряш, но щях да изброя всичко, което пожелавам на читателите на блога през 2005, когато осъзнах, че вече съм го писал през 2001 година....

Нека идната година бъде изпълнена с вълшебство, мечти и красива лудост. Четете хубави книги и целунете някой човек, който смята, че сте прекрасни. И не забравяйте да творите изкуство - пишете, рисувайте, стройте, пейте или живейте, както само вие можете. Надявам се някъде през следващата година да изненадате сами себе си.

Все още се надявам."

Аз не знам дали се надявам, но докато изброявам наум нещата, заради които си струва да се живее, котката седи в скута ми и мърка. Черна клавиатура, бяла котка... Котките знаят неща, които хората не знаят, Миша сигурно знае, че вече не съм cat person, както през 2001 г. и все пак сяда в мен, сякаш ме обича. Дали и с Бог е така?

Изненадващо, Честита нова година! Поздрав с новооткритата днес ambient финска банда, Nest. Приемат заплащане за музиката си в много нестандартен вид, а тук могат да се прослушат и свалят.

Edit: Nest са нестандартни и с това, че се издават и от български лейбъл - Corvus Records. Интервю с тях - на сайта на "Горгон".

Ensimmäinen Runo

we seldom get together
and meet each other

Бях на концерта снощи за три песни на Edguy и целия Аморфис. Пропуснах началото на феста, защото все пак не съм death metal fan. Както знаем от правилата на power metal - "Those angry violent Death Metal folks are just afraid to get in touch with their Middle-Earth side.";)

В last.fm профила имам две банди с над 1000 прослушвания - Viikate и Amorphis. И двете са фински, но едната пее на родния си език, без изобщо да им дреме, че по-голямата част от света не ги разбира. Viikate (както впрочем и Аморфис) е уникална група в тотално неопределим жанр. Те са виновниците за мозъчните ми мъки с финския, откакто чух албума им Marraskuun Lauluja I (November Songs I), който излезе в началото на годината.
В новия албум Marraskuun Lauluja II има кавър на песен на Аморфис от Tales of the Thousand Lakes, който (*sigh*) e death metal album, но това не му пречи да е хубав, веднъж като си харесал Elegy. Кавърът, разбира се, е на фински и много по-близък до оригиналния текст, взет от "Първа поема" на Калевала.

Amorphis - In the Beginning

I have a good mind
Take into my head
To start of singing
Began reciting

We seldom get together
And meet each other
On these poor borders
The luckless lands of the north

Those words we have got
From the North's furthest fields,
From the heaths of Kalevala

Viikate - Ensimmäinen Runo

Mielein minun
Mielein minun tekeevi'
Lähteä laulamaan
Sanaani sanelemaan
refrain:
Harvoinpa yhteen yhtenemme
Saamme toinen toisihimme
Näillä raukoilla rajoilla
Näillä poloisilla pohjanmailla
Mieleni minun tekevi'
Aivoni ajattelee
Lähteä laulamaan
Sanaani sanelemaan
Näitä saatuja sanoja, virsiä virittämiä
Pohjan peltojen periltä, Kalevalan kantahilta
(W., тези алитерации не те ли вдъхновяват да учим фински?:)

Тук има няколко техни текста на английски, които успяват да внушат поетиката на финския оригинал, въпреки очевидната некадърност на превода. За съжаление скоро няма да мога да ги преведа поетично на български:) Ето няколко стари неща.

Better Unborn - оригинал и превод на Мордред
Better Unborn - aз, надъхана от Мордред
Against Widows - аз с помощта на Wynche
Against Widows и Black Winter Day - Мордред

И понеже ама наистина всичко е свързано с всичко, ето Einsimmäinen Runo и на елфически (Quenya), освен на фински и английски. Death metal fans, get in touch with your Middle-Earth side:)

Alone Lyrics

Arcturus също имат песен по стихотворението "Сам" на Едгар Алън По, забелязах го днес, докато си я слушах. Верно като откриеш чука, целият свят става пирони:)

Текстът е същият, а музиката е... различна. Аре нема да слагам видеото тук:D

И за да вкарам малко еклектика, ето откъс от пародийния превод на Абсурист от В. Трендафилов и К. Димитрова.

Беше черен като креда или чайник след повреда
(но в поезията бледа този цвят зоват "самур").
Викнах: "Ей, ти, дух от ада, да не си горял на клада?
С тази рошава фасада де се взе? От кой мочур?
Как е твойто кобно име в пъкления ти мочур?
Гракна Гарванът: "Абсур".

Аз наум си рекох: "Бо'зна де се взе таз птица грозна,
в обстановката нервозна да отвръща с каламбур!
Че къде се е видяла птица - черна или бяла -
да се втурне като хала, после хоп - върху Амур.
За какво й е притрябвал баш пък бюстът на Амур?
Пък се казва и Абсур!

Цялото стихотворение тук. Ето и сериозните преводи на "Гарванът", аз като че ли предпочитам този на Спас Николов.

The Mystery Which Binds Me

and the music and the echo of the music
went out into the Void, and it was not void

Circus Maximus - From Childhood's Hour

From childhood's hour he's been his only friend
Endless solitude until the end
As other's saw he could not bring
His passions from a common spring
In his growth he was raised and taught well
All that he loved, he loved alone
In his youth the surroundings drew nearer still
Like an autumn breeze that gives its chill
The thoughts were not keeping up with the learning spree
Leaving him behind the others could not see
"Show me hope, if I'd ever to last"
The dark haunts his present and his past
The melody of his heart chimed the wrong tone

In the day, in the dawn
Of a stormy life was drawn
From every depth of good and ill
The mystery... it binds him still
From which he could not love the less
So lonely was the loneliness
As a man he still dwelt alone
Wandering around a world of moan
Thinking will he ever get his bride?
Or is his life a stagnant tide?
Into a self made Hell he was thrown
All that he loved, he loved alone

Leaving him behind the others could not see
"Show me hope, if I'd ever to last, on my own!"

Thinking will he ever get his bride?
Or is his life a stagnant tide?
Into a self made Hell he was thrown
All that he loved, he loved alone.

Не e свръх-оригинално, но е преработка на стихотворението на По от предишния пост, а песента е чист, бляскав прогресив в традициите на Spock's Beard. Връзката ЕICTE е и в убежденията на норвежците Circus Maximus, които се явяват християнски прог метълисти, а такива се намират рядко, да не говорим за добри. През 2002 г. вокалът на Spock's Beard напуска основаната от него група заради промяна в нагласата си към света и започва да издава албуми с християнски текстове. Последният, Sola Scriptura, е изключителeн, но Нийл Морс си е музикален гений и без това - истинските ценители дори са готови да му простят религиозните забежки в текстовете! Чудя се откога споменаването на Бог в музиката се е превърнало в шантаво хоби, някъде след Бах и Хендел ще да е станало.

Както лесно може да се предположи, аз съм дълбоко несъгласна, че "the best bands are affiliated with Satan". Каня се от сто години да напиша кои от любимите ми банди демонстрират уклон към сатанизма (не са много и в по-голямата си част просто позират), но все не стигам дотам. Последно прочетох за Брус, че е написал сценария на филм за Алистър Кроули - интересът му към езотериката е очевиден в соловите му албуми, както и неприязънта към традиционното християнство. И докато сме на темата, барабанистът на Мейдън е християнин, както и Мъстейн от Мегадет (аз тях не ги слушам де, много са ми обществено-политически и трашърски), сигурно има и други. Но тези хора ме интересуват с музиката, която правят, а не с вероизповеданието, към което принадлежат. Хубаво е, когато човек мисли и се изразява метонимично, да е наясно, че го прави. Метонимията е фигура на речта, която замества целия обект с една от неговите части и именно нея използваме, когато наричаме някого "християнин", "меломан" и всичко останало. Сега, не коментирам за колко важна част от цялото иде реч:)

Anyway, music is best. Горната песен е от новия албум на Circus Maximus "Isolate".

The part I love about the band is that they also toss in just enough wankery to piss off the power cretins, enough basic melodic elements to piss off the prog snobs, and enough gayness to piss off everyone that only knows how to scream, “METALLLLLLLLLLLLLL!”

Цялото много кефещо ревю тук.

On Pain of... Pain

Three times did I try to post the video directly here but something went wrong, and finally resorted to embedding. Shut your mouth and don't tell me I'm an idiot;)

I had 90 listens of Pain on last.fm (yes, I know, the name is insanely dumb, still, there are two bands with this name, mine is the industrial metal one), before Ikew showed me the video (tnx). Mordred introduced me to their intriguing cover of The Beatles' Eleanor Rigby (tnx). Their album Nothing Remains the Same caught me at first listen, it is a combination of energetic beat and melodic darkness, with a tinge of humorous undertones.

Since this is a post on music, why don't I mention my latest music discoveries (better late than never) - Meshuggah (tnx last.fm) and Peter Hammill (tnx and turn on this plugin occasionally). A classic example of EICTE - Peter Hammill is a friend of David Wingrove, whose Chung Kuo series I'm reading right now. The fifth book - Beneath the Tree of Heaven, is dedicated to Peter Hammill, in admiration, and has the following motto:

"Senses dimmed in semi-sentience, only wheeling through this plane, only seeing fragmented images, prematurely curtailed by the brain, but breathing, living, knowing in some measure at least the soul which roots the matter of both beauty and the beast".

From Sleepwalker, Van Der Graaf Generator (fronted by Hammill)

After I read all the eight books from the Chung Kuo series (over 3500 pages), I might write a word or two:)

More EICTE: In Book Four of Chung Kuo I found this quote at the beginning of Chapter 12:

Who, if I cried, would hear me among the angelic orders?
And even if one of them suddenly pressed me against his heart,
I should fade in the strength of his stronger existence.
For Beauty's nothing but beginning of Terror
we're still just able to bear,
and why we adore it so is because it serenely disdains to destroy us.
Every angel is terrible. And so I repress myself,
and swallow the call-note of depth-dark sobbing.
Alas, who is there we can make use of? Not angels, not men;
and even the noticing beasts are aware
that we don't feel very securely at home
in this interpreted world.

Rainer Maria Rilke, Duino Elegies; First Elegy

Gently Bleeding

Just a quick update on the latest albums I'm into, for those afraid to check my ethnic (and epic) last.fm page;)

For some quasi-religious progressive metal: Evergrey - The Inner Circle
For some symphonic a.k.a. neo-classical metal: Adagio - Underworld
For some awesome death progressive metal: Dark Suns - Existence (beauty inside).

Tags? Labels? Give me a break. I am so fascinated by the last band (tnx Dred) that I am almost reluctant to listen to their first album, for fear of (death) disappointment. He labeled them 'Anathema meets Opeth', but they are also similar to Riverside, Pain of Salvation, and Green Carnation - all great bands I love. Music is best, anyone?

In other news, apart from a character in one of my favorite movies ever, Broken Sword happens to be a domestic situation. I threw a tantrum at the mess in kids' room, hit the desk with Rada's sword and broke it. My little girl cried for 15 minutes, and my little boy offered her his sword. Then I apologized, once again coming to terms with the theology of pain, anger, and hatred. Their 'function' is to open the door to healing, generosity and forgiveness.

An EICTE moment with a character who has just learned 'everything'.

"Да знаеш, че всички неща във вселената - всичко в историята, в науката, в поезията, изкуствата и музиката, всички хора, всички места, предмети, идеи - са свързани помежду си, е едно. Да изпиташ тази връзка, пък било и повърхностно - съвсем друго.

Харман остана в безсъзнание през по-голямата част от следващите девет дни. Идваше на себе си само за кратко и крещеше от ужасното главоболие, което далеч надхвърляше издръжливостта на черепа и мозъка му. Повръщаше много, след което отново изпадаше в кома."

Dan Simmons - Olympos

A Beautiful Lie

This is the title of the second album of my freshly-discovered fave band: 30 Seconds To Mars (Streaming sample)

Prog metal, space rock, nu metal, alternative: call it any names, it still rocks! I heard it on the last.fm radio and it was love at first note.

They are worth noting here on the EICTE (everything is connected to everything) principle. Jared Leto, mentioned in this ancient blogpost, vocals and guitar, is a founder of the band. It's official now: I have a wierd taste in men. Might as well see Lord of War to finalize the verdict. Yes... I used to fancy Nicolas Cage, too. End of confessing mode.

I have not forgotten the book posts I promised. Soon.