Dec 8, 2007

Reading My Mind

Всеки, който е минавал през Бургас, е виждал къщата, от която тръгнах за пръв път на училище. Тя е триетажна, с нещо като куличка на върха и се намира точно срещу градинката до жп гарата. Там баба и дядо живяха няколко години под наем, след пенсионирането на дядо ми, фелдшер в базата на ВВС в Равнец. Моите родители живееха при тях, за да ни дадат апартамент, там се роди и брат ми.

Понеже не бях ходила на детска градина, тръгването в предучилищна беше голямо събитие и помня всичко с най-големи подробности. Съучениците ми бяха приблизително същите до 7 клас, това сигурно помага на паметта, както и първата цветна снимка в живота ми - с децата и "другарката" в морската градина. Помня как ми показаха пътя от къщи до училище, с наблягане на двете улички, които трябва да пресека. Минавах покрай новопостроения хотел "България", оттам до училище беше все пешеходна зона. Минавах покрай домовете на мои съученици, с които по-късно не можех да си играя, защото отидохме да живеем в далечен панелен комплекс. И най-вече, минавах покрай детския клон на градската библиотека.

По спомени на нашите, чета от четиригодишна, във всеки случай не помня момента, в който съм се учила да чета. (Първата книга, която си спомням добре, e "Приказки от цял свят" преразказани от Николай Райнов, вероятно защото доскоро си беше тук, но наистина се разпадна от много, много, много четене. Преиздадена е, трябва да я купя на децата.) Записването ми в библиотеката беше rite of passage и ходех там най-редовно, докато не я преместиха в някакъв квартал и просто не ми беше на път. Обожавах процеса на избиране на книги - доста от тях бяха подвързани с твърди червени корици и за да видиш заглавието на книгата, трябваше да я извадиш от полицата и да я отвориш. Имах някои любими, които си вземах редовно - една от тях беше за професор и две дечица, които се смалиха и приключенстваха в света на миниатюрното. Още помня как доиха листни въшки, но заглавието ми се губи.

В предучилищна учехме и в събота (всъщност, учехме в събота до 9 клас включително:), но съботният ден беше за ролева игра. Момчетата строяха някакви неща с кубчета, не съм обръщала внимание, но купонът беше при момичетата. Част от нас бяха ученици и учителка, които в края на работния ден изнасяха културна програма на работниците, а другата част "работеха" в импровизирания ресторант, където мъжете се "хранеха" на обед. Там се реализира и първата естествена йерархия в съзнателния ми живот - "другарката" не определи кой кой да е в ресторанта, ние трябваше да се организираме сами. Моята първа работа беше кухненска помощничка:) Другарката обаче не ме хареса на тази позиция и специално за мен сътвори длъжността "класен библиотекар", все пак бях единственото дете, което четеше. Сложи ме на масичка с книжки и в "обедната почивка" строителите идваха да "четат". Не всички, естествено...

Никога не съм имала желание да стана библиотекар, но виж, да работя в книжарница исках. В този брой на "Капитал" има няколко статии за книгите, четенето и книжарниците. Обичта към четенето като хоби не е задължителна, но не е лошо да четеш бързо и аналитично, помага и в други области... За резултатите на българчетата в PISA тук. Излишно е да споменавам, че финландците водят класацията, нали?:D

4 comments:

Мира said...

Книжката да не е случайно "Приключенията на професор Попен в тресавището"? :-)

hazel said...

@ Мира
Идея си нямам:)

lyd said...

http://www.ozon.ru/context/detail/id/2661941/

невероятните приключения на карик и валя

hazel said...

@lyd
Да, това е!:)
Голямо благодаря :)