Внимание, следват битовизми.
Тия дни учих много финска граматика и думи; закарах колата на автомивка за пръв път от зимата насам; измих собственоръчно (!) 2 прозореца и половина и изпрах пердетата им; видях се с брат ми и снаха ми в Борисовата градина, а после гледах бебето докато те излизаха (имам много да им връщам - като родих Рада те бяха студенти и честичко я гледаха); прочетох 700-страничната "Сътворението" на Гор Видал, за която може да разкажа по-натам; нахраних и напоих Зайо няколко пъти и преместих Палмър до прозореца. Много е хубаво да правиш каквото искаш, а не каквото трябва, особено ако си достатъчно добродетелен човек, за да искаш правилните неща:Р За да добие завършеност добродетелната ми почивка, оставаше само едно.
Точно една година след излизането на Guild Wars: Factions най-после стигнах до края на историята и участвах в победата над главния злодей Широ Тагачи. Той е един некадърен убиец на Сина на небето, тоест императора на Канта, тормозещ от отвъдното горките кантианци - не почитатели на Кант, а жители на Поднебесната империя. Аз принципно обръщам минимално внимание на репликите в тази игра и това е всичко, което знам за сюжета. От миналия юни седях на една мисия за разомагьосване на дракона Kuunavang (само на мен ли това име ми звучи на фински, а не на китайски?), която е на две крачки от края. Защо седях там ли? Ами защото първо играх pvp, после не играх известно време, после заиграх Nightfall. Колчем се присетех, че имам недовършена игра, или нямаше изобщо хора в аутпоста Unwaking Waters, или пък имаше такива, дето не ставаха и ни разбиваха. След като минах няколко мисии в Nighfall с Мастърс (за най-кратко време), реших, че днес ми е ден, сега или никога. На когото не му върви в... едното, му върви в... другото:) Смених си билда на ритуалистката и стигнах за нула време до end credits, където жителите на Канта ме посрещнаха с викове "Ура" и "Да живее". Перфектен край на перфектния дълъг уикенд.
Тия дни учих много финска граматика и думи; закарах колата на автомивка за пръв път от зимата насам; измих собственоръчно (!) 2 прозореца и половина и изпрах пердетата им; видях се с брат ми и снаха ми в Борисовата градина, а после гледах бебето докато те излизаха (имам много да им връщам - като родих Рада те бяха студенти и честичко я гледаха); прочетох 700-страничната "Сътворението" на Гор Видал, за която може да разкажа по-натам; нахраних и напоих Зайо няколко пъти и преместих Палмър до прозореца. Много е хубаво да правиш каквото искаш, а не каквото трябва, особено ако си достатъчно добродетелен човек, за да искаш правилните неща:Р За да добие завършеност добродетелната ми почивка, оставаше само едно.
Точно една година след излизането на Guild Wars: Factions най-после стигнах до края на историята и участвах в победата над главния злодей Широ Тагачи. Той е един некадърен убиец на Сина на небето, тоест императора на Канта, тормозещ от отвъдното горките кантианци - не почитатели на Кант, а жители на Поднебесната империя. Аз принципно обръщам минимално внимание на репликите в тази игра и това е всичко, което знам за сюжета. От миналия юни седях на една мисия за разомагьосване на дракона Kuunavang (само на мен ли това име ми звучи на фински, а не на китайски?), която е на две крачки от края. Защо седях там ли? Ами защото първо играх pvp, после не играх известно време, после заиграх Nightfall. Колчем се присетех, че имам недовършена игра, или нямаше изобщо хора в аутпоста Unwaking Waters, или пък имаше такива, дето не ставаха и ни разбиваха. След като минах няколко мисии в Nighfall с Мастърс (за най-кратко време), реших, че днес ми е ден, сега или никога. На когото не му върви в... едното, му върви в... другото:) Смених си билда на ритуалистката и стигнах за нула време до end credits, където жителите на Канта ме посрещнаха с викове "Ура" и "Да живее". Перфектен край на перфектния дълъг уикенд.
No comments:
Post a Comment