Oct 1, 2007

Stuff BG

Една статия от Пол Греъм, наречена "Вещите" (http://www.paulgraham.com/). Ще пратя на автора линк към превода, а до нея стигнах благодарение на този пост на Пейо.

Имаше нелеки за превеждане неща, свързани с value, cost и worth, разни реалии от типа на closet и trash night, a пък американският английски с кратки умни изречения звучи доста малоумно на български, но какво да се прави. Подкрепям съдържанието с две ръце и даже леко ме е яд, че не съм го написала аз - тогава и формата можеше да е по-ефектна;)

Вещите

Пол Греъм

Имам прекалено много вещи. С повечето хора в САЩ е така. Всъщност колкото са по-бедни хората, толкова повече вещи имат. Едва ли някой е чак толкова беден, че да не може да си позволи двор, пълен със стари коли.

Не винаги е било така. Някога вещите са били редки и ценни. Ако се огледате, ще видите доказателства. Например къщата ми в Кеймбридж, построена през 1876 г., няма вградени гардероби към спалните. По онова време вещите на хората се побирали в скрин. Само допреди няколко десетилетия е имало много по-малко вещи. Когато разглеждам снимки от 70-те, се изненадвам колко празни изглеждат домовете. Като малък ми се струваше, че имам огромна колекция колички, но тя бледнее пред броя играчки, притежавани от племенниците ми. Общо количките ми „Мачбокс” и „Корги” заемаха около една трета от леглото ми. В стаята на племенниците ми леглото е единственото незаето място.

Вещите са станали по-евтини, но нагласата ни към тях не е претърпяла съответните промени. Прекалено много ги ценим.

За мен това беше голям проблем, когато нямах пари. Чувствах се беден, а вещите изглеждаха ценни, затова почти инстинктивно ги трупах. Приятели изоставяха вещи при смяна на жилището; аз намирах разни неща, докато се разхождах в нощта на изхвърления боклук* (пазете се от вещи, които описвате като „в добро състояние”); или пък попадах на нещо почти ново на разпродажба, за една десета от пазарната цена. И ето на, още вещи.

Всъщност тези безплатни или почти безплатни вещи не бяха изгодни, защото стойността им беше дори по-ниска от цената им. Повечето неща, които трупах, не струваха нищо, защото нямах нужда от тях.

Не разбирах, че стойността на новите придобивки не е разликата между цената им и платеното от мен, а ценността, която ми носят. Вещите са изключително неликвиден актив. Освен ако не планирате да продадете тъй евтино закупения ценен предмет, какво значение има каква е „стойността” му? Единственият начин да извлечете някаква ценност от него е да го ползвате. А ако не го използвате незабавно, вероятно няма да го ползвате никога.

Компаниите, които продават вещи, харчат огромни суми да ни дресират да мислим, че вещите са все още ценни. Но ще сме по-близо до истината, ако третираме вещите като „безстойностни”. Всъщност даже повече от „безстойностни”, защото след като натрупате определено количество вещи, те започват да ви притежават, вместо вие тях. Чувал съм за двама пенсионери, които не живеят в предпочитания си град, защото не могат да си позволят достатъчно голяма къща, която да побере всичките им вещи. Къщата е не тяхна, а на вещите им.

И освен ако не сте изключително организиран, пълният с вещи дом може да е много депресиращ. Претъпканите стаи изсмукват духа на обитателите си. Една очевидна причина е, че в пълните с вещи стаи има по-малко място за хора. Нещо повече – според мен хората непрекъснато оглеждат заобикалящата ги среда, за да й изградят мисловен модел. Колкото по-трудно е да се направи разбор на обстановката, толкова по-малко енергия остава за съзнателно мислене. Една претъпкана стая е буквално изтощителна.

(Това обяснява защо разхвърляните вещи дразнят децата по-малко, отколкото родителите. Децата не са толкова възприемчиви. Те изграждат по-груб модел на обстановката и изразходват по-малко енергия.)

За пръв път осъзнах колко безстойностни са вещите, когато живях една година в Италия. Със себе си носех само една голяма раница. Оставих другите си вещи на тавана на хазяйката си в САЩ. И знаете ли какво? Усетих липсата само на някои книги. До края на годината вече не помнех какво съм оставил на тавана.

А когато се завърнах, не изхвърлих нито един кашон. Да изхвърля телефон с шайба в чудесно състояние? Някой ден може да ми потрябва.

Най-болезненият спомен е не само трупането на безполезни вещи, но и харченето на пари, които страшно ми трябваха, за вещи, които изобщо не ми трябваха.

Защо го правех ли? Защото хората, занимаващи се с продажби, са изключително добри в професията си. Средният 25-годишен човек не може да се мери с компании, посветили години на проблема как да ви накарат да харчите парите си за вещи. Те правят пазаруването да изглежда приятно, така че „шопинг” вече е занимание за свободното време.

Как да се опазим от тези хора? Не е лесно. Аз съм един доста голям скептик, но техните номера ми действаха дори след 30-годишна възраст. Един начин за противодействие е да се запитате, преди да купите нещо: „Това ще подобри ли осезаемо живота ми?”

Една приятелка се излекувала от навика да пазарува дрехи по следния начин - преди да си купи дреха, си задавала въпроса: „Ще нося ли тази дреха през цялото време?” Ако не успеела да се убеди, че въпросната дреха ще стане една от малкото, които носи през цялото време, не я купувала. Мисля, че това би имало ефект при всеки вид покупка. Преди да закупите някоя вещ, задайте си въпрос: ще я използвам ли непрекъснато? Или е просто хубава? Или, още по-лошо, изгодна?

Най-тежкият случай са вещите, които не използваме често, понеже са прекалено хубави. Нищо друго не ни притежава повече от чупливите вещи. Например „хубавите сервизи” на много домакинства, чиято определяща черта не е удобството при използване, а вниманието да не ги счупим.

Друг начин да устоим да придобиването на вещи е да помислим за общите разходи за притежаването им. Цената на закупуване е само началото. Ще се налага да мислите за тази вещ години наред – може би цял живот. Всяка притежавана вещ ви отнема енергия. Някои дават повече, отколкото вземат. Това са единствените неща, които си струва да имаме.

Вече спрях да трупам вещи. Освен книги – но книгите са различни. Книгите са флуидни обекти, а не отделни предмети. Не е особено неудобно да имате няколко хиляди книги, но ако имате няколко хиляди разнообразни предмета, ще бъдете местната знаменитост. С изключение на книги, сега активно избягвам вещите. Ако искам да похарча пари, за да се поглезя, винаги предпочитам услуги пред стоки.

Не претендирам да съм постигнал някакво дзен-извисяване над материалните неща. Говоря за нещо много по-обикновено. Извършила се е историческа промяна, която сега осъзнавам. Преди вещите бяха ценни, сега вече не са.

В индустриализираните страни към средата на 20 век същото се случило и с храната. Храната станала по-евтина (или ние – по-богати, двете явления са неразличими) и съответно прехранването - по-опасно от недохранването. Сега същото се случва с вещите. За повечето хора, богати или бедни, вещите са се превърнали в бреме.

Добрата новина е, че ако носите бреме, без да го осъзнавате, животът ви може да стане много по-хубав. Представете си, че години наред сте ходили с трикилограмови тежести на глезените и изведнъж... те падат.

(Последното многоточие е от мен, не се сдържах да вкарам малко драма:))


* Виж тук. Дори е забавно.


Еdit - Редактирах текста съгласно забележките на Боян. Не съм приела всички, но много благодаря. Дай Боже всекиму такива редактори:)

4 comments:

Anonymous said...

А, да, това есе. И аз го четох преди месец-два, даже не знам дали не бях подтикнат от сочената от теб статия в блога, въпреки че имам bookmark към сайта на този човек от години. Много е яко. Благодарение на есето реших, че ще почна да изхвърлям малко по малко. Засега съм си останал само с решението ;) Макар че в моя случай има и утежняващи фактори.

Иначе има едни коментари на Иван Хаджийски за привързаността на еснафа към вещите - какво да правим, човекът е марксист, за него това е нормална терминология. Въпреки че оттогава са минали близо 70 години, нещата у нас не са се променили особено. Даже се влошават в това отношение.
Като отида на работа, може да копирам наблюденията му тук.

Подобно на постигнатото от автора откровение за това, че можем да минем без повечето неща, ми се случи преди доста години, когато ми откраднаха служебния лаптоп. Като изключим няколко пощи, оказа се, че всичко останало на него изобщо не ми липсва.
Разбира се, това не значи, че ще се радвам, ако утре заваря жилището си опразнено от крадци.

Преводът ми хареса. Имам няколко дребни забележчици, но "интерфейсът" е твърде неудобен, за да ги пиша.
Поздравявам те за труда, който си положила - и аз имах някакви мераци да го преведа, ама и те си останаха само мераци, също както решението за изхвърляне :), - и за добрата работа.

Боян

hazel said...

@ Боян
Намерих есето преди две седмици. Както казвам и в поста, ме хвана яд, че не съм го написала аз, щеше да е още по-яко:D Този "яд" ме накара днес да го преведа, нали съм между deadlines, а народът е казал "залудо работи, залудо не стой";) Шегувам се, мразя да превеждам за без пари:Р, но обожавам да работя с качествени редактори. Ако ми пратиш мейл с редакциите, ще ги нанеса.

По темата - аз изхвърлям. Със страшна сила и радостно безумие, включително неща, които не е трябвало да изхвърлям. Интересното е, че майка ми пази неща от 40 години, а дъщеря ми спори за всяка стара дрешка, която изнасям с репликата "за бедните деца". Време е пак да изхвърля 1/3 от дрехите си.:) А също така трия неща от компа и то без да съм ги записала другаде. Някой ден ще имам заветните свободни 7 GB и ще играя Dreamfall. Anyway.

Ъ-ъ, "еснаф" марксистки термин ли е? Аз вече съм еснаф, ремонтирам терасата, вместо да ходя в Елада...:)

Amber said...

Стара идея, но хубаво разгледана. Добра работа.

Anonymous said...

Част от думите на Иван Хаджийски:
"На кръвната връзка на дребния собственик с вещите на неговото имущество трябва нарочно да се спрем, ако искаме да разберем не само въстаническите похвати на апостолите от Априлското въстание, но и протичането на това въстание, въстание главно на дребни собственици.
Земята на земеделеца и къщата с дюкян и капиталецът на еснафа са жизнената основа на тези наши научни приятели. Както селякът, отраснал и откърмен върху черната пръст на своите ниви, така и еснафът, започнал само с две голи ръце в своя празен дюкян, се смятат загубени вън от своята родна стихия: браздите и еснафския тезгях.
Но дребният собственик е дребен за това, защото в приходите му се мяркат само дребни числа. Всяка спестена пара, всеки купен предмет се отделят от залъка. Дребният собственик не само присъствува на раждането на всяка вещ в своето имущество, но и голяма част от тези вещи са плод на неговия личен труд и глад.
Оттук иде кръвната връзка между дребния собственик и вещите на неговото имущество."

След това има доста показателни примери, които оживяват иначе сухата "теоретична постановка", но да не прекалявам с копирането. Пълният текст на статията "Психология на Априлското въстание" може да се намери на
http://forum.boinaslava.net/showpost.php?p=192355&postcount=27