Hey_Zyl Mode On

I shall not want
Psalm 23

Горното се превежда "нищо няма да ми липсва" и е мотото на кампанията, започваща днес. Над лакътя имам кръгла лепенка, струваща много пари, и ми е черно пред очите (дали ще се подобри зрението ми, образно казано?), защото от сутринта не съм пушила.

Всичко започна снощи, когато запалих цигара по време на загадката "ген-възпитание" Лорън Харис и си помислих, че докато пеят Мейдън, няма да пуша. И не пуших. И не ми се пушеше, защото мислех за друго. После запалих по пътя към колата. (Караше един пич от Варна, с когото привидно се бях запознала точно преди концерта, приятел на Боби. След концерта като ме попита накъде съм, той получи прозрение: "Ама аз съм бил на гости у вас!" Прозрението споходи и мен, щото през цялото време се чудех откъде ми е познат. Iron Maiden - Revelations:) В колата седяхме 45 минути, докато излезем на булеварда и през това време на мен пак ми се припуши. Не че не можеше, все пак се движехме на интервали от един метър, но не го направих и казах на Боби, че отказвам цигарите, за да мога да разказвам на внуците си, че не пуша от концерта на Мейдън насам и той умря да се хили. Сега става ли ясно колко беше яко?:)

Сутринта обаче запалих цигара и Михаил каза знаменателната реплика:
"Ти пушиш сутрин, също като дядо."

Това преля чашата и аз оставих децата сами, което правя много рядко, и хукнах към аптеката за лепенки. Лепенките, искам да ви кажа, изобщо не ми помагат. Взех си от средносилните, за пушачи до 20 цигари на ден (аз пуша по около половин до една кутия на ден напоследък), но не усещам никакво шибано действие. Пуши ми се като на кон и К. първи изпита бича на моята абстиненция:

chrome: ahahahahaha
16:07:51 chrome: may lepenkata e defektna

Освен това съм разсеяна (да, може и още повече от нормалното), адски раздразнителна (горките ми деца) и горе-долу всичко, за което се сетя, ме разплаква. При това положение, цигарите винаги съм ги считала за по-малкото зло, защото като пуша ставам По-Добър Човек (tm). Само че сега известно време няма да съм по-добър човек. Ще съм hey_mnogo_zyl, какъвто ми беше никът едно време, ще поствам по 2 пъти на ден и ще лея сарказъм с кофи. Това беше официално предупреждение.

Защо спирам ли? Защото някъде миналата година първата точка на Онзи Списък се модифицира на "непушач, който да НЕ ме понася като пуша, за да ме мотивира да спра". Да, знам, че това упражнение вече съм го правила (да живее Марк Твен), рекордът ми е две години. Сега не искам да обещавам нищо, искам само да живея one day at a time, с вяра, че "Тоя, Който почна у вас доброто дело, ще го върши дори до деня на Иисуса Христа". Искам да бъда umoved and unmoving, да съм независима от билка, която сама по себе си е хубава (най-мразя антиникотиновия устрем на бившите пушачи), искам нивото на ендорфините ми да се поддържа от по-малко вредни неща и да повярвам отново в чудеса.

Откривам новия label antidroga, в чест на някогашния фън канал в irc. Ще съм досадна, злобна и провокативна повечето време, но понякога ще съм вдъхновена, забавна и проницателна. Покълващото семенце може да се обърка с развалено, ако не знаеш какво да гледаш. This is the first day of the rest of my life.