May 2, 2007

Music, Murder, Movie, Memories

Днес както си слушах Клинт Мансел, се сетих за Requiem for a Dream (никога не бих го гледала пак, но саундтракът, ах, саундтракът) и оттам за Джаред Лето. 30 seconds to Mars са на трето място в класацията ми на слушана музика, а през януари вторият им албум, A Beautiful Lie e станал платинен. Як, ама комерс; комерс, ама як:) Отидох да прочета какво прави напоследък Джаред, който отказал да се снима във Flags of Our Fathers заради ангажиментите си с бандата. Гледам и не вярвам на очите си.

"Глава 27", Chapter 27, е независима продукция на режисьора Дж.П. Шафър, която разказва за убийството на Джон Ленън от психопата Марк Дейвид Чапмън, в чиято роля е Лето. Филмът не е пускан в САЩ и се бойкотира от сайтове като този, където фенове на Бийтълс протестират, че по този начин се прави реклама на убиеца, чиято цел, доколкото луд човек може да има цел, е била точно да стане известен. Сюжетът проследява последните дни преди убийството, а първото изречение е: "Вярвам в Холдън Колфийд." Заглавието е алюзия към "Спасителят в ръжта" - книгата, която Чапмън носи в джоба си на местопрестъплението и зачита, след като застрелва Джон. Романът има 26 глави. На мен определено не ми е любимото произведение на Селинджър, нищо чудно да е именно защото за пръв път съм се сблъскала със събитията от 8 декември 1980 г. в "Наричаха ги Бийтълс" от Антоний Арнаудов.

Ровейки в каста да видя кой играе Йоко, не можах да я открия. Как е възможно да направиш филм за смъртта на Джон, без жена му в сценария? Вярно е, че според скандалната биография The Lives of John Lennon, (която дори имам), отношенията между двамата са ужасни през последните години от живота на Джон, но все пак? Другата нелепица в каста е изпълнителят на ролята на Ленън - Марк Линдзи Чапмън, британски актьор, на когото веднъж му е отказвано да играе Джон Ленън в биографичен филм, заради името му, но тук явно е взет. На снимките, които мярнах, не приличаше особено на Джон.

Филмът има нисък рейтинг и в Rotten Tomatoes, но не това е важното в случая, а това, че си спомних за Джон, който беше емблематична личност в живота ми между 12 и 17 г. и оказа силно влияние върху мисленето, въображението, емоциите и цялостната ми нагласа за света. Помня как чух "Girl" за пръв път и както се казва в клишето, вече никога нямаше да бъда същата. Все пак отидох в английската гимназия заради Бийтълс:) Помня, когато излезе на български интервюто му с "Ролинг стоун" плюс поезия и проза, в гениалния превод на Георги Рупчев, това беше революция (е, перестройка...). Помня как подарих огромната си колекция от снимки и плакати (повечето чернобели) на един съученик, защото той щеше да им се радва, а аз бях преминала отвъд колекционерството. Помня как специално отидох да видя "Abbey Road" в Лондон, но не можах да стигна до Ливърпул. Скоро ще стана на толкова, на колкото загина той, вече рядко слушам музиката му, не съм съгласна с много от нещата които е правил и казвал, сигурно просто остарявам:) Но Ленън е един от хората, с които все още искам да се видя в рая. И не, не ми казвайте какво си е представял.

Всъщност нямах намерение да се отнасям в спомени, исках само да кажа, че Марк Чапмън е още в затвора, макар че 20-годишната му присъда трябва да е изтекла. А за да се превъплъти в ролята по-добре, Лето напълнява с 30 кг и прослушва албумите на Бийтълс наобратно. Don't try this at home.

No comments: