Jul 10, 2006

The Moon Is North By Northwest

Walking back from the movie theater, I just couldn't take my eyes off the moon, so I stumbled a few times, although I was not, repeat not, wearing my newest totally-sexy-utterly-uncomfortable sandals which make my feet bleed. But then again, a little blood would have been ok. Full moon, after all.

Classic Alfred Hitchcock's movie North By Northwest is a must-see for any cinema-wary, once-per-month movie-goer like me. It has all the cliches a classic needs. My favorite two scenes were the running hero chased by an airplane, and the Mount Rushmore scene. Sheer beauty.

Absolutely brilliant dialogue. Here are a few treats.

'The moment I meet an attractive woman, I have to start pretending I have no desire to make love to her.'
'What makes you think you have to conceal it? '
'She might find the idea objectionable.'
'Then again, she might not.'

'What's wrong with men like me? '
'They don't believe in marriage.'
' I've been married twice.'
'See what I mean?'

'And what the devil is all this about? Why was I brought here?'
'Games, must we?'
'Not that I mind a slight case of abduction now and then, but I have tickets for the theater this evening, to a show I was looking forward to and I get, well, kind of *unreasonable* about things like that.'
'With such expert playacting, you make this very room a theater.'

In total contrast with the movie Bin-Jip I saw the night before. It makes you invisible and silent. Especially if you are female. The only things the heroine said in the whole movie were 'I love you' and 'I have prepared food'.

Come to think of it, what else is needed? Except maybe this song.

6 comments:

Нав said...

Мда, всеки път ми изниква в главата Винсент Гало в 'Аризонска Мечта', когато изиграва сцената със самолета на нещо като прослушване. И понеже не ми се събира в главата, излиза от нея и отива в Кино Центъра да гледа и другите филми на Хичкок.
А Ким Ки-дук по-добре го представяй поне с английското име на филма, щото така с тоя Bin-Jip само стряскаш народа и ще вземат да пропуснат най-хубавия филм за последната вечност и половина :)

Hazel Baggins said...

@ navigo

Ми мене 3-Iron не ме кефи като заглавие:) Оригиналното име на филма е Empty houses. Сега чакам да получа прозрение за философския смисъл на играта на голф, ама няма.
Иначе смятах да гледам първо онзи филм за сезоните, но така се получи. Сезоните са в waiting lista.

Нави said...

Имах кефа да работя 4 месеца в един голф курорт в Уисконсин преди 6 години. Абсолютно натурално местенце, 200 км в радиус без големи градове, фабрики и прочее човешко присъствие. Джидах голф на воля и много ме грабна усещането. Красотата е в тишината и усамотението сред зелените поляни и горички. Получава се нещо като активна медитация. Притихваш, концентрираш се и . . чуваш себе си (и шепота на вселената).
Предполагам, че Ким го е сложил като контрапункт на градския живот с безсмислените си диалози и празни взаимоотношения. Изключително красиво се е получило, свалям му гащи. 'Стик #3' много ми се връзва като заглавие, но и другото е яко.

пак аз said...

Само не мога да се сетя стик #3 за какво разстояние беше. Със сигурност не за начален или финален удар. Предполагам и в това има някаква символика.
Поздравици :)

Hazel Baggins said...

Мерси за free прозрението;)
Аз тази игра не я разбирам. Може да е защото не съм достатъчно медитативна. Може да е щото съм жена (нищо, че в последния тест, който правих ми излязаха 82% мъжественост и 86% женственост - жив андрогин виждали ли сте?). Обаче през целия филм се идентифицирах с жената - тя е като мътно огледало, като излишен предмет, като нищожна сянка. Как почна да пере на ръка! И как отблъскваше мъжа си с презрителен поглед, а лицето й насинено от бой. И как се усмихна накрая, кучката му с кучка.
Абе азиатците са извънземни, точка:)

Нав said...

Моля, Фильо е винаги на разположение :)
Това с прането на ръка и останалите малки неща, почистването, поправянето, великолепен детайл. Дзен навлезе и в киното, оле.
Пък за андрогините, де да имаше повече.