The wall on which the prophets wrote
Is cracking at the seams.
Upon the instruments of death
The sunlight brightly gleams.
When every man is torn apart
With nightmares and with dreams,
Will no one lay the laurel wreath
When silence drowns the screams.
Confusion will be my epitaph.
As I crawl a cracked and broken path
If we make it we can all sit back
and laugh.
But I fear tomorrow I'll be crying,
Yes I fear tomorrow I'll be crying.
Between the iron gates of fate,
The seeds of time were sown,
And watered by the deeds of those
Who know and who are known;
Knowledge is a deadly friend
When no one sets the rules.
The fate of all mankind I see
Is in the hands of fools.
Баба ми е починала на 82 години. По-любимата ми баба си отиде преди 22 години, но и за тази ще ми е мъчно... Бог да я прости.
Починала е в пълно съзнание, днес сутринта е говорила с майка ми за петимата си правнуци. Не знам дали ще ида на погребението, нашите ме посъветваха да си остана при децата. Няма да им казвам засега, точно в момента нямам сили да говоря с деца за смъртта и задгробния живот.
Изведнъж си спомних, че днес щях да имам годишнина от сватбата.
