Poetry Streak

A poem by Alex Kostova.

Adagio

С музиката,
която се лее от колоните
се леят и моите мисли -
дали мога без теб,
как леко ти можеш без мен,
защо не успявам да мина отвъд?

И всички въпроси
загубват се в звуците
в сълзите на пианото,
в топлината на косата ми,
в нежния жест, с който докосвам
нещата, когато съм уморена.

И всички отговори
са важни дотолкова,
че да те попитат дори и на сън -
ти можеш без мен,
аз мога да се науча
да мога без теб,
но дали светът може без нас?

Сънувай още малко.
Само тогава си истински.

За мен ти си истински винаги.

01.09.2005 год.
Наскоро.

Beautiful. Thanks.