Dec 1, 2007

Badtime Stories

now i lay me down to sleep
pray the Lord my soul to keep


Петък вечер е времето за компютърни игри. Аз чета, готвя или се размотавам, а компът е на децата. Любимата игра на Рада напоследък е Скуби-Ду.

От лятото насам спрях с четенето вечер преди лягане, защото Рада е вече напред с материала, чете си бързо наум и освен когато се лигави, не иска да й чета на глас. В момента препрочита "Хобитът" за четвърти път, днес ми рецитира гатанките. Михаил доскоро беше известен с пълната липса на интерес към повечето книги, с изключение на тия за "Франклин", които са си жива промивка на мозъка, ама айде. Снощи обаче беше нощта на разказвачите на приказки и разказвачът беше не друг, а сам ти Мишо.

Започна се с "Дядо ряпа вади", която се разказа най-подробно с огромно удоволствие и артистична промяна на интонацията. Рада каза, че и сутринта пак й я разказвал и в приказката имало следното изречение: "Бабата за дядото, дядото за ряпата, а ряпата за едно дърво!" На въпроса какво е ряпа, той обясни, че е нещо като розова репичка (любим зеленчук), ама голямо. Оказва се, че всички герои в приказката си имат имена (внучката е Игликата:), освен дядото. Миш обаче получава прозрение:

- Знаеш ли как се казва дядото?
- Не знам, как?
- Скуби-Ду!

Те ти интертекстуалност:)

Рада отдавна бе заспала и похъркваше (тая трета сливица не атрофира и толкоз), когато Миш ме привика да му държа ръката и да ми разкаже още една приказка, за която получил "наградка" - картонче с картинка, на което пише "браво". Приказката се оказа "Дар от сърце" на Ангел Каралийчев, която и аз обичах като дете и той я разказа ЦЯЛАТА, с изключение на леко объркване на момента на срещата на братята на "кръстовището" и отварянето на орехите. Отвреме навреме ме питаше неща от типа "как се казват много овцета" и "как се казва човек, който прави хляб". После се оказа, че и "мома" не знае какво е, но общо взето се справи приказно!

Много се гордея с него и с богатия му речник, особено като се има предвид минималния му допир с книгите. Вече нямам грижи за неговия verbal, както нямам и за Рада, и можем всите да се концентрираме върху numerical reasoning:) Баща му го е научил да брои обратно от 100 до едно, което той прави с огромен кеф, а също изумява минувачите по пътя за градината като каже: "Това е блок 347", или някой подобен.

Ето, похвалих се. Отивам да чета "Малкият моряк" от Хектор Мало, която навремето бях чела минимум трийсет пъти и я знаех наизуст.

No comments: