Други да спорят дали робството е смъртен грях или само отживял обичай. Други да мърморят, че аболиционистите са откачени, нищо, че робството е зло. Други да гледат чернокожите и да ги съжаляват, но и да се радват донякъде, че те са предимно в Африка, в Кралските колонии или в Канада, но някъде далеч и скрити. Пеги не можеше да си позволи лукса да има мнение по въпроса. Единствено знаеше, че никой сърдечен огън не носи толкова страдание като душата на чернокож, живеещ под тънката тъмна сянка на камшика.
Пеги се наведе от прозореца на тавана и извика:
- Татко!
Той излезе от главния вход на къщата и по пътеката дойде до място, откъдето можеше да види прозореца й.
- Викаш ли ме, Пеги?
Тя само го изгледа без да каже дума. От друг сигнал нямаше нужда. Той се сбогува и изпрати госта си толкова бързо, че горкият човечец премина половината градче, преди да осъзнае какво се е случило. Татко влезе и се качи на тавана.
- Едно момиче с бебе – каза му тя. – На другия бряг на Хио, уплашена е и мисли да се самоубие, ако я хванат.
- Колко надолу по Хио?
- Близо до устието на Хатрак, така поне ми се струва. Татко, ще дойда с теб.
- Няма да идваш.
- Ще дойда. Няма да я намериш никога, дори да има десет души с теб. Тя се страхува много от бели мъже и си има причина за това.
Татко я изгледа, без да знае как да постъпи. Никога не й бе позволявал да идва с него, но обикновено бегълците бяха мъже. Също така, тя обикновено ги откриваше изгубени и уплашени, на отсамната страна на Хио, където бе по-безопасно. Да преминеш в Апалачи означаваше със сигурност затвор, ако те хванат да помагаш да чернокож да избяга. Затвор, ако не и увисване на дърво. Аболиционистите не бяха на почит южно от Хио, още повече такива, които помагаха на избягали мъже, жени и деца да стигнат до френската територия в Канада.
- Отвъд реката е твърде опасно – каза той.
- Още една причина да имаш нужда от мен. Да я намерим и да видим дали няма и други наблизо.
- Майка ти ще ме убие, ако разбере, че идваш с мен.
- Тогава ще изляза сега, от задната врата.
- Кажи й, че отиваш при госпожа Смит…
- Няма да й кажа нищо, или ще й кажа истината, татко.
- Тогава ще остана тук и ще се моля на добрия Господ да ми спаси живота като не й позволи да забележи, че излизаш. Ще се срещнем на устието на Хатрак по залез.
- Не може ли…
- Не, не може нито минута по-рано – прекъсна я той. – Не можем да прекосим реката преди мръкнало. Ако я хванат или умре преди да стигнем, жалко, защото не можем да прекосим Хио през деня, и точка.
///
Шум в гората плаши силно чернокожа робиня. Дърветата я дърпат, бухалите издават къде се крие, а реката й се присмива през цялото време. Не може да мръдне, защото ще падне в тъмното и ще нарани бебето си. Не може да остане, защото ще я намерят.
Летенето не може да заблуди ловците, те ще погледнат надалеч и ще я видят дори да е на огромно разстояние от тях.
Стъпки. О, Господи Боже Иисусе, спаси ме от дявола в мрака.
Стъпка, дишане и разтворени клони. Няма фенер?! Който и да идва, ще ме види в тъмното! О, Господи, Мойсее, Спасителю, Аврааме!
- Момиче...
Този глас, който чувам… Не мога да дишам! Ти чуваш ли го, бебе? Или сънувам този глас? Той е на жена, много тих женски глас. Дяволът няма женски глас, всички го знаят, нали?
- Момиче, дойдох да те заведа отвъд реката и да ти помогна да стигнете свободния север с бебето.
Вече нямам думи, нито на робския език, нито на езика Умбава. Когато сложа пера, загубвам думите.
- Имаме здрава лодка и двама силни гребци. Знам, че ме разбираш, че ми се доверяваш и искаш да дойдеш. Затова стой там, момиче, ето ми ръката, няма нужда да казваш нищо, просто ме дръж за ръка. С мен има бели мъже, но те са ми приятели и няма да те докоснат. Никой освен мен няма да те докосне, повярвай ми, момиче, просто ми вярвай.
Ръката й допира кожата ми, прохладна и мека като гласа на тази жена. Жена-ангел, Пресвета Дево Богородице!
Още стъпки, тежки стъпки, фенери и светлини, огромни бели мъже, но тази жена ме държи за ръка.
- Уплашена е до смърт.
- Виж я само – останала е кожа и кости.
- Колко ли дена не е яла?
Гласовете им са като на Белия господар, който й направи това бебе.
- Тя е напуснала плантацията едва снощи – каза бялата жена.
Откъде знае тази бяла жена? Тя знае всичко... Ева, майка на всички бебета. Няма време да говорим, няма време да се молим, по-бързо, облегни се на бялата жена и върви, върви към лодката, тя ни чака във водата точно като в съня ми. О, ето я лодката, бебенцето ми, лодката ще прекоси река Йордан и ще ни отведе в Обетованата земя.
No comments:
Post a Comment