Jun 25, 2007

Closing the Circle


Искам поне 3 седмици да не работя в събота и неделя.

След като си пратих ултра-досадния проект днес, с Рада седнахме и гледахме The Return of the Jedi, yours truly сигурно го гледа за 20 път. (I love you - I know се каня да го изпробвам от 20 години и още не съм:Р).

Не че изумително много работих де. В събота ходихме на Витоша по изпитаната процедура: с колата до лифта, с лифта до Алеко, разходка наляво, подскачане по пътечки и камъни, гледане на цветя и буболечки, изяждане на сандвичите, изпиване на водата, тичане, забава, хилеж, гледки, мрънкане, връщане на лифта, колата, вкъщи, следобеден сън за Миш. Отнема около 4 часа и децата имат тема за разговор за няколко дни напред:)

Вечерта ходих на Ямато, слушах барабани, гледах пантомима и чудесно си изпразних мозъка, ако това се предполага да е целта на медитацията. Добри са японците, но са извънземни, рамен - това е положението. Обсъдихме с Cow дали това, че на десктопа ми в момента седи Cloud или по-точно неговият меч, има връзка с инфантилността на японците. Аз бях щастлива, че се видях с френдка за пръв път от две и кусур години насам и още можем да си говорим, че и да обсъждаме. Some things never change:)

Като че ли ми липсват църковнославянските песнопения и е време да ида до Невски една от неделите, които няма да работя. Трябваше да е тази, но се успах безобразно. Почти успях да наваксам липсата им с часове наред слушане на Communic, които са най-хубавото ми откритие от Riverside насам. Спомних си цитата "The best music is essentially there to provide you something to face the world with." А светът в неделя вечер има нужда от много, много музика.

Един френд каза, че няма екс, с когото би издържал да се вижда 3-4 пъти в месеца, както правя аз с моя, докато си прехвърляме децата. В неделя вечер е най-страшно, защото поне половината пъти Михаил плаче. Снощи плака много, държа баща си за ръката и повтаряше "Искам тати да живее тук". (Ако някой се съмнява, че ад има, да спре да се съмнява на момента.) Аз се държах спокойно, докато тати беше тук, но щом вратата се затвори зад него, прегърнах Миш и се разплаках и аз. Какво му казвам? Че разбирам, че му е мъчно за тати, но така е по-добре, защото ако живееше у нас, щяхме много да се караме. Добре де, спирам с мелодрамата, ето малко черен хумор.

Рада (полупрезрително):
- Ама сте ревльовци и двамата. Бива ли такова нещо, мамо, стегни се, ти не си дете.
Аз:
- Ние с Мишо имаме нежни сърца (bleeding hearts and artists, muahaha) и затова плачем. Ти си дебелокож темерут.
Тя:
- Да, аз съм зодия Козирог.
:)

Няма много връзка, но Бейв е спечелил конкурса на тазгодишната Таласъмия. Честито!


5 comments:

nousha said...

Това е добре, миналата или по-миналата го спечели пак? (Разказ за Св. Георги, ако се не лъжа, но може и да се лъжа.)
Вчера зяпах детски играчки и се сетих за една малка А'Туин, още от времето, докато живеехте до НДК (май бях идвала да гледам Рада). Чудех се сега на какво ли ще се зарадва като подарък - децата в долните класове в училище миналата година буквално ме изумяваха понякога. Може би тярбва да си рефрешна данните, но от къде да взема новата версия...
И Ямато бяха великолепни, съгласна.

Hazel Baggins said...

@ nousha
long time no see, градски:)
Рада се радва на книжки, вече почти всичко е изчела от приказките. Има даже едни, които си превеждала ти, но убий ме, не помня кои са:)
Също така се радва на малки дребни играчици, но най-вече на гости.

nousha said...

Опа... аз си харесвам превода на тия приказки, при все, че редакторката правеше своеволия, особено с преводите на стихчетата, ама сега се притесних *blush* Трябва да ми кажеш кои книжки имате, да ви донеса останалите от поредицата.

Elle said...

Debelokoj temerut? Dobre che deteto knows better than to listen to you :)

Hazel Baggins said...

@ elle
добре, че децата разбират чувството ми за хумор по-добре от читателите ми:)