Yo Puta

"който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея."
Йоан 8:7

Може би много мъже са имали фантазии, че са с проститутка. Млада, красива, готова да изпълни всяко желание. И твоя, защото си платил, а в нашия свят което не се купува с пари, се купува с много пари. Моята фантазия за мъжка проститутка си остана нереализирана, но си е факт и това е отправната ми точка за размисъл върху легализирането на проституцията. Не данъчните приходи, не моралността на рекламирането на услугата, не осигуровките и защитата на секс-работниците. А моето желание да получа удоволствие срещу пари.

Мъжете и жените не са предмети, а личности с човешко достойнство, както е записано в Хартата за човешките права, чийто Член 1 гласи:

"Човешкото достойнство е ненакърнимо. То трябва да се зачита и защитава."

Дефиницията на достойнство е философски въпрос, както и отношението "тяло - личност" и въпросът доколко свеждането на друг човек до парче плът е накърняване на неговото достойнство. В този ред на мисли, повечето хора смятат, че са собственици на телата си и тезата, че са само арендатори, ги изнервя. Но като че ли всички ще се съгласим, че изключителното право да правим неща с човешко тяло се разпростира само до тялото, което обитаваме в момента, а посегателството срещу чуждо тяло (без съгласие на неговия обитател) е правонарушение. Клиентът на проститутката не само че не може да е сигурен, че тя го прави по свой избор, ами по-скоро може да е сигурен в обратното. Обаче не му дреме - нали си е платил. И за член пети от хартата не му дреме:

Забрана на робството и на принудителния труд

1. Никой не може да бъде държан в робство или в принудително подчинение.

2. Никой не може да бъде заставян да извършва принудителен или задължителен труд.

3. Трафикът на хора е забранен.

Ето много хубава статия по темата, разказваща за икономическите интереси, стоящи зад желанието ни да получим оргазъм. Икономически интереси стоят и зад желанието ни да се напием, да се напушим и да залагаме (примерно), но моят интерес е по-скоро към психологията на връзката между клиента и секс-работника. Властта, символизирана от дадените пари ли ти го вдига, или самата жена? Не ти ли пада от мисълта, че тази жена НЕ ИСКА да е с теб, и го прави по задължение? Не е ли странно парите да превръщат изнасилването (правене на секс без желание от страна на партньора) в законно и морално деяние? Ти сваляш филми от торенти, а за секс би платил, така ли? Наистина ли си плащаш, за да не се налага после да говориш с нея? Честно, това последното ми се вижда най-смислената причина да се ползва професионална услуга...

Друга статия за трафика на хора, за насилието, отвличането, побоите и дрогирането на секс-работничките. Разбира се, проститутката има право да продава тялото си по свое собствено желание и забраната да го прави би ограничила нейните права. Да, може би много жени (и мъже) биха вършили сексуални услуги срещу пари по собствено желание. Най-добрата ми приятелка стана проститутка в далечната 1987 година - прекъсна училище, влезе в такава среда, изкарваше прилични пари. Не помня да е имала сводник. Разказвала ми е неща "от кухнята" на професията, които сигурно не е трябвало да слушам, докато съм била девствена, но такъв е животът. Беше страшно красиво и умно момиче, впрочем, което вероятно е било оценявано и от клиентите, предимно чужденци в крайморския град. Последното, което чух за нея преди десетина години, е че работи като фотомодел в Кипър. Дълго се канех да се обадя на майка й... Защо не се срещнем случайно някое лято?

Заглавието на поста е взето от този филм, който гледах преди време. Филмът се състои от псевдодокументални интервюта и няма особени художествени достойнства, но са показани различни гледни точки за проституцията. Всяка проститука говори на родния си език и за нас е интересно да видим грозната и дебела българка, а също и симпатичния сутеньор, който на чист български обяснява как работи индустрията. Почти съм сигурна, че има хора, които не знаят, че проституцията в България не е нелегална. Криминализирано е единствено сутеньорството, от член 155 на НК. Оказа се, че не само в Швеция, но и във Финландия, е криминализирано купуването на сексуални услуги, за ужас на Съюза на сексуалните професионалисти във Финландия, които на сайта си призовават гражданското общество да изпраща протестни писма на политиците.:) На родна почва, четейки тези впечатления на чужденци от нивото на услугите в България, мисля, че някоя и друга глоба няма да им дойде зле.

В заключение, от цялата харта за правата на човека, секс-индустрията набляга основно на чл.15, ал.1.

Всеки има право да работи и да упражнява свободно избрана или приета професия.

Сега мисля, че не бих правила секс с човек, който с това си изкарва хляба, ще ми е жал за него и за мъжкото му достойнство, нищо, че мъжете проститутки вероятно са били по-свободни в избора си на професия.