Чорбаджи Марко за образованието

В "Под игото", глава първа, малко след религиозния пасаж с "Отче-духовниче, изповядай това магаре", идва следният пасаж (курсив мой):

Още по-строго се отнасяше към ония, които изоставяха училището. Сам остал прост, Марко обичаше учението и учените. Той беше от реда на ония родолюбци, жъдни ревнители на новото умствено движение, с грижите на които, в късо време, България биде засеяна с училища. Той имаше доста мъгляво понятие за практическата облага, която можеше знанието да донесе на тоя народ от земледелци, занаятчии и търговци. Марко гледаше угрижено как животът не даваше ни работа, ни хляб на ония, които излазяха от училище. Но той чувствуваше, със сърцето разбираше, че в науката се крие някаква тайнствена сила, която ще промени света.

Той вярваше в науката, както вярваше в бога, без разсъждение. Затова и залягаше да й бъде полезен, по силите си. Той имаше едно славолюбие - да бъде избран училищен настоятел в градеца си - Бяла черкова. И всякога беше избиран, понеже се ползуваше с обща почет и доверие. На тая скромна обществена длъжност Марко не щадеше ни труд, ни време, но бягаше от всички други, често съпрежени с власт и облага, а особено - от конака.

Каквото и да говорим, Вазов е много голям. И ако не го смятате за достатъчно талантлив, спомнете си за Оскар Уайлд, който казва, че в творчеството си вложил само таланта си, а гения запазил за живота си. Според мен и Вазов е бил така. Любимата ми "Епопея на забравените" е тук.