Това са думи на дъщеря ми отпреди две години. Тогава още се справях, усмихвах се, надявах се и ставах за компания. Сега вече не се справям, не се усмихвам, не се надявам и не ставам за компания. Поради тази причина съм изтрила половината хора в кю и не се обаждам на никого, защото повече нямам сили да ви разсмивам и забавлявам, а вие не искате да слушате за моите проблеми. Аз пък не искам да четете за тях тук, въпреки че умея да ги описвам много забавно. В един момент дори огромните запаси от остроумие се изразходват. Моите се изразходиха преди месец и половина, всъщност.
Споделянето не помага и никога не ми е помагало, освен ако не е преобразено в алтернативна реалност. Алтернативните ми реалности са мъртви, а тук има още десетина счупени неща, освен гардероба, за който стана дума. За протокола, след като монтирах новите панти, не можах да закача вратата. В някои случаи е невъзможно без втори чифт ръце. Мразя гардероби. Спомних си как, бременна в деветия месец, сглобявах мебели с майка ми, а малко преди това купувах жилище и го ремонтирах. Тогава екс-ът не участваше, защото учеше за изпит за чужбина, който така и не взе.
Мъжете не са мебели. Бих изхвърлила този гардероб, леглото, бебешкото легло на Миш, старото бюро на Рада, кухненската маса, холната масичка и секциите. И малко по малко ще го направя, рано или късно... или пък няма. Оправяла съм се с толкова много неща досега, запазвайки чувство за хумор, жажда за живот, вяра, душевно здраве. So fucking what? Поне един човек се е съгласил с мен, че съм пич. За съжаление, това означава, че в сравнение с мен, повечето мъже изглеждат п*тки. Worse luck.
Еdit: Сега забелязах, че съм почнала да пиша тук преди три години. It was the best of times, it was the worst of times.
Споделянето не помага и никога не ми е помагало, освен ако не е преобразено в алтернативна реалност. Алтернативните ми реалности са мъртви, а тук има още десетина счупени неща, освен гардероба, за който стана дума. За протокола, след като монтирах новите панти, не можах да закача вратата. В някои случаи е невъзможно без втори чифт ръце. Мразя гардероби. Спомних си как, бременна в деветия месец, сглобявах мебели с майка ми, а малко преди това купувах жилище и го ремонтирах. Тогава екс-ът не участваше, защото учеше за изпит за чужбина, който така и не взе.
Мъжете не са мебели. Бих изхвърлила този гардероб, леглото, бебешкото легло на Миш, старото бюро на Рада, кухненската маса, холната масичка и секциите. И малко по малко ще го направя, рано или късно... или пък няма. Оправяла съм се с толкова много неща досега, запазвайки чувство за хумор, жажда за живот, вяра, душевно здраве. So fucking what? Поне един човек се е съгласил с мен, че съм пич. За съжаление, това означава, че в сравнение с мен, повечето мъже изглеждат п*тки. Worse luck.
Еdit: Сега забелязах, че съм почнала да пиша тук преди три години. It was the best of times, it was the worst of times.
