Страшно се трогнах от тази статия в Капитал. След 6 години несполучливи опити за свое дете, семейството прибягва към осиновяване. В статията пише, че са чакали 7 месеца, което ми говори, че са дали много пари... може би не толкова, колкото за медицинските процедури. Свалям шапка на тези хора, както и на стотиците други, които осиновяват деца и ги отглеждат с любов.
Навремето и ние имахме репродуктивни проблеми и знам какво е да чакаш всеки месец, роднините да те подпитват и абсолютно всички освен теб да имат бебета. Осиновяването беше изключено за нас обаче, защото работех само аз, екс-ът беше студент и живеехме под наем. А за да осиновиш, освен психически здрав, трябва да си и финансово стабилен. Помня едно мило 5-годишно русичко момиченце от дома в Угърчин, което едва говореше и което приличаше на мен... Мислех си за нея, мислех колко е по-добре да осиновиш новородено, но и тогава отглеждането щеше да е трудно. При нормалното родителство тялото на майката се подготвя за ролята си дълго време, а като осиновиш дете си е шок. Хех, така един вид и майката е като бащата - трескат ти в ръцете едно бебе, казват ти твое е, гледай го сега, нищо, че си хормонално неподготвен;) Освен това аз съм антифен на изкуственото хранене (децата ми никога не са се хранили от шише)... а дали всъщност не измислиха начин за кърмене и от осиновителки - ами да, поне частично.
Колкото и да разправям, че генът е по-важен от възпитанието, най-близките ми хора не са генетично свързани с мен и нямам основания да смятам, че и с децата ми няма да стане така. При осиновителите няма да има вглеждане в извивката на веждите, спомени "аз се научих да чета на 4" и негодувание "как можа точно суетността да вземе от свекървата". Обаче ще има усещане, че си част от нещо по-голямо, увереност, че всички сме клонки от едно огромно дърво и надмогване на духа над материята. Осиновяването е едно от делата, които регенерират разкъсаната тъкан на вселенската справедливост. Поклон.
Навремето и ние имахме репродуктивни проблеми и знам какво е да чакаш всеки месец, роднините да те подпитват и абсолютно всички освен теб да имат бебета. Осиновяването беше изключено за нас обаче, защото работех само аз, екс-ът беше студент и живеехме под наем. А за да осиновиш, освен психически здрав, трябва да си и финансово стабилен. Помня едно мило 5-годишно русичко момиченце от дома в Угърчин, което едва говореше и което приличаше на мен... Мислех си за нея, мислех колко е по-добре да осиновиш новородено, но и тогава отглеждането щеше да е трудно. При нормалното родителство тялото на майката се подготвя за ролята си дълго време, а като осиновиш дете си е шок. Хех, така един вид и майката е като бащата - трескат ти в ръцете едно бебе, казват ти твое е, гледай го сега, нищо, че си хормонално неподготвен;) Освен това аз съм антифен на изкуственото хранене (децата ми никога не са се хранили от шише)... а дали всъщност не измислиха начин за кърмене и от осиновителки - ами да, поне частично.
Колкото и да разправям, че генът е по-важен от възпитанието, най-близките ми хора не са генетично свързани с мен и нямам основания да смятам, че и с децата ми няма да стане така. При осиновителите няма да има вглеждане в извивката на веждите, спомени "аз се научих да чета на 4" и негодувание "как можа точно суетността да вземе от свекървата". Обаче ще има усещане, че си част от нещо по-голямо, увереност, че всички сме клонки от едно огромно дърво и надмогване на духа над материята. Осиновяването е едно от делата, които регенерират разкъсаната тъкан на вселенската справедливост. Поклон.
No comments:
Post a Comment