tag:blogger.com,1999:blog-8770922.post1382541875717646962..comments2024-03-28T09:18:07.403+02:00Comments on hazelnuts: В края на ноемвриhazelhttp://www.blogger.com/profile/13323564058505431981noreply@blogger.comBlogger4125tag:blogger.com,1999:blog-8770922.post-60138616806014549612007-11-23T10:51:00.000+02:002007-11-23T10:51:00.000+02:00и аз искам да прекарам няколко месеца като събера...и аз искам да прекарам няколко месеца като събера всичките книги около себе си ... мога изобщо да не излизам. мога да го правя цял живот :)Anonymousnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8770922.post-49172876466115469462007-11-22T17:33:00.000+02:002007-11-22T17:33:00.000+02:00Хаз, крачката до там е миниатюрна :)А ако това се ...Хаз, крачката до там е миниатюрна :)<BR/>А ако това се случи, просто ще се наложи и да започна да уча фински ;)<BR/><BR/>Мерси за "Корабът на вселените", ще го потърся още тази вечер.Strangerhttps://www.blogger.com/profile/13853304149206447969noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8770922.post-80105519832481110512007-11-22T16:08:00.000+02:002007-11-22T16:08:00.000+02:00@ strangerАз още не съм намерила "Невидимото дете"...@ stranger<BR/>Аз още не съм намерила "Невидимото дете", сигурно изобщо не е тук.<BR/>Но пък заедно тази книга ни подариха "Корабът на вселените", или мемоари за доста веселяшките ергенски приключения на татко Мумин. Поне засега не е депресивна.<BR/><BR/>Време е да прослушаш финска музика;)hazelhttps://www.blogger.com/profile/13323564058505431981noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8770922.post-83280320181358027602007-11-22T15:32:00.000+02:002007-11-22T15:32:00.000+02:00"Мракът вече не беше черен като във всекидневната"...<I>"Мракът вече не беше черен като във всекидневната"</I><BR/><BR/>Мисля си, че именно на безбройните препрочитания на "Невидимото дете" навремето, се дължат голяма част от настоящите ми отклонения :)<BR/><BR/>Студ, отдалеченост и красива, пълноценна самота. Книгата ме плашеше, хвърляше ме в отчаяние и сълзи и пак я препрочитах отново и отново.<BR/><BR/>Да, "В края на ноември" върна всички тези усещания с много по-голяма сила. След като я прочетох, дълго се рових из мазето на родителите си, за да открия "Невидимото дете" - беше се озовала там заедно с още един куп "детски книжки", за които съм нямала място или не съм искала да разнасям от квартира на квартира. <BR/><BR/>И, при всяка есенна буря, продължавам винаги да се сещам за Филифьонката и нейните бедствия..Strangerhttps://www.blogger.com/profile/13853304149206447969noreply@blogger.com