Children of Steel

You did not count on my power,
so I stood up to fight - yeah

Накратко за изтеклите две седмици от стачката, през които си гледам децата. Едната седмица Миш беше болен, де (антибиотик за 30 лв, ако искаш), но вече оздравя и прави бели като за световно, което си му е нормалното състояние. В тази връзка, днес обясних на Рада какво е черен хумор - като кажа на Михаил "слез оттам, щото ще паднеш, ще си разбиеш главата и ще трябва да чистя кръв от пода". Още не се е случило, но пък почти всеки ден има някакви контузии. Accident-prone си е човекът и това е.

Новината на сезона е, че Рада се научи да кара колело на две гуми! Миналата година караше с помощни, а после дълго време не можеше да се отпусне, та аз търчах до нея и й държах кормилото. Сега я е обзел луд ентусиазъм и я пуснах да кара сама в училищния двор. Също в няколкото учебни дни се връщаше сама, чуваме се по телефона, но не е задължително - връчих й собствен ключ, който е повод за невероятна гордост, нищо, че не го ползва, защото все пак аз съм си вкъщи като се прибира. Един ден ме нямаше, но тогава имаше детегледачка с Мишо, така че не е изпитала сладкото усещане "у дома съм, нашите ги няма, кеф". Рядко ще й се случва и занапред - с мама на свободна практика - дано да не прави много глупости в тези моменти.

Другото голямо постижение е, че ходи до магазина сама, обикновено за хляб и мляко. Вчера й казах да купи масло (от големите, в нашия магазин има само два вида - българско и немско), а тя купила кашкавал, доста голяма опаковка. Милото дете:) (По този повод мама сготви карфиол на фурна със сос бешамел, кашкавал и синьо сирене. Още не съм написала за любовта към готвенето... все пак трябва да работя, за да има пари за продукти, нали така?) За да се стигне до магазина до блока не се пресича, но пък се минава покрай строеж, а там е доста опасно и аз се притеснявам и зяпам от прозореца, но от дърветата не се вижда. Нищо не може да се сравни обаче с хвърлените нерви, когато Рада отсече, че ще ходи сама на пиано. Читалището е буквално отсреща, но движението на улицата стана безумно натоварено и дори мен ме е страх да пресичам, а светофарът идва малко далеч. (Сутрин и вечер се образува такава колона пред блока, че не мога да изляза с колата и един ден заведох Миш на градина пеша. Да живее екосъобразният начин на живот!) Важното е, че дъщеря ми си умира от кеф колко е голяма, зряла и отговорна. Честно казано, въпреки нервите, и аз си умирам от кеф. Все пак ще стане на осем след 2 месеца и половина.

Да не пропусна да се изфукам как ми прави кафе с кафеварката на котлона и досега, за разлика от мен, никога не е пропускала да сложи кафето или водата;) Вчера обаче се зазяпала във филмче и загори кафеварката смъртоносно. Тя беше стара и без това, изхвърлих я и купих нова и Рада продължи да ми прави кафе. Е, на плота в кухнята има едно светлокафяво петно от инцидента, но като го изтърках е почти незабележимо, а детето толкова се радва да прави неща вместо мама. Също така свири на пиано повече от обикновено и учителката е много доволна; освен това прочете "Артур и минимоите" и "Артур и забраненият град" на Люк Бесон, които бяха първите книги, за които се скарахме кой да ги чете пръв.

Аплодисменти за детето, което е три пъти по-оправно от майка си!:D И да, подкрепям стачката на учителите и искането им за двойно увеличаване на заплатите. Плюс бонуси.