Здравейте, аз съм вашата леля

But yesterday, I swear,
that was someone else not me...
And today I know there's
so much more I can be.

Страшно харесвам жената на брат ми, нищо, че ми се пада снаха, а всички роднински думи в българския език са негативно натоварени - зълва, снаха, свекърва... зет, тъща? В санскрит, доколкото знам, има отделни думи за по-голям брат, по-малък брат и техните семейства, но индийците са много по-фамилно ориентирани от нас, които пък сме по-фамилни от западноевропейците. На английски тя щеше да ми е нещо като сестра по закон. Също така на запад към родителите на съпрузите се обръщат на име, а не с патриархалното "майко" и "татко". Така правят и брат ми и жена му с родителите си, а модернизирането ни е стигнало дотам, че дори моите деца вместо вуйчо и вуйна ги наричат с малки имена. Така им се пада, на мене пък ми викат "уеуя":D

Гледах почти четири дена племенницата си, която е на година и половина, но не може да говори, освен 4-5 думи. Моите на тази възраст вече спореха с мен, което тогава не съм разбирала колко ми улеснява живота. (И изобщо, наскоро постигнах прозрението, че приемам перфектното състояние на нещата за нормално и после, когато то се влоши, или по-скоро се нормализира, на мен ми се струва, че е много зле. I was made for perfection;) Границата между бебе и "дете" е в проговарянето и то няма нужда да е на разбираем правилен език, за да се постигнат комуникативните цели. Обикновено късно проговорилите направо почват да си говорят нормално, без да преминават през бебешки говор (мда, знам за "досега всичко си беше наред"), но дотогава родителите им сигурно лудват. Аз съм интуитивна над средното и когато ми казват "мм", "ъъ" с подходяща интонация и ми се хилят щастливо или пък реват, разбирам какво иска да каже авторът на репликата, но това не значи, че ми е приятно и лесно. В интерес на истината, тя рева само 3 пъти за около минута, аз знам как се успокояват фрустрирани козирогчета все пак, за кво съм се тренирала на кака й Рада;)

Припомних си колко е антиприродно да се ходи до тоалетна на определени места, а не когато и където ти скимне. Следвах стриктно инструкциите на родителите - без памперс вкъщи, с памперс като спи и като излизаме на разходка. Аз не съм привърженик на приучването към гърне прекалено рано, но определено смятам, че ползването на памперси до 3 години е извращение на цивилизацията и триумф на рекламната индустрия:Р (Последният емотикон означава "шегувам се". Чувството ми за хумор напоследък е силно неразбираемо за 95% от народонаселението, my bad). Самият преходен процес е досаден, има напикани гащи, гърнето се превръща в центъра на света, но продължава максимум един месец и спестява много пари от пелени, а според някои изследвания всеки допълнителен месец с памперс уврежда момченцата. За момиченцата не знам. Във всеки случай бебето беше доволно и щастливо всеки път като се изпишкаше в гърнето и си пляскаше, а аз не й се карах като се напишка, общо 4 пъти за 4 дена.

Като цяло съм доволна от себе си и от племенницата, сработихме се, обръщах й сто процента внимание, което с моите деца не правя, опитах се да я науча да се храни сама по изпитаната методика "греб, нося-нося, ам", но не постигнах големи успехи. Играхме си на кубчета, четох й книжки, водих я на люлки и пързалки и на разходка, мих й дупето и я слагах да спи. Тя заспива много лесно, само я слагаш в леглото, гушва си кучето, ухилва ти се, дава ти целувка за довиждане и това е. Само като се сетя за панаирите на моите преди заспиване... Наистина, за много неща детето е "както си го научиш", или в тази крехка възраст "както си го дресираш". Работата е там, че хората спорят кои са тия неща:§

Стана ясно, че не съм забравила как се гледат бебета, а разни непознати в квартала ме объркаха с майката. И наистина, имам една потресаваща снимка на мен, брат ми - отслабнал и пак приличащ на Брад Пит - и трите деца, от която нагло се хили доминантният ни ген, даже не доминантен, ами направо диктаторски:) За протокола, преди да имам свои деца, с хора под 12 години не можех да говоря, бяха ми скучни. След като родих, вече и чуждите деца са ми интересни, макар че не съм никак, ама никак майчински тип, просто са ми интересни хората. Както е казал мъдрецът: Babies are such a wonderful way to start people.

За клонирането - в следващия пост;)