Food Lover 1

What if the light
Shines in darkness my friend

Разказвала ли съм, че бях галено мамино детенце, досущ като в онази приказка, което в деня на сватбата си можеше единствено да пържи яйца? И това нямаше да мога, ако в шести клас една съученичка не ми беше дошла на гости и се беше възмутила, че не мога и яйца да пържа! Е, правех кексове и торти, ама това е по друга линия - просто толкова много обичам сладки неща, че изчетох разни рецепти и се научих още в гимназията.

Сега вече мога да готвя всичко. Не че го правя!:) Обаче оставена пред пълен хладилник, съм в състояние да измисля и сътворя поне две манджи. Друг е въпросът, че винаги държа хладилника си полупразен, защото не обичам да пазарувам, а и предпочитам пресни продукти. Какъв е смисълът да напълниш камерата със замразено месо? Ок, може би има смисъл, ако си купил половин прасе от някой чичо на село, но аз нямам село и купувам месо от месарницата, готвя го, после на следващата седмица купувам пак, и така.

Напоследък излиза, че готвенето се превръща в екзотично занимание за хора с много свободно време. Храната е в заведение, или на един клик разстояние, а когато е в къщи, пак е готова и полуготова. Недейте така, момичета и момчета! Докарвате си лошо храносмилане и здравни проблеми. Затова, в пристъп на тъй редкия при мен алтруизъм, почвам серия от постове с лесни рецепти за хора, чиято идея за приятно прекарване не е двучасово седене прав до печката, с леки прибежки към мивката.

В хладилника ми има винаги:
- прясно и кисело мляко
- яйца
- масло
- лук
- доматено производно
- бяло сирене (преди и кашкавал, ама сега трудно си намирам хубав)

В шкафа ми има винаги:

- брашно
- захар - на пясък и пудра
- някакви макарони
- ориз
- няколко подправки, без да залитам в крайности. мисля да си купя мелачка за черен пипер, много години нямах, понеже за деца се готви без черен пипер.

И тъй, сезонът на тиквичките. Децата не обичат, затова си направих сама. (Това като "секс с любим човек", но малко по-различно.) Четири тиквички би трябвало да стигнат за двама, защото аз ядох два пъти.

Нарязват се на кръгчета и се посоляват, после се оставят известно време в купа. Преди ги нареждах на хартия да се отцедят, ама айде сега. После им се сипва брашно и се разклаща купата, за да полепне брашното по всички. Междувременно фурната се нагрява на 250 градуса или там нейде (аз съм с един древен Раховец 02 Б, който все някой ден ще го сменя, но засега си кулинарствам на него и излиза вкусно). Тавата се намазва с обилно с олио, изсипват се набрашнените тиквички, отгоре се слага още олио и се пекат в нагорещената фурна... около 20 минути май. Знам ли, зависи как тече времето в точката от пространството, в което се намирате. Трябва да се разбъркат поне веднъж, за предпочитане два пъти.

На вкус са неразличими от пържени, консумирайте както ги обичате. Лично аз - плюс кисело мляко, минус чесън.

Човек трябва да може да си приготвя храна сам, за да е самостоятелен и зрял. Възнамерявам до завършване на средно образование и двете ми деца да умеят да готвят всичко, което аз мога. За готвенето все пак е валидно същото като за шофирането:

Щом аз готвя, значи наистина всеки може.:)