May 19, 2008

But The Ghosts Here

apart from an illusion of freedom,
side effects are minimal


Една седмица имах на гости Мъж. Така де, човек:) Припомни ми колко е хубаво да имаш още един възрастен у дома - изюрка ме да си купя чантичка за фотоапарата, показа ми как се зареждат акумулиращи батерии и донесе продукти, които сготвих. Минусите за него предполагам са били децата, които се размотаваха щастливо около него, котката, която ръси косми и аз, която в един момент се развиках да не ме настъпва по мазола. Кеф:)

Поводът за този пост обаче е, че той направи нещо с мирандата ми и контактите ни се оказаха в общ списък. В неговия списък ме има и с новия ми, и със стария ми номер (ех, колко съм голяма, цели двама души), но по-интересното е, че съдържаше 3-4 пъти повече хора от моя, имаше разни общи познати, а също и хора, за които само бях чувала, но не ги познавам лично. Сега ги трия един по един, но за някои се чудя дали да не си ги добавя. По-скоро няма.

Периодично си трия хора от кю-то - вероятно съвпада с асоциалните пикове в живота ми. Днес една приятелка спомена, че в нейното кю има двама души, които вече не са живи и аз изтръпнах. Спомних си за една позната, която загина в катастрофа, но аз вече я бях изтрила. Спомних си за мой приятел, който всеки пък като зачезне за по-дълго офлайн, се питам дали още е жив. Спомних си, че има хора, в чийто списък сигурно фигурирам със стария си номер, с който съм офлайн вече няколко месеца и може би се чудят дали съм жива.

А може би не. Може би и на тях не им дреме за моя живот, както на мен не ми дреме за техния, щом съм ги изтрила. Те са престанали да съществуват в моя свят, символично унищожени от мен, затова чувствам, че не съм добър човек - защото убивам миналото, под всякакви форми, а човек без минало не е същият. Отрязаните връзки с хора, които някога са били важни, не само премахват парченца от живота, но и премахват парченца от мен. Точно сега ми е много тъжно за загубата на хора по пътя - и не, да оставиш спътника (или член на групата) да замръзне по пътеката към върха, за да оцелееш сам ти, може да е морално оправдано, но това не го прави добро. Някога не бях такава и вероятно просто ми е мъчно за готиния човек, който съм била. Ето, влезе Егоистът с главно Е.

Липсваш ми...


6 comments:

lyd said...

Хм, защо пък това да те прави егоист? Може пък поддържането на някои връзки да е пряко силите ти. Не е ли по-добре да носиш по-лек товар и да даваш качество на по-малкото хора, на които наистина можеш.
И аз днес мислех колко ли хора умират сами и ги откриват по-късно, че може би не са красиви трупове. Стигнах до извода, че не ми пука чак толкова как ще изглеждам като труп. Който ме намери, все някак ще го преживее - случвали са се и по-гадни неща :)

hazel said...

@ lyd
Егоист съм, защото може би не ми липсват толкова хората от миналото, а образът на самата мен като техен приятел:D

Ау, моля ти се, нека говорим за трупове само виртуално:))

Anonymous said...

Сойен Шаку, първият дзен-учител, който дошъл в Америка, казвал: "Сърцето ми пламти като огън, но очите ми са като мъртва пепел." Той съставил следните правила, които изпълнявал през всеки ден от живота си:

Сутрин, преди обличане, запали благовоние и практикувай вглъбение.
Завършвай деня си в определен час. Приемай храна през равни периоди от време. Яж умерено и никога до насищане.
Приемай гостенин със същото държание, което имаш, когато си сам. Когато си сам, запазвай същото държание, което имаш, когато приемаш гостенин.
Внимавай какво казваш и каквото кажеш, изпълнявай го.
Когато се появи случай, не го пропускай, но винаги мисли два пъти, преди да действаш.
Не съжалявай за миналото. Гледай към бъдещето.
Поддържай безстрашното държание на герой и любящото сърце на дете.
Когато си лягаш вечер, заспивай, като че ли това е последният ти сън. Когато се събуждаш сутрин, напускай леглото така моментално, както се захвърля чифт стари обувки.


История 22 от "101 дзен-истории в преразказ на Ньоген Сендзаки и Пол Репс", в книгата "Плътта на дзен, костите на дзен", съставител Пол Репс, преводач Крум Ацев, ИК "Кибеа", С., 1999 г.

Боян

hazel said...

@ Боян

А, ти намери дзен истории, браво:)

firefox said...

ми, ако това ще те успокои - аз съм точно обратното - трупам контакти и почти не трия никого, дори и никога да не говоря с тях (а те няма как да ме заговорят, понеже или не ме виждат, или виждат, че не би трябвало да ме виждат)

при все това, не се чувствам по-добър човек - следователно, човечността не идва от контакт листата :)

hazel said...

E добре, айде да не е "добър човек".

Може да се каже, че ти си едно високомерно-снизходително божество, което комуникира с "избрани", а на останалите никакво внимание (даже се крие), а аз съм едно гневно божество, което направо ги праща в небитието, ако не ми се молят:)