Mission Complete

The blind jester pilot,
he smiles and he says
that she knows where to go

Отидох, видях, върнах се. Смолянските езера продължават да са ми едно от най-любимите места в България.

Тръгнах с температура и хиляди притеснения, но си струваше всяка минута. Не бях шофирала до Смолян след онзи неуспешен опит преди 2 години, когато стигнахме до Бачково и после се върнахме заради наводнението и бедственото положение. Този път времето беше чудно и дори се видях за час с Алвин и му казах, че си купувам новата книга на Геймън. (Три пъти ура за иКю, който се позна в нужда - ако не беше дошъл, посмъртно нямаше да тръгна сама с децата. Между другото, според него те са много непослушни и зле възпитани. Може да е относително и да зависи от наблюдателя - пред други хора те наистина се лигавят ужасно, а като сме сами са си ок, повечето време, но за това друг път.)

Доволна съм от мястото за отсядане - хижа "Смолянски езера", избрана, за да съм максимално близо до езерата. Срещу самата хижа има механа "Орфееви скали", където ядохме вкусни родопски манджи, а също и почти завършено ново хотелче. Умрях от смях на банята и тоалетната, които не бяха в стаята (хижа е все пак), но пък бяха ремонтирани с лъскави плочки с фриз:D На децата им беше забавно да слизат дотам по стълбите, дори посреднощ. Всъщност на тях всичко им беше забавно - чешмата в двора на хижата, камината в ресторанта, шишарките в горичката, бунгалата зад хижата, най-вече кучето Черньо, което беше главен герой на престоя ни там. Аз пък изпълних мисията да видя прекрасното си езеро, даже два пъти. Мисля, че бих отседнала във ваканционно селище Dream Lake като го завършат, какво ли не прави любовта с хората. Сега успях да не обърна внимание на огромните строителни площадки на принципа if you don't look, it's not there.

Досега не се бях качвала с лифта на връх Снежанка (1926 м), снимах от Телевизионната кула, потъркаляхме се по тревичката, децата си поиграха на губене. В неделя сутрин се отбихме в близкия параклис "Св. Дух", където клисарят (?) ни посрещна с думите: "Вие сте първите ми клиенти" :D Но като цяло се връщам с малко повече вяра, надежда, пък за любов ще видим.

Страшно съм уморена, затова от мен само две думи и сто снимки.