The Attack of the Clones

All... true... wealth... is... biological
Aral Vorkosigan

На няколко места в света се твърди, че има жени, бременни с клонинги. Доколко това са лъжи, конспиративни изследвания и раздухвания на шарлатани, или пък сериозна наука, не знам, но снощи до три часа четох най-хубавата литература по въпроса - "Огледален танц" от Л.М. Бюджолд. Сега се мъча да се преборя с налегналата ме мирова скръб, защото това е последната книга за Майлс, която не бях чела. (Майлс Воркосиган е героят, който искам да бъда и с когото искам да бъда. А това е точно описание на желанието да клонираш себе си:)

Главният герой на тази книга обаче не е Майлс, за което той има извинителна причина, а неговият клонинг Марк, създаден от открадната от врагове на Бараярската империя ДНК и малтретиран физически, за да заприлича на осакатения в утробния си период Майлс. Граф и графиня Воркосиган приемат клонинга за член на семейството още в предишна книга и го наричат Марк Пиер, на името на дядовците му, което е традиция на благородническите фамилии по онези места:) Всеки път когато някой каже "clone", бива поправен на "brother" - Марк е шест години по-малкият близнак на Майлс и това е голямата психологическа драма в романа. Кой съм аз? Различен ли съм от прогенитора си? Това, че съм копие на гений, прави ли ме гениален? Защо за него е късметът, а за мен - останалото?

Тук, както и в цялата поредица Бюджолд успява да съчетае военен екшън с психологизъм на образите, философско-етични дилеми със сълзливо-сексуални сцени, политически интриги с хорър описания в стил най-доброто от Стивън Кинг. Изключителна е във всяко отношение. Описанията на бъдещите технологии за регенериране и възпроизводство са изумителни, а контрастът между феодалния Бараяр и прогресивно-либералната колония Бета е толкова рязък, че прилича на реалния живот. Многобройните любови на Майлс са разнообразно-извратени и плавно преливат между цинизъм и идеализъм, което лично мен много ме радва. Дори неособено добрият превод не може да развали мъдро-хумористичния стил на писателката. И изобщо, Алвине, прочети "Наемниците на Дендарии" и я отрази, защото това тук не е блог за книги:Р


Ето малко цитати от "Mirror Dance" и други.

Since no one is perfect, it follows that all great deeds have been accomplished out of imperfection.

I don't confuse greatness with perfection. To be great anyhow is…the higher achievement.

Half my genes run through your body, and my selfish genome is heavily evolutionarily pre-programmed to look out for its copies. The other half is copied from the man I admire most in all the worlds and time, so my interest is doubly riveted. The artistic combination of the two, shall we say, arrests my attention.

Reputation is what other people know about you. Honor is what you know about yourself.

A weapon is a device for making your enemy change his mind.

Guard your honor. Let your reputation fall where it will. And outlive the bastards.

If you can't do what you want, do what you can.

Some prices are just too high, no matter how much you may want the prize. The one thing you can't trade for your heart's desire is your heart.

Welcome to Barrayar, son. Here you go: have a world of wealth and poverty, wrenching change and rooted history. Have a birth; have two. Have a name. Miles means "soldier," but don't let the power of suggestion overwhelm you. Have a twisted form in a society that loathes and fears the mutations that have been its deepest agony. Have a title, wealth, power, and all the hatred and envy they will draw. Have your body ripped apart and re-arranged. Inherit an array of friends and enemies you never made. Have a grandfather from hell. Endure pain, find joy, and make your own meaning, because the universe certainly isn't going to supply it. Always be a moving target. Live. Live. Live.

Още в уикицитат. Или най-добре прочетете целите книги, а аз ще се помъча да не завиждам, ако това е първата ви среща с този свят.