Neil Gaiman - Stardust (the book)

let me relive the mystery
let me conquer new horizons

Възхищавам се на Геймън за смелостта, с която смесва парченца свят и ги забърква със замах, а и за великолепно подредените му думи. Затова реших да прочета книгата, преди да гледам филма. Корицата е гадна, но ако искам арт, да съм си купила графичния роман. На английски. ^_^

Прочетох я още първата нощ, после препрочетох избрани пасажи. Донякъде ми напомняше на разказа "Косачи" на Елин Пелин - с нощното небе и селските архаизми, със златокосата самодивска страст и обичайната женска невярност. Приказка, която ни отвежда отвъд - във вълшебната гора, при злокобните вещици и омагьосаните камъни, а после ни връща при магазинерските сметки и студените метеорити (дрипавите гащи и калимявката при Елин Пелин).

Златистозелената Самодивска страна е необятна арена за приключения, навързани около една паднала звезда и младеж с неясен произход, тръгнал да става герой, за да спечели сърцето на любимата си. Клише, мм? Но това е Геймън, чиято крива усмивка си личи основно в граничещите с фарс диалози и в романтично-комедийните намигвания към нашата реалност. Обичам вселената на този писател именно заради амалгамата от смях и страх, заради тъжно-сантименталния цинизъм и лекотата, с която снове между Големите и Малките Неща от Живота (тм). Така разбирам аз мъдростта.

С две думи, добра е. Но "Синовете на Ананси" беше по-добра:)