Jul 16, 2007

Lost In Translation

what's so funny
'bout peace love and understanding


Нищо не разбирам от кино, не мога да помня имена на режисьори, писатели, дори музиканти; не претендирам да съм запозната с големите имена в което и да е изкуство - гледам филми за удоволствие, слушам музика за оцеляване, чета - когато чета - за трениране на закърнялото ми трето око. Харесвам, каквото харесвам, защото съм това, което съм, към настоящия момент.

Това се явяваше един вид disclaimer.

Безсюжетен, разхвърлян и неглиже до степен на домашно видео, филмът не ме трогна изобщо. Може би не съм наясно с чувствата си, а може би прекалено скоро съм гледала Wong Kar-Wai, и тънките емоционални моменти в комбинация с азиатски лица не ме впечатляват. А и тук лицата са на несимпатичните за мен Бил Мъри и Скарлет Йохансон, в рязък контраст с околните - загубени чужденци в чужд град, бездомници в луксозния хотел, напълно безпомощни в незнанието на езика и тотално неразбиращи японската култура. Единствено в това мога да се идентифицирам с тях, защото и аз тотално не разбирам японската култура.

Елементът с домашното кино е напълно разбираем, ако се приложи към избора на фрагменти от Токио и Киото, включени във филма. Ако бях турист с камера там, и аз щях да снимам същото - икебана, японки с кимона, небостъргачи, зелени (!) таксита, маса в шабу-шабу ресторанта с уред за приготвяне на храна от клиента, будистки храм (макар че шинтоизъм, а не будизъм е главната религия в страната, както се каза), голи жени в стрипбар, тийнейджъри в геймклуб. Еклектика, хъх? Как се прекрачва от неразбиране към разбиране, дали е с количествени натрупвания?

И в предишен пост говорих за загадъчната връзка изкуство-реалност, но тук тя ми дойде в повече.

The inspiration for having Bob Harris do a Suntory whisky commercial was partially inspired by the fact that Sofia Coppola's father, Francis Ford Coppola, made a real Suntory commercial with Akira Kurosawa in the 1970s.

Charlie Brown, the singer of God Save the Queen in the Karaoke scene, is Sofia Coppola's long-time friend and guide in Japan. His real name is Fumihiro Hayashi.

Sofia Coppola designed many of the shots for the film by taking a series of photographs throughout Tokyo and then recreating them with the cast and crew, using the photos as references. (wow, това го прочетох чак сега, можеше да стане от мен режисьор, но не съм с правилната фамилия;).


Четох едно интервю, където тя разказва, че и караоке сцените са заснети импровизирано и после поискали разрешение да ги пуснат във филма. Караоке, за бога?! Има 3-4 ЦЕЛИ песни във филма, а аз съм пяла на караоке и знам, че то е забавно единствено за изпълнителите:)) Като цяло огромното количество песни не ми допадна - добре, оценявам факта, че имаше музика за атмосфера, текстовете се връзваха с образите по един ненатрапчив и завоалиран начин, обаче... това и аз мога да го правя с моите цитати в началото на постове. ^_^ Да не говорим, че сценарият - сценарият! - е спечелил Оскар. С реплики от типа на:

- Does it get any easier?
- No. Yes.

Иначе има много Скарлет по гащички и потник (изглежда прекрасно анти-анорексично, но и това е вербализирано във филма), което предполагам може да накара зрителя от мъжки пол да забрави, че героинята е завършила философия в Йейл, аз обаче не можах да го забравя. He's using hair products... I don't know who I married. Господи, how pathetic! Или момента като я заболя пръстчето на крака и я водиха в болница (която изглеждаше точно като Токуда, между другото), а докторът не спря да й мели на японски на главата, както и един болник на пича в чакалнята.

Изобщо, може да се философства по въпроса как когато някой не владее добре езика ти, си склонен да го смяташ за идиот, а във филма всички японци бяха такива. Скъсаха се да ги подиграват за лошия им Еngrish, а аз като преводач си мислех, как всъщност ние никога не стигаме до главата на човека, говорещ чужд за нас език. Накрая имах желание да слушам САМО японски и така нямаше да го има проблемът с изгубването в превода. Ще си сваля Advent Children на японски и ще го изгледам, което ще най-хубавият резултат от гледането на този филм:)

2 comments:

Anonymous said...

Filma naistina e pathetic. Gledai "Babel"

hazel said...

@ A
Forget it. :) Ще гледам Четворката.