Jun 11, 2007

Събота започва в понеделник

Choose ... wondering who the fuck you are on Sunday night.

Онзи ден ми напомниха за депресията, която те обхваща в неделя следобед и е знак, че трябва да си смениш работата. Мен точно тази депресия никога няма да ме хване, предвид гъвкавото ми работно време и способността ми да работя под напрежение;) Пратих си огромния превод тази сутрин, но вместо обичайната еуфория на облекчение от свършената работа, нещата клонят повече към отчаяние.

Толкова по-просто е, когато си пристрастен. Вземаш си дозата, животът се успокоява и влиза в ритъм. Центровете на удоволствието ръкопляскат, ендорфините струят из тленната ти обвивка и за малко всичко във вселената е наред. Няма нужда от отговори, нито от взаимност и музи, няма нужда от по-голям свят, няма нужда от минало и бъдеще - раят е тук и сега. Добре, че не пробвах хероин. И двата пъти, когато бях на косъм от първата си доза, се оказвах бременна и това ме спираше.

Днес трябва да си купя още никотинови заместители, които нищо не заместват, понеже отделят 14 мг за 24 часа, wtf? Всъщност не искам да си купувам. Искам да се обвия кротко в пашкула на обезболяването и да не се чудя who the fuck I am on a Sunday night. Не искам да сънувам кошмари. (В упътването на лепенките си пише, че при някои хора е налице промяна в съня или сънищата. Аз проблеми със съня никога не съм имала - освен с прекъсването му сутрин, де - но сънищата стават все по-реалистични. Това важи и за хубавите сънища - снощи сънувах такъв... От тези, които сутрин те разплакват, защото не са истина.)

Всъщност отказването изобщо не опира до воля. Опира до това колко болка можеш да издържиш и колко вяра имаш, че болката ще премине в един момент и ще се почувстваш по-добре. Но това се отнася за всяко човешко страдание - не само за абстинентния гърч. Всички ни боли понякога и искаме да свърши. Някои дебелокожи темерути може би ги боли по-малко, знам ли. Едни жени раждат за пет минути, други за 10 часа. Няма справедливост. И ако в неделя вечер получиш прозрение, че си проклет наркоман, това стъпка нагоре ли е, или надолу? Нима 12-те стъпки наистина помагат, дори на асоциални копелета като мен?

Съвсем предвидимо, на мен ми помага музика, особено скоростен метъл с много крясъци. Вчера дори минах на Металика и набързо изслушах десетината парчета, които навремето не ме кефеха - от типа на Blackened. Не съм забравила и Master of Puppets, съвсем по темата;) После гледах Мейдън на фестивала в Донингтън - концертът беше също толкова хубав, колкото и нашия, да не говорим за невероятното усещане, че си в 21 век и гледаш концерт на живо по интернет. Ангра, Адажио и Брулените хълмове продължават да вършат чудесна работа, заедно със Стратовариус. Ще пробвам и In Flames. Като ще е падение, да е падение:)

А, и си спомних една книга, чийто автор спрял цигарите за една година, за което време не успял да напише абсолютно никакъв свързан текст. Та след това пак пропушил, защото, нали, с писане си изкарва хляба. Добре, че аз не съм така:D

4 comments:

Anonymous said...

"Центровете на удоволствието ръкопляскат, ендорфините струят из тленната ти обвивка и за малко всичко във вселената е наред."
И к'во сега, пак ще ходим да скачаме? Вярно, малко скъпичко излиза, ама пък е готино (поне тъй съм чувал).

Hazel Baggins said...

@ anon
Прав си. Сега вече НАСТЪПИ моментът на истината и това лято ще ида на Витиня:)
Събирам желаещи за сеирджии, ако не за участници;)

Anonymous said...

Всъщност нямах предвид Витиня, а Ан-2 и Казанлък (май).
А иначе какъв сеир е да гледаш някого, на когото му е кеф ;) Разбирам да е някой, дето ще опищи околните планини - това е да гледаш сеир и после да го разправяш наляво и надясно. А така - една разходка.

Hazel Baggins said...

Казанлък още по-далече и сложно от Витиня:/
I wanna live forever
I'm gonna learn how to fly
(Fame)
I feel it comin' together
People will see me and cry
(Fame)
I'm gonna make it to heaven
Light up the sky like a flame
(Fame)
I'm gonna live forever
Baby remember my name


Adagio - Fame