So where are the strong?
And who are the trusted?
And where is the harmony?
And where is the harmony?
Край на едноседмичната почивка, от понеделник почвам да работя като бял човек, отпочинал през съботно-неделния уикенд! Е, утре вечер имам уговорка за бар, в традициите на понеделнико-вторнишкия уикенд, но ще го минем по линия на after-hours.
Вчера почти цял ден се мотах, ходих на кафе в квартала (!) с френдка, която успях да зарибя с Бари Хюгарт (не може без Господаря Ли), а тя ми подхвърли гениалната идея да ходим следващия уикенд на Рилски езера. В идеалния вариант с нас има поне един мъж, щото и двете сме млади и хубави и някой трябва да ни пази от пияни планинари. Засега не е ясно дали ще спим на палатка или на хижа, нито дали изобщо ще ходим, но пък е хубаво да се гледат картинки от езерата, където не съм стъпвала от МНОГО години.
Вечерта трябваше гледам четворката (баси, още има хора, които питат коя четворка...), но по пътя за нас на Алекс й се счупи колата - минимална повреда, но пък развали плановете. Тъй като вече беше късно да навивам други хора, а не ми се ходеше да запивам по американски, реших да прекарам спокойна и тиха - относително тиха;) - вечер у дома. Пуснах си Ashes of Time OST (напомня на Мориконе, once a Morricone fan, always a Morricone fan), напълних ваната, угасих лампата в банята и уж започнах да релаксирам. Обаче в тъмното пропуснах да видя какво пише на солите, коите изобилно поръсих във водата, а то пишело energizing. И верно бяха енергизиращи, защото после не можах да заспя сума време, което почти никога не се случва, а сутринта скокнах в 7:30:)
Преди да идем на Бояна, минах през "Александър Невски" и изслушах началото на литургията до момента, в който трябва да се каже "оглашени, излезте", но всъщност не се казва, освен в много редки случаи. В зората на християнството, когато се е зараждал литургичният текст, оглашени са били вярващите, които се подготвяли за кръщение. Те могат да останат по време на четенето от евангелието и посланията, но трябва да си тръгнат преди същинската част, която е превръщането на хляба и виното в тяло и кръв Христови и причастяването с тях. (Може ли тук да няма саркастични коментари? Благодаря.) Пеенето в "Невски" е невероятно, клириците са облечени с красиви раса, често служат епископи, самата църква е много красива, за който го радват стенописи и мрамори. Преживяването за мен беше силно, защото не бях ходила там от много време, а последно съм била с Тати, чиято втора сватба, между другото, е била днес. Надявам се този път да е щастлив, наистина. Понякога оценяваш щастието по-добре, след като си страдал. А понякога - не:)
Посетихме Боянската църква, която е умерено интересна, ако си падате по руини и средновековни стенописи, но на мен повече ми допадна катеренето нагоре към водопада. Разходихме се из зелените зали на горския цар, наругахме левъл дизайнера на по-трудните места на пътеката и като цяло изкарахме страхотно. Трябва да се види, снимките не важат.
Отивам да довърша Lost In Translation с уморени нозе върху бюрото.
Вчера почти цял ден се мотах, ходих на кафе в квартала (!) с френдка, която успях да зарибя с Бари Хюгарт (не може без Господаря Ли), а тя ми подхвърли гениалната идея да ходим следващия уикенд на Рилски езера. В идеалния вариант с нас има поне един мъж, щото и двете сме млади и хубави и някой трябва да ни пази от пияни планинари. Засега не е ясно дали ще спим на палатка или на хижа, нито дали изобщо ще ходим, но пък е хубаво да се гледат картинки от езерата, където не съм стъпвала от МНОГО години.
Вечерта трябваше гледам четворката (баси, още има хора, които питат коя четворка...), но по пътя за нас на Алекс й се счупи колата - минимална повреда, но пък развали плановете. Тъй като вече беше късно да навивам други хора, а не ми се ходеше да запивам по американски, реших да прекарам спокойна и тиха - относително тиха;) - вечер у дома. Пуснах си Ashes of Time OST (напомня на Мориконе, once a Morricone fan, always a Morricone fan), напълних ваната, угасих лампата в банята и уж започнах да релаксирам. Обаче в тъмното пропуснах да видя какво пише на солите, коите изобилно поръсих във водата, а то пишело energizing. И верно бяха енергизиращи, защото после не можах да заспя сума време, което почти никога не се случва, а сутринта скокнах в 7:30:)
Преди да идем на Бояна, минах през "Александър Невски" и изслушах началото на литургията до момента, в който трябва да се каже "оглашени, излезте", но всъщност не се казва, освен в много редки случаи. В зората на християнството, когато се е зараждал литургичният текст, оглашени са били вярващите, които се подготвяли за кръщение. Те могат да останат по време на четенето от евангелието и посланията, но трябва да си тръгнат преди същинската част, която е превръщането на хляба и виното в тяло и кръв Христови и причастяването с тях. (Може ли тук да няма саркастични коментари? Благодаря.) Пеенето в "Невски" е невероятно, клириците са облечени с красиви раса, често служат епископи, самата църква е много красива, за който го радват стенописи и мрамори. Преживяването за мен беше силно, защото не бях ходила там от много време, а последно съм била с Тати, чиято втора сватба, между другото, е била днес. Надявам се този път да е щастлив, наистина. Понякога оценяваш щастието по-добре, след като си страдал. А понякога - не:)
Посетихме Боянската църква, която е умерено интересна, ако си падате по руини и средновековни стенописи, но на мен повече ми допадна катеренето нагоре към водопада. Разходихме се из зелените зали на горския цар, наругахме левъл дизайнера на по-трудните места на пътеката и като цяло изкарахме страхотно. Трябва да се види, снимките не важат.
Отивам да довърша Lost In Translation с уморени нозе върху бюрото.
No comments:
Post a Comment