Tabloids and Honeycakes

Or maybe I’m destined to be alone?
Or maybe there’s someone who will understand
That I’m not able to share my world?
Riverside

Споменавала ли съм колко не обичам и не умея да готвя? Обаче правя разнообразни сладкиши, а днес за пръв път приготвих домашни меденки. Месенето на тестото е най-трудоемко. Лепне, ругаеш (наум), после го разточваш с новозакупената точилка, която се използва и за меч (тя е от късия вид, а не от дългия, който щеше да се използва за копие). С чаша се правят кръгчета, слагат се в тави и се пекат до момента, преди да загорят. После съгласно рецептата се украсяват с разтопен шоколад с очички и усмивки. Аз украсих само една меденка с пиратска превръзка, послучай нарисувания от Рада пиратски кораб. Тя обожава да се плеска с тесто, както и да забърква всякакви продукти. (Никой да не казва нищо за възпитанието и гените, правата съм аз;). Уведомих я, че след десет години ще поеме готвенето у дома, а тя каза, че ще научи и Мишо. Почвам да броя дните:Р

Сякаш не стига това, ами в пристъп на вдъхновение направих мини-разместване в детската стая, при което шкафът на Рада се озова върху гардероба, където си му е мястото поначало. Сега за нея идва високо да го отваря, но пък нали ще расте. Вика ме да ми покаже нещо и гледам - отворен.
- Знаеш ли как го отворих, мамо?
- Не, как?
Тя затваря очи, протяга ръка и отвръща:
- Със Силата.

А снощи, докато седях до леглото на Михаил преди заспиване, той изтърси:
- Много си хубава.
Аз се изкикотих и той продължи:
- И зъбите ти са много хубави. Носът ти също е много хубав. Очите ти и те са хубави.
Как да не се сетиш за това стихотворение на Христо Фотев. Това е то бургаският ген:)

In other news, Тати съобщи, че ще се жени лятото. Честитих му и им пожелах много щастие. Време си беше.