One Down, 11 To Go

Януари месец някак взе, че свърши. Въз-му-ти-тел-но.

• Купих си два пъти музика - Мarillion - Misplaced Childhood, Fish - Vigils in the Wilderness of Mirrors, Riverside - Rapid Eye Movement на предното пазаруване и Ayreon - 01011001 на настоящото. Взех си специалното издание с двд от Wizard - продължавам да съм доволна от доставката вкъщи. Това необмислено харчене на пари отлага посещението при скъпия ми фризьор (и в двете значения на "скъп") за... март. Засега карам на едва забележими бели кичури и даже доста им се кефя, придават особен оттенък на и без това особения ми цвят на косата.
  

• Мишо още не е на градина, но не ми тежи, защото обичам да съм с него и нямам работа... е, освен да напиша едни фактури и да проведа едни телефонни разговори, но това не се брои. Той ми направи постелка за правене на упражнения, където да упражнявам безумно болящия ме гръб. Старост-нерадост. А вчера предиобед спах на леглото в детската, докато той си играеше и коментира: "Ти си като Рафаело, той непрекъснато спи. Преди пък беше като Донатело, той непрекъснато работи." Ето, вече съм костенурка-нинджа.

• Не е хубаво да си болен, но пък е хубаво да си у дома и да си представяш къде щеше да е главата на дракона, който би живял у нас. Вчера за пръв път направих cupcakes (малки кексчета в чашки), но ги загорих, защото зяпах като невидяла това.