May 23, 2007

Girl Power

Is there anybody going to listen to my story
All about the girl who came to stay?

Ваканция, ура! Днес Рада получи свидетелството си за завършен първи клас с отличен, ама образованието девалвира и всички са така. Иначе учителката се беше постарала, беше нарисувала цветя със задачи на дъската, кръстословица, думи за познаване на звучни и беззвучни съгласни с проверка, рецитира се "Аз съм българче" и се отговаряше на въпроса "Кои са националните символи на България?". В случай, че някой се чуди, те са герб, химн и знаме. Рада се кефи на герба, има лъвове.

Интересното е, че като й даваше свидетелството, покрай хубавите думи, учителката й пожела да има повече самочувствие. И наистина, тя изглежда едно свито и срамежливо дете на фона на отворените си съученички, пък и е най-малка в класа, нали е родена почти 2000 г. Но това не й пречи да има най-богатия речник, обща култура и любознателност. Това е според учителката, не според мен;) Според мен е толкова красива, че почти никой няма да забележи колко й е богат речникът:Р Днес си говорихме за бъдещи професии и аз й казах, че единственото, което не ми се иска да стане, е манекенка (и вариации, за които не й споменах). Реакцията й беше съвсем сериозна:

- В професията на манекена няма приключения. Предпочитам да стана археолог.

И това още докато не е гледала Инди Джоунс!

Иначе е изкарала добре в Банско, били са в четиризвезден хотел и като се върна и огледа детската стая, разочаровано ми съобщи, че там е било по-хубаво и тази стая е една звезда. Аз се чудех дали да се смея или да плача, но и обещах, че някой ден като направим ремонт ще вдигнем категорията поне с една звезда. Иначе съквартиранките са я тормозили (ген? възпитание?), а аз без да изпадам в подробности я посъветвах да се помъчи да не ги намразва. Все пак с едното момиченце седи на един чин. Добре, че е заела едва трето място на конкурса за мис "Зелено училище" (виж по-горе). Първото място, според нея, е спечелено, понеже съученичката й имала приятелка в журито:) Но това не е толкова важно, защото наградата е била само едно "вредно сокче". Милото ми меркантилно Козирогче...

Сега ни чака лятна ваканция. Ако баща ми не почне работа, ще я пратя на море през юли. Дотогава ще сме заедно и аз ще съм майка, баща, баба, дядо и госпожа по английски. Подготвила съм няколко песни на Бийтълс, с които да се учим. През юни има продукция в читалището и ще трябва да наблегна на класическата музика, вместо да тормозя детето с фински метъл (He eivät hengitä обаче им е любима и на двамата и я пеят, особено момента с matkasta tulee pitkä, което е нещо като "връщам се от дълъг път"). Като казах метъл, Рада е огромен фен на The Bard's Song от клипчето и го гледа поне пет пъти, като си припява. Коментарите й за Ханзи бяха, че прилича на Алвин, Морг и Боби, преди да се подстриже:))) Освен това ме попита защо зрителите си държат показалеца и кутрето по този начин и веднага размаха щастливо ръце, понеже най-добрият начин да разбереш и усвоиш нещо е да го направиш. Аз само гледах тъпо и си повтарях наум: "Господи помилуй". Това ми напомни за една култова случка в такси, където пуснаха The Crown and the Ring и тя ме попита коя е тази хубава песен. Отговорих й надлежно, с което едва не предизвиках катастрофа, защото шофьорът се обърна назад да ме гледа и да ме пита какво слушам. Виж тук вече не знаех какво да кажа:)

Събирам идеи за занимания през ваканцията освен четене на книги и комикси, свирене на пиано, игра "на театър", гледане на анимация (dvd playera не беше строшен, глей за кви работи си изразходвам късмета:D), разходки на Витоша и в паркове (обещах им да ги кача на конете на лифта), каране на колело, чат с хора от кю листа ми и Guild Wars с любимото й еле.

5 comments:

Crash Davis said...

Аз много искам да си чатя с Рада. Без майтап. Обещавам да се държа възпитано.

Anonymous said...

Аз като бях в първи клас, нямаше оценки. Поощрение се изразяваше с "пчелички" - буквално, беше направен печат с пчела и ги даваха напечатани на листчета или ги отпечатваха върху буквара до домашното нанпример. Всъщност минало свършено не е подходящото време, защото почти не си спомням тези неща, но до неотдавна някъде из къщи се въргаляше листче с мастилена пчеличка.
Тъй че е нормално всички деца да завършат с "отличен" - оставаше от първи клас да им дават оценки. Освен това децата още са малки и на някои умът им може изобщо да не е в училище - трябва ли да им пишем двойки? А така предполагам, че децата се радват.

Манекенки - хм... Не познавам манекенки. Само че си мисля, че при добро желание у човек това може да бъде полезно занимание. Опитът се трупа не от годините, а от преживените събития. Просто при повечето хора събитията вървят с подобно темпо през годините и затова повечето хора на еднаква възраст имат близък като обем опит.
Докато манекенките, поне работещите активно, натрупват същия обем опит доста по-бързо. За съжаление има голяма вероятност този опит да е твърде едностранен ("и вариации, които не й споменах"). Никой не може да ме убеди, че дори и момиче на 14-15 години е способно да взема самостоятелни решения за нещо по-сложно от кои обувки да обуе за тази блузка.

А, и за да избегна уточняващи въпроси - нямам деца.

По повод изразходването на късмета - за мен късметът не е кофа, от която черпиш, докато свърши. И някои хора имат повече късмет от други, защото сами си го правят. Пастьор е казал "Късметът спохожда подготвените" ("Chance favours the prepared mind" - жалко, че не знам френски, за да видя как е в оригинал).

Занимания за лятото - може да боядисате стаята. Ужасно е досадно, но пък ако си намерите компания, може да стане весело. Това с компанията го прочетох тук, т. 3 и макар да не съм пробвал, ми се струва вярно.

Hazel Baggins said...

@ smith
не ти вярвам мноо:Р и хубаво, ти да, ама тя? мани, мани...
@ anon
И ние в предучилищна имахме тефтерче с пчелички, до които пишеше за какво са:) Сега имат печатчета за разни домашни, на които тя се радва принципно, а оценката е само накрая.
От догодина обаче ще имат бележници.
Абе тва за манекенките слава Богу няма да се осъществи, щото и Рада сигурно ще е 1.60:) Иначе за вземането на решения не си прав, зависи как си научен. Моят син на 3 години си избираше какви дрехи да облича. Познавам много хора, които на 18 години родителите им вземат решение къде да учат "децата".

Боядисване!? АААРГХ. Стените в целия апартамент са в драсканици и рисунки и определено има нужда от боядисване. Отговорът е не, не и това лято.

Аз не вярвам в късмета всъщност. Или поне не и в моя:)

alvin said...

Ние пък до трети клас май нямахме оценки, обаче идваха едни пионерчета, на които бяхме зачислени и ни изпитваха. И ни показваха дневника с думите "в четвърти клас учебника е шест пъти по-голям". Бяха гадняри. На едната пионерка Живко и заби ножица в главата.
Били сме антикомунисти, един вид ;)

И кой по дяволите е Ханзи?:) Не и вярвам на Рада, тя в скай дори не позна! Милото ти склеротично козирогче! :) Ама-ха :))))

alvin said...

"скай дори не позна" да се чете "в Скайп дори не ме позна".
А тва за склеротичното - с добродушен тон :)