The Curse

You have excess bile, poor digestion,
Yin and Yang are out of balance.

Този месец нямам работа, защото гледам деца и нямам сили, а и отказах да работя под определена тарифа и съответно не ми звънят клиенти. Междувременно уча фински и препрочитам Hitchhiker's Guide to the Galaxy - изданието с четирите книги, което преди години ми донесоха от Лондон. Има някакъв минимален развеселяващ ефект, ама много минимален.

Онзи ден отскочихме до Арена да купим най-сетне любимия Артур и си купих за мен "Проклятието на златното цвете" (забранен до 12 години, както много правилно забеляза Рада). Пищен, многоцветен, трагично-кръвосмесителен и кръвопролитен. Определено не спадаше към needs, но ме израдва. Лично мен ме накара да се замисля за минималното време, което отделяме за важните неща и пилеенето на време за глупости, например бродиране на златни хризантеми върху копринени шалчета. Последните също могат да бъдат важни неща, в определен контекст. Така че следващия път като решите, че някой си губи времето за глупости, помислете пак.

Днес се скарах на децата, че са разпилели шоколадови пръчици по пода и ги заплаших, че спирам готвенето. През този месец прекарах неимоверено много време в кухнята и просто ми писна. Вчера сготвих бисквитена торта и суфле с броколи (в истинското суфле белтъците се отделят от жълтъците и се разбиват на сняг, преди да се пльокнат обратно в сместа. Needless to say, аз просто пльокнах яйцата в сместа.) През останалата част от месеца съм готвила свинско с прясно зеле, пилешка супа, пиле с ориз, печен паламуд, супа леща, мусака с телешка кайма, кекс с орехи, хек на фурна с доматен сос, картофено пюре със сирене (не от пакетче), огретен, сладкиш с ябълки, карфиол със синьо сирене на фурна, печено пиле на сол (тва беше major disaster), баница, супа топчета. И други, за които не се сещам.

Мразя да готвя, в случай, че някой е забравил за онази анкета:) Готвенето е комплексна дейност за мен и включва измислянето какво да сготвиш, напазаруването за него, приготвянето на храната и измиването на съдовете от приготвянето й. Колкото по-завъртяна е една манджа, толкова повече съдове има за миене. Всъщност съдове за миене има дори от обикновени принцеси - съдът, в който забъркваш яйцата, сиренето и маслото, съдът, в който ги печеш, плюс две чинии, в които ги сервираш. Ако поднесеш и айрян, още две чаши за миене. Когато имаш да приготвиш четири хранения на ден за малолетни, една огромна част от деня ти минава пред мивката. Амбър беше писал някъде за прозренията, които го спохождат, докато мие чинии. По таз логика аз отдавна трябваше да съм постигнала нирвана...

Всъщност този пост трябваше да e или за филма на Имоу, или за резултатите от анкетата (11 гласуваха за жена, която обича да готви и 11 за такава, която обича да прави орален секс). В идеалния случай трябваше да има някаква връзка между двете, ама не се получи. Колкото и да обичаш да готвиш, да правиш секс, да управляваш народа, да играеш волейбол и каквото още се сетиш, тези дейности са трудоемки. За да си добър в Истински важните неща (тм), освен талант/капацитет, са нужни и много време и усилия, обучаемост, мотивираност. За някои е достатъчно чистото удоволствие от процеса, за други е важен резултатът. Аз съм по-скоро от вторите:) В случая с готвенето, аз просто не обичам много да ям, тоест резултатът от кулинарните епопеи не ме радва. Бих готвила за някой друг... и точно това правя. Оценката на другия за положените усилия и положителния резултат е много по-голяма награда, отколкото пиршеството на вкусовите ми рецептори. Да не забравяме обаче, че и суетата е по-голям грях от чревоугодничеството:D

Ентусиазмът ми за анализ на видовете мъже, които гласуваха в анкетата за готвенето и оралния секс нещо се поизпари, а и този пост стана нетипично дълъг. Затова спирам. Ако измерваш щастието си по броя на моментите, когато ти спира дъха и прочие хедонистични "омг-аз-съм-жив-и-се-кефя" преживявания - добре. Ако го измерваш по броя на щастливите хора около теб - пак добре. Аз гледам вече нищо да не меря, защото инструментариумът ми отдавна е за поправка...