Jan 10, 2008

Harry Potter And The Deathly Hallows

Три нощи четене до 3 часа, подпухнали и смъдящи очи и поредицата "Хари Потър" е вече история. Ще го кажа с три думи: много хубава книга.

Да, главният герой е противен арогантен пубер, чийто късмет варира от минус до плюс безкрайност и чиито отношения с околните носят белезите на лишено от внимание детство. Да, стилът е лековат и непретенциозен, може да се нарече посредствен. Да, поредицата е нечувана и невиждана досега машина за пари и галеното дете на омразната ми рекламна индустрия. Въпреки това... "Хари Потър" е много хубава книга.

Самата аз подходих с много скептицизъм и устисках няколко години, преди да прочета първите три и да реша, че са страшно увлекателни и умерено забавни. Сюжетът е чудесно балансиран между предсказуемост и съспенс, някои от героите са превъзходно измислени, а сетингът е номер едно. Вековната институция "английски интернат", където децата попадат след изпита на 11-годишна възраст, вече не е досадното, закостеняло училище, от което се бяга в Нарния, а вълшебно убежище от реалния свят. Хогуъртс е описан толкова... омагьосващо, че на човек може да му се приходи на училище. Което нищо чудно да е педагогическо-възпитателната цел на авторката, която може би споделя моето мнение, че образованието не е подготовка за живота, а е самият живот.

Ритмичният цикъл ваканция - училище - изпити - празник - състезание е нарушен в последната книга и тя е типичен приключенски роман, в който героите-бегълци са преследвани от лошите. Редът е заменен с хаос, злото е настъпило по всички фронтове и е време за финалната битка, която не е точно такава, каквато сме очаквали. В центъра на повествованието е стара книжка с приказки и спорът дали митовете са реалност. И да, тази книга може да покаже на малките (пък и на големите), че смелостта, саможертвата и чувството са хумор са важни елементи от човечността. Може да ги научи, че щастливият край невинаги е еднозначен, че хората са изтъкани от противоречия и това е в реда на нещата. Може да ги зарадва до сълзи. Не е ли това хубавото на всяка хубава приказка?

Вече знам какво ще подаря за единадесетия рожден ден на Рада.

5 comments:

foo said...

малко известен факт е, че с изключение на приходите от първата книга, останалите по волята на авторката отиват за благотворителност.
което, кхм, не отрича машината за пари естествено.

Anonymous said...

Историята с благотворителността е малко по-друга, ако вярваме на Wikipedia.

Боян

hazel said...

@ foo, boyan

Имах предвид цялата дандания по мърчандайз, филми, видеоигри, лего конструктор и прочие патаклами около книгите. Книгата е готина въпреки нея.

Забравих да кажа, че според думите на Алвин за една друга книга;), самият факт, че едно тийнче е прочело толкова много страници, е достоен за възхищение.

Anonymous said...

От значение е не само, че тийнчето е прочело всички тези страници, от значение са и нещата, които пише в тях. А пък те са ехеее... много добре си го казала :)

gimli

hazel said...

@ gimli, tnx