Aug 1, 2007

Tomorrow Turned Into Yesterday

in my psychotic karmic fear
i own your tears anyway

Вчера беше Денят. Бяха ми казали, че в 1 следобед ще дойдат да изграждат и ще го направят за един ден, което в случая означаваше половин. Аз с малко помощ от Смита (който също каза, че ставало за един ден) разчистих терасата от всички боклуци, махнах масата и столовете от кухнята, разкарах дори колелото на Рада от коридора и застинах в тръпнещо очакване. В два часа на вратата ми позвъни един пич и каза, здравейте, аз съм вашият майстор. Само дето не му се метнах на врата да го разцелувам. Последва поредният сюрреалистичен диалог в моето битие.

- Ами аз докарах тухлите.
- Добре, чудесно.
- А... ама то имало и демонтаж.
- Има. Не пише ли на поръчката?
(той проверява)
- А-а. Вярно. Ами аз съм сам.
- Добре, извикайте колеги, аз не знам колко души трябват за тази работа.
- Ама сега трябва да ида до цеха да взема флекса, а пък съм сам.
- Е... вие си знаете работата, аз съм на линия.
- Ама аз съм докарал тухлите, къде да ги оставя, ако ги оставя долу, ще ги откраднат сигурно.
- Да, ще ги откраднат.
- Оф, добре, отивам.
- Ще стане ли днес?
- Ще стане.

След два часа пак звънна на вратата. Вече нямах желание да го целувам.

- Ами, ние ще дойдем утре.
- Подозирах, че няма да стане днес, да.
- Ъ-ъ таковата, може ли да качим тухлите тук?
В този момент на мен ми падна червена пелена пред очите и учтивостта ми се сломи.
- Не, не искам да ми качвате тухлите тук. Не е моя вината, че днес не стана. Ще ги донесете утре. Не съм платила близо 3000 лева, за да ме разигравате. Ще дойдете утре и ще си свършите работата, както трябва.
- Ъ-ъ добре. Ще дойдем в 8, а-а не... в 9.
- Довиждане.

И после защо четенето на сайтовете на МI-5 и MI-6 ме забавлява...

Днес сутринта има буря, дъжд и светкавици и ремонтът очевидно пак няма да стане. Вариантът с мятането от терасата или пушенето на нея отново ми се вижда особено привлекателен.


2 comments:

Anonymous said...

3000 лева?! WTF?!? За един нещастен балкон 3 на 1 метра!? Поне такива са спомените ми от апартамента в "Надежда", предполагам, че в "Младост" балконите не са много по-различни.
А на всеки, който каже нещо от сорта на "Вариантът с мятането от терасата .... отново ми се вижда особено привлекателен", припомням най-умната приказка, която съм чел:
"... типичният вогон не ще се подвоуми да ви направи нещо толкова абсурдно и ужасно, че ще ви се прииска изобщо да не сте се раждали - или пък (ако сте склонен да разсъждавате по-логично) вогонът изобщо да не се е раждал." В случая, вместо да се хвърляш от балкона, можеш да бутнеш майстора от него - дори най-вероятно ще мине за нещастен случай и няма и да го лежиш. Вярно, че така ремонтът съвсем няма да стане, но може би си заслужава 3-те хиляди лева.
Боян

Hazel Baggins said...

@ Боян
От тях 1000 са за покрива, около 600 лева за прозореца и останалото за изграждането. Това е, Марче, положението:) Като искаш немска дограма и нискоемисионно стъкло и живееш на последния етаж, точно под звездите;)

Вярно, че вогоните бяха в construction business! Това обяснява много неща, благодаря за напомнянето:)