За третия рожден ден на Миш му подарих ксилофон. Той днес свири ли, свири на него и по едно време пожела барабани. Аз изоках, пусто music is best, питах гугъл и получих ето такъв резултат. Направо ми се иска да се напия от мъка и/или да се оженя за финландец.
Едно време за първия си рожден ден Рада получи комплект детски барабани и барабанист с батерии, което беше най-оглушителната играчка на света. Слава Богу, развали се достатъчно бързо... Сега ако мога да намеря такава играчка, ще е чудесно - слагам слушалки, музиката до дупка, те да си вдигат там друг шум. След месец с деца у дома съм останала тотално без нерви, какво е един барабан повече или по-малко за моята фирма... Крайният резултат вероятно ще е такъв, и без това напоследък правя разчистване на играчките в детската и изхвърлих доста.
Смених магнитчето на вратичката на бюрото на Рада, както и розетката на телефона. (Преди няколко дни се бях спънала в телефонния кабел и... да, същата история.) Успях да наглася кабелите и телефонът проработи, но не без няколко безуспешни опита вместо с куплунга от телефона, с куплунга от едновремешния модем... не ме питайте какво прави този кабел там.
Вече ходя в различни магазини с невежеството си, оказа се, че устройството за затваряне на вратичка с магнитче си имало име, но го забравих. Както и да е, монтирах само едната част и вратичката мистериозно взе, че се затвори, след един месец зеене. Чукът с червената дръжка влезе отново в употреба, Миш много искаше да ме отмени, но аз му изръмжах, че не ми се чистят пръсти от пода и той клекна. После много ме хвалиха с Рада, де. Обмислям да купя легло със стълбичка и бюро отдолу за учениците догодина, защото Миш още е на бебешкото си легло. Разбира се, в Aмазон са по-евтини... а засега ще поправям старите мебели.
Къде прочетох, че задоволяването на wants радвало хората повече, отколкото това на needs? Anyway, one man's want is another's need...
Едно време за първия си рожден ден Рада получи комплект детски барабани и барабанист с батерии, което беше най-оглушителната играчка на света. Слава Богу, развали се достатъчно бързо... Сега ако мога да намеря такава играчка, ще е чудесно - слагам слушалки, музиката до дупка, те да си вдигат там друг шум. След месец с деца у дома съм останала тотално без нерви, какво е един барабан повече или по-малко за моята фирма... Крайният резултат вероятно ще е такъв, и без това напоследък правя разчистване на играчките в детската и изхвърлих доста.
Смених магнитчето на вратичката на бюрото на Рада, както и розетката на телефона. (Преди няколко дни се бях спънала в телефонния кабел и... да, същата история.) Успях да наглася кабелите и телефонът проработи, но не без няколко безуспешни опита вместо с куплунга от телефона, с куплунга от едновремешния модем... не ме питайте какво прави този кабел там.
Вече ходя в различни магазини с невежеството си, оказа се, че устройството за затваряне на вратичка с магнитче си имало име, но го забравих. Както и да е, монтирах само едната част и вратичката мистериозно взе, че се затвори, след един месец зеене. Чукът с червената дръжка влезе отново в употреба, Миш много искаше да ме отмени, но аз му изръмжах, че не ми се чистят пръсти от пода и той клекна. После много ме хвалиха с Рада, де. Обмислям да купя легло със стълбичка и бюро отдолу за учениците догодина, защото Миш още е на бебешкото си легло. Разбира се, в Aмазон са по-евтини... а засега ще поправям старите мебели.
Къде прочетох, че задоволяването на wants радвало хората повече, отколкото това на needs? Anyway, one man's want is another's need...
4 comments:
Жестоко е легълцето с бюро!
А като го купиш, за кой ще е новото (легло + бюро) и за кой ще останат старите?
У нас винаги новото беше за мене, като по-голяма и като по-изявена ученичка. Брат ми все износваше или му купуваха по-смотаното. И виж какъв свестен човек стана от него! ;)
За мен това беше даденост, но сега се замислям дали не му е било криво понякога.
Леглото ще е за Михаил, а бюрото за Рада, а и за него като тръгне на училище. Ние с брат ми сме ползвали едно бюро 10 години ли, колко. И двамата сме свестни ;), но като по-голяма сестра с по-малък брат мразех да живея с него в една стая (като си на 17 е особено гадно), та мисля на моите да им го спестя. В един момент ще живеят в отделни стаи, или поне такъв е планът, и всеки ще си има такова легло.
Сега се обичат прекалено много, за да ги отделям.:) Да не говорим, че нямам 1000 лева или колкото струва там това нещо... :(
В отделни стаи и нас с брат ми ни пробваха по едно време. Умряхме от скука, толкова бяхме свикнали да си бърборим вечер. Бяхме на възраст, в която ни беше рано да оценим плюсовете на самостоятелността. Доста скоро ни събраха обратно и карахме така до много късно.
В резултат на дългото споделяне на стая с него, аз и до ден днешен съм много зависима от наличието на компания около мен. Дори не ми трябва комуникация, просто трябва да има друг човек наоколо, иначе се смахвам.
Каква възраст смяташ, че е подходяща да ги разделиш?
Ми ще ги разделя като влезе в пубертета Рада. Демек след 2-3 години, знам ли кога влизат в пубертета...
Това не е задължително де, но се радвам, че има такава опция. При двустаен апартамент няма. Братовчедите ми в Бд имаха опцията, уж ги разделиха, те продължиха да си спят в една стая. Разни хора.
Аз пък от дългогодишното делене на стая с брат свързвам най-прекрасните моменти с това да съм сама у дома или поне сама в стая. И до днешен е така:)
Post a Comment