Her Alone

Some of us go down in a blaze of obscurity
Some of us go down in a haze of publicity
The price of infamy, the edge of insanity

Another holiday inn, another temporary home

Жребият е хвърлен, Рубикон преминат и тия три работи - моите родители финансираха една част от ремонта на терасата в кухнята. Няма връщане - ще се иззижда от едната страна, ще се слага дограма и евентуално, ако останат пари, ще се прави изолация на кухнята и детската стая. Обадих се на първата фирма да ми направи калкулация и ще се обадя на още 1-2, нали така, пазарна икономика, конкуренция, съотношение цена/качество... И абсолютно всичко това ще го свърша съвсем сама, което дори за self-sufficient човек като мен си е подвиг, за който трябва да ми се издигне паметник.

Проблемът е, че не искам да правя това. Дори и след ремонта ще продължа да живея в същия постапокалиптичен вход с неплатени от години сметки за вода и асансьор по-страшен от FPS, само ще съм много пари назад и с едно пропиляно лято повече. Майка ми дори иска "с едното цапане" да сменя плочките в кухнята и коридора - и наистина, те са си за смяна, останали са от предишните собственици, но само при мисълта, че трябва да избирам нови плочки и да търся ОЩЕ майстори, ме избива на headbanging. Мда, сигурно има жени, които тази мисъл ги радва и ги зарежда с положителни емоции - еми да са живи и здрави. За мене начинът да оставя нещо красиво, полезно и дълготрайно след себе си не е този и с това не искам да омаловажавам самата дейност. Просто аз не съм такъв човек и толкоз, а е страшно уморително да вървиш срещу себе си.

Сега един приятел ми съобщи, че ако искам да съм законово изрядна, за такова преустройство трябва да представя проект в общината и оттам да ми назначат технически ръководител, ама то това никой не го спазвал. После наля масло в огъня с думите, че щяло да ми отнеме много време и да ми струва много скъпо, защо вместо това не ида с децата на почивка за две седмици? Направо имам желание да реша проблема с терасата като се метна от нея:§

А пък К. като чу за това решение:
- Не ми казвай, че си и суицидна, щот съвсем ще ми объркаш системата.
Аз:
- Съм, разбира се. Все пак слушам финска музика, нали така?
:))

В тази връзка, новият албум на Аморфис се казва Silent Waters, прилича на любимите ми Еlegy и Аm Universum, но е и прекрасно различен, и това прави живота, вселената и всичко останало поносими.