Облякла nerd t-shirt, днес се разхождах радостно из центъра на София и гледах увяхващите кестенови цветове. Минах покрай старата квартира на "Патриарха", обиколих уличките наоколо, някои са се променили много, има ново строителство, но като цяло носталгията нахлу със страшна сила. После стигнах до Орлов мост пеша, минах през паркчето на "Баба Яга" и там вече стана мазалото.
Минали са много години откак возих първото си бебе с количка в това паркче, после я водих да си играе на площадките, учеше се да ходи, да се катери и да се пързаля там. Били сме заедно на заведението, а то изобщо не се е променило. Високите сенчести дървета са си там, всички пейки са ми все още познати (имах една любима под върба), цялото ми минало оживя, сякаш беше вчера. Искам пак да ида на Баба Яга, като не ми излизайте с номера, че вече не сме млади, щото аз и тогава не бях:Р Но беше много хубаво и не съжалявам за нищо.
Сутринта изпратих детето на зелено училище в Банско и сърцето ми е мъничко свито, но дано всичко да е наред. Вчера й правихме пълна кръвна картина и като изключим леко ниския хемоглобин, характерен за нашия русоляво-анемичен род, е идеално здрава. С общи усилия двете успяхме да опаковаме багажа (едно от най-ужасяващите занимания на света), който включва розова рокля на фея за карнавала, плюс детски гримове. Зеленото училище е нещо като лагер в учебно време и не е задължително. Децата, които не отиват, защото не могат да си го позволят или не искат да се отделят от майките си, през това време вероятно учат. А вчера от една майка от съседния клас разбрах, че тя нищо не знае за зелено училище, което говори много лошо за организацията в първи клас.
Докато чакахме автобуса, си поприказвах с една друга майка на детенце от нашия клас, която се възхити, че Рада смятала четенето за забавление. Според нея друго такова дете нямало. Тя наистина много обича да чете, но не мисля, че е чак такъв уникат, освен в сравнение с брат си, който каза, че книгите не са му интересни и предпочита да играе компютърни игри и да гледа филми. Помощ, отглеждам nerds.
In other news, днес си купих "Последния еднорог" от книжарница НИСИМ на "В. Левски" и ще чета. Пуснала съм си Wuthering Heights и Blind Guardian толкова силно, че не съм чула как ми се обаждат за работа. Now, this is heaven:)
Минали са много години откак возих първото си бебе с количка в това паркче, после я водих да си играе на площадките, учеше се да ходи, да се катери и да се пързаля там. Били сме заедно на заведението, а то изобщо не се е променило. Високите сенчести дървета са си там, всички пейки са ми все още познати (имах една любима под върба), цялото ми минало оживя, сякаш беше вчера. Искам пак да ида на Баба Яга, като не ми излизайте с номера, че вече не сме млади, щото аз и тогава не бях:Р Но беше много хубаво и не съжалявам за нищо.
Сутринта изпратих детето на зелено училище в Банско и сърцето ми е мъничко свито, но дано всичко да е наред. Вчера й правихме пълна кръвна картина и като изключим леко ниския хемоглобин, характерен за нашия русоляво-анемичен род, е идеално здрава. С общи усилия двете успяхме да опаковаме багажа (едно от най-ужасяващите занимания на света), който включва розова рокля на фея за карнавала, плюс детски гримове. Зеленото училище е нещо като лагер в учебно време и не е задължително. Децата, които не отиват, защото не могат да си го позволят или не искат да се отделят от майките си, през това време вероятно учат. А вчера от една майка от съседния клас разбрах, че тя нищо не знае за зелено училище, което говори много лошо за организацията в първи клас.
Докато чакахме автобуса, си поприказвах с една друга майка на детенце от нашия клас, която се възхити, че Рада смятала четенето за забавление. Според нея друго такова дете нямало. Тя наистина много обича да чете, но не мисля, че е чак такъв уникат, освен в сравнение с брат си, който каза, че книгите не са му интересни и предпочита да играе компютърни игри и да гледа филми. Помощ, отглеждам nerds.
In other news, днес си купих "Последния еднорог" от книжарница НИСИМ на "В. Левски" и ще чета. Пуснала съм си Wuthering Heights и Blind Guardian толкова силно, че не съм чула как ми се обаждат за работа. Now, this is heaven:)
2 comments:
Аз съм бил с теб веднъж на Баба Яга. И Рада в пясъчника. Или каквито там катерушки имаше :)
Еееех...
@ alvin
Пролетна носталгия ftw
Post a Comment