Земя като една човешка длан

And they all lit a fire... that night
And all their troubles were out of sight

Но по-голяма ти не си ми нужна, съвсем определено. Вместо към Рила запраших към Стара планина, гр. Априлци, който всъщност се състои от четири села и е далеч. На отиване бяхме с климатизирана чисто нова Соната на 100 км, но на връщане смених няколко автобуса, защото компанията продължи към морето, а аз се върнах в София при работата и все още незапочналия ремонт. Но дори връщането не успя да ми развали кефа, макар да не беше напълно климатизирано.

10:30 -11:45 - маршрутка от Априлци до Троян през всички села и паланки
Следващият автобус за София се оказа в 4 следобед, затова:
12:00 - 12:45 Троян - Ловеч - страхотен град ми се видя Ловеч, a никога не бях ходила.
13:00 - 15:45 - Ловеч - София
16:00 - 16:45 - Автогара - дом

Тръгнах с нагласата, че ще се слуша чалга, защото бях с българи, които живеят в САЩ и чалгата за тях е израз на патриотизъм. Признавам, че предпочитам чалга пред техно, а то всъщност имаше много техно и хаус, разни сетове, които не бяха напълно неслушаеми, но определено не са мой тип. Sue me. Във всеки случай Ивана влизаше по-добре с бирата и скарата;)












А новият албум на С. Трифонов е по-кахърен от финска балада, с което моите американци се съгласиха и го бойкотираха. Не ме разбирайте неправилно, изкарах страхотно, само дето вече 3 часа откак съм се върнала въртя три албума на Sentenced, за да възстановя баланса във вселената:D

Вилата се намираше във Видима, което е едно от четирите селца на Априлци, и беше разкошна.



Разходих се към връх Мара Гидик, който изглежда като полегнала в профил жена. Красив е и разправят, че е по-труден за изкачване от Ботев.




Говорихме си за САЩ и България, направихме много снимки, смяхме се, пихме, ядохме, аз поне се забавлявах неистово, а след полунощ облякох дреха с дълъг ръкав. ^_^ Хубаво е да отидеш на красиво място като това, аз принципно като реша да изкарам добре, изкарвам добре назависимо от всичко, но този път не се наложи да полагам никакви усилия, хората бяха чудесни и съм много благодарна, че ме поканиха:) Почти е сигурно, че ще отида пак, ще заведа децата и ще отседнем ето тук:

Толкова съм щастлива и доволна, че дори ставам за гледане:

А колко се морих с тия снимки, не е истина. Предишния ден пък с френдка ходихме от Железница до Симеоново, което разни бабки ни предупредиха, че е много далече, но то е пътеката на сърдечно болните, много равно и приятно, тоест, нищо общо няма с това. (Respect. Изкушавам се някой път да го направя за пет дена, което за мене е максималния срок без цивилизация.) Та, мисълта ми е, че на Витоша нямах апарат, изпуснах страшни гледки и леко се ядосвах докато бях горе, но така тежкият труд по подреждане на снимките намалява. Богат е този, на когото му трябва малко, нали така беше?:)