A Review With a Twist

In my best books I go back to page one
right after the last page.
It appears the same goes for movies.

Знаете как е с тия постове след ходене на бар. Досега нямах такъв:)

Ходих в "Библиотека" - пиано бар, където си поръчахме три пъти по сто водка "Финландия" с "Red Bull" или аналогичната енергийна напитка. Беше страхотно, ама аз вече бях тренирана от джина с мента и коктейл "Караоке" в любимия ми бар "Катерина" от предишната вечер и френдът ме гледаше с тих ужас колко нося на пиене:) А аз с моя алкохолишки ген наистина нося много - въпреки че пия рядко и тежа 50 кг с мокри дрехи - особено като съм отпочинала, след оризови спагети с морски дарове на плоча и в компания на любими и отдавна невиждани хора.

Половината време в китайския му разказвах Chung King Express, който най-после гледах днес с новия си codec. Още бях напълно трезва, но въпреки това мога да заявя съвсем отговорно: няма такъв филм. Състои се от два почти несвързани сюжета един след друг, а не паралелно. Двамата главни герои са полицаи, които патрулират един и същ район в различни смени, но това го схванах на второто гледане, както и че в първия филм за секунди се появява героинята от втория, понесла плюшена играчка и сигурно още много неща.

В допълнение, актьорът от първата част играе Jin в The House of Flying Daggers (EICTE?), а във втората e любимият ми Tony Leung Chiu Wai (крайно време е да си го поискам в lucid dream, стига съм сънувала все едно и също:). Основният setting e един takeaway китайски ресторант, в който звучи California Dreamin' и в който работи Faye Wong, която пък играе онзи андроид в 2046. Споменах ли, че всичко е свързано с всичко, а главните героини в двете половини на филма носят тъмни очила, също като самия режисьор? И както във всичките му филми, и в този се разказва за нещастна любов и камерата ти бърка в мозъка?

Гледах филма един път и половина, а един рецензент в imdb споменава за осем. Горкият човек:) Лично аз изтръпнах на много места, но най-вече, когато главният герой говореше на дома си като на човек - на сапуна, на дрехите си, на целия апартамент. Един от най-трогателните моменти беше, когато се прибра в обедната си почивка и го намери наводнен.

Did I leave the tap running, or is the apartment getting more tearful? I always thought it would cope okay. Didn't expect it to cry so much. When people cry, they can dry their eyes with tissues. But when an apartment cries, it takes a lot to mop it up.

А наводнението имаше нещо общо с Фей, която идваше тайно в апартамента (също като героя в Empty Houses, Bin-Jip, 3-iron) и потъваше в мястото, вместо в човека, защото човекът обичаше и очакваше друга. Така е то. Eто още малко цитати:

We're all unlucky in love sometimes. When I am, I go jogging. The body loses water when you jog, so you have none left for tears.

If memories could be canned, would they also have expiry dates? If so, I hope they last for 10,000 years.

Since she left, everything in the flat is sad. Everything needed lulling to sleep.
[to a bar of soap]
You've lost a lot of weight, you know. You used to be so chubby. Have more confidence in yourself.
[to a threadbare wet dishcloth]
You have to stop crying, you know. Where's your strength and absorbency? You're so shabby these days.
[to a shirt] Lonely? You look a mess. Cold? I'll warm you up. [irons it]

Спирам. Достатъчно The Mamas and the Papas за тази нощ, а аз освен че не съм била metalhead, никога не съм била и хипи:)

...At the high point of our intimacy, we were just 0.01cm from each other...

Morning edit: Вижте тривията и после да си говорим за разликата между изкуство и реалност:) Апартаментът е на истинския оператор на филма.