Three Verses from the Cantor

Harvoinpa yhteen yhtenemme
Saamme toinen toisihimme

Verse 1

Понякога не съм Mrs Brainiac, както ме нарече скоро К., а обикновена жена, която иска да й се усмихват и да я гледат с обожание, да й свалят звезди, да я милват и да я отменят в тежката работа, да й отварят вратата на колата (още помня една умопомрачителна случка, когато вратите на колата ми бяха замръзнали и аз успях да ги отворя, за разлика от присъстващите там мъже), да й казват колко е хубава и да й подаряват секси бельо. И не иска да е сама, особено на презокеански полет...

Verse 2
Макар и рядко, но се случва да искам мен да ме разсмиват, вместо аз да съм придворен шут. Искам да се разхождаме мълчешком из гората, дори сега в студа, да ми набереш златисточервени листа и да ме държиш за ръка. Искам да ме заведеш на Shoot'em Up, да се разсипя от кикот на безмозъчния екшън и да ми се дигне адреналина, за да стана more fuckable. After all, I have been called Mrs Brainiac at least once. ^_^ Не ме карай да пия алкохол, само ме избива на философски разговори...

Verse 3
След филма, ако ги няма децата, искам да се качиш у нас и да затвориш очи във входа и асансьора, защото са major turn-off, and we're trying to pull off a romantic comedy here. Искам да съм гъвкава и тръпнеща, да пърхам с мигли и да отмятам коса. Искам да съм позната и непозната, желана и измисляна, не искам да съм porn act, или поне не първия път. Не е задължително дори да има пръв път, разбираш ли... Но много искам да ме прегърнеш, за да си спомня коя съм. Искам да слушаш моята музика, да се взираш в очите ми и да ме запомниш с добро.

One clang from a bell...