Не съм див пролайфър - не искам, не мога и нямам право да съдя, защото съм живяла прекалено дълго и са ми се случвали прекалено много неща. В България абортът по желание е законен до 12 седмица, а по медицински причини - до 20-та. (Имах съученичка, която до 5 месец си мислела, че е напълняла. Интелигентно момиче инак. Предложили й аборт по медицински причини, тя отказала. Дъщеря й вече е на 15 или 16.)
В Англия, Шотландия и Уелс абортът е законен до 24 седмица. Разбира се, само около 10% от абортите се извършват след 12 седмица дори и там. Но 2% от анкетираните тук, смятат, че е ок да се прави аборт до самото раждане. Което не се различава много от детеубийство, практикувано от дълбока древност и до днес. Доста сексистки при това. Да не забравяме, че медицината е вече толкова напреднала, че могат да оцеляват бебета, родени в 25 седмица - ето тук. (Идиотските имперски мерки означават съответно 22 см и 226 г. О_о ) За мен това напълно обезсмисля разграничението "дотук да - оттам не", независимо дали моментът е 12 седмица или раждането. А дебатите "откога нероденото бебе изпитва болка и не е ли добре да го обезболим, преди да го убием" са най-малкото извратени.
Границите са не другаде, а в главата ни, сложени там от обществото според някои, от Бога според други, от дявола според трети. Както многократно съм казвала, законността на дадена практика не я прави автоматично редна, правилна ... добра. Законно е просто онова, което група демократично избрани от мнозинството хора се събират и решават, че е закон - което изобщо не знам дали е по-меродавно от Тората, Шериата или законите на Ликург. Човек трябва да постъпва според изискванията на съвестта си (категоричен императив), дори когато законът забранява/разрешава въпросната дейност. Как се формира съвестта ли? Дълга история:)
А Православната църква, въпреки лошия си пиар, всъщност след аборт препоръчва същото, каквото след всеки грях - покаяние.
В Англия, Шотландия и Уелс абортът е законен до 24 седмица. Разбира се, само около 10% от абортите се извършват след 12 седмица дори и там. Но 2% от анкетираните тук, смятат, че е ок да се прави аборт до самото раждане. Което не се различава много от детеубийство, практикувано от дълбока древност и до днес. Доста сексистки при това. Да не забравяме, че медицината е вече толкова напреднала, че могат да оцеляват бебета, родени в 25 седмица - ето тук. (Идиотските имперски мерки означават съответно 22 см и 226 г. О_о ) За мен това напълно обезсмисля разграничението "дотук да - оттам не", независимо дали моментът е 12 седмица или раждането. А дебатите "откога нероденото бебе изпитва болка и не е ли добре да го обезболим, преди да го убием" са най-малкото извратени.
Границите са не другаде, а в главата ни, сложени там от обществото според някои, от Бога според други, от дявола според трети. Както многократно съм казвала, законността на дадена практика не я прави автоматично редна, правилна ... добра. Законно е просто онова, което група демократично избрани от мнозинството хора се събират и решават, че е закон - което изобщо не знам дали е по-меродавно от Тората, Шериата или законите на Ликург. Човек трябва да постъпва според изискванията на съвестта си (категоричен императив), дори когато законът забранява/разрешава въпросната дейност. Как се формира съвестта ли? Дълга история:)
А Православната църква, въпреки лошия си пиар, всъщност след аборт препоръчва същото, каквото след всеки грях - покаяние.
3 comments:
Не я занимавай ти православната църква с такива неща. Хората са рентиери, по цял ден обикалят и събират наеми от стотици декари. Да не мислиш, че е лесно? :)
Мисля, че българският закон е най-разумен. (Ще рече, най-добре съвпада със собственото ми мнение по въпроса).
Те до 12 седмица даже не те картотекират като бременна в някои страни - рисковете са твърде много и не се знае дали ще минеш "отвъд", така да се каже.
До 20 седмица доколкото знам може да се направи ранна диагностика на някои аномалии в плода, които, ако ги има, биха гарантирали раждането на дете-инвалид, което никога няма да стане нормален индивид и най-вероятно ще почине още в много ранна възраст. При този случай - наистина по медицински причини - също подкрепям аборта.
Оттам нататък - като див про-чойсър ми е трудно да го призная - ама ми се струва късничко за такова решение. До този момент трябва вече да си наясно искаш ли бебето или не, и да си направил своя избор. Т.е. съм за избор, но за навременния такъв. В днешно време и в нашата реалност няма оправдание до 5-тия месец да не знаеш, че си бременна.
А покаяние какво точно ще рече? Толкова да съжалиш, че си направил нещо, че да вземеш решение, ако времето се върне назад и трябва пак да решаваш, да направиш противоположния избор ли?
Да си гледат работата за покаяние тогава.
Виж, може да ти е много, много мъчно, че се е наложило от две злини да избереш тази, която ти се е сторила по-малка, но все пак е злина. Ако това е покаяние - ОК, за такова можем да си говорим :)
- W.
Толкова да съжалиш, че си направил нещо, че да вземеш решение, ако времето се върне назад и трябва пак да решаваш, да направиш противоположния избор ли?
аха
да ти е много, много мъчно, че се е наложило от две злини да избереш тази, която ти се е сторила по-малка, но все пак е злина.
пак аха. къв е проблемът? ти никога ли не си съжалявала за избор?
Post a Comment